Решение № 207 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пазарджик, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500227 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №443 от 13.12.2024г. постановено по гр.д.№20245210100765 по описа на същия съд за 2024г., E ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № **, ет. *, офис **, сумата в размер 6026,84лв. /шест хиляди и двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1273/2013г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 141/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 7/13.03.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 230/09.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 428/2024г. по описа на Районен съд- Велинград.

1

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр.

П., бул. „Р.“ № **, ет. *, офис **, разноски за държавна такса в размер на 120,54 /сто и двадесет лева и петдесет и четири стотинки/ по гр. д. 765/2024 г. на РС Велинград.

ОСЪДЕН Е , на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер **** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 765/2024г. на РС Велинград, в размер на 1000 лв. с ДДС /хиляда лева/.

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр.

П., бул. „Р.“ № **, ет. *, офис ** разноски за държавна такса в размер на 120,54лв. /сто и двадесет лева и петдесет и четири стотинки/ по гр. ч. гр. д.

428/2024г. на РС Велинград.

ОСЪДЕН Е , на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер **** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 428/2024г. на РС Велинград, в размер на 600 лв. с ДДС /шестстотин/.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№359 от 20.01.2025г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Община Велинград , БУЛСТАТ 000351580, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ №35, представлявана от Кмета К.К. , чрез процесуалния си представител адв.П. Г., надлежно упълномощен да представлява страната във въззивното производство, с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен, издаден в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необоснован. Не се оспорва принципно предмета на спора така както е заявен и индивидуализиран в обстоятелствената част с исковата молба и формулирания петитум. Счита, че исковата претенция не е доказана по основание и по размер , и че в цялост не се сочат конкретни обстоятелства, на които се основава иска. Поддържа, че районният съдия е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. Адв., Б. е изготвял книжа по посоченото ЧГД, той не се е явявал по дело. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид действията, които е извършил. Същото било прекомерно високо, и трябва да бъде редуцирано от съда. Оспорва се като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение, като се поддържа, че че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е неприложим поради факта, че решението по дело С-4З8/22 на СЕС от 25.01.2024 г., гласи, че при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изхождайки от 2 посочената съдебна практика на СЕС жалбоподателят поддържа, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за нищожност на Решение № 141/13.03.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив, взето с Протокол №7/13.03.2024 год., предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС, като съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни.

Допълва, че Договора за функциониране на европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и националните им съдилища, като Правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба. Акцентира се, че съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- Наредба 1 от 09.07.2004г. г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита жалбоподателят, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-4З8/22 на СЕС; че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024г. , при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната почл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на Р Б. Цитира се съдебна практикаопределение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК в което било е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях; И че е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели”. Допълва, че със същото определение е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба както предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Счита жалбоподателят, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на 3 спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Посочва още, че нормата на чл. 7,ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения визира като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес. И че в случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби; че той е бил ангажиран, според посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което общината жалбоподател счита, че няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение № 443 от 13.12.2024г., постановено по гр. дело № 765/2024 г. — по описа на Районен съд — Велинград като вместо него се постанови друго с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове, с присъждане в полза на жалбоподателя сторените по делото съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна ищеца Г. Х. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П. , с вх.№1668 от 10.03.2025г. в която въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да се потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се, че уважаването от районния съд на заявената искова претенция се базира на приключило заповедно производство и издадена в полза на заявителя адв. Г.

Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №230 от 09.04.2024г. по г.гр.д.№428/2024г. срещу която е постъпило възражение от длъжника Община Велинград и е иницииран исков процес по чл.422 от ГПК, като с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че на основание чл. 422, ал. I ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. I от ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. З от ЗА Община Велинград, ЕК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух” N2 35, дължи на адв. Г. Х. Б. АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.” № **, ет. *, офис **, сумата в размер 6 026,84 лв дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1273/2013г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 141/13.03.2024год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 7/13.03.2024год., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед N2 230 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.04.2024г. по ч. гр. д. 428/2024г. на Районен съд-Велинград; Че в исковото производство е установено, че на 04.02.2019г. ответникът Община Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д. № 1273/2013г.по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма, с мандата на процесуалното представителство до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ГПК-да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба, да намалява иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на другата страна, да получава пари или на други ценности, да получава депозирани разноски. Допълва, че по силата на учредената представителна 4 власт адвокат Г. Б. е депозирал молба по ч. гр. д. 1273/2013г. на РС Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. г. д. 1273/2013г. на РС Велинград и двете в полза на „Еко Титан” ЕООД - клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. Проследяват се последователно всички правни и фактически действия извършени от упълномощения в заповедното производство адвокат Б. до момента в който с молба вх.№11086/04.12.2019г. до Окръжен съд Пазарджик от Община Велинград, подадена чрез кмета К.К. последната подадена по делото от пълномощника адв.Б. частна жалба срещу съдебно разпореждане 1727/25.09.2019г. по ч. гр. д. 1273/2013г. на РС Велинград, е оттеглена, след постигнато между Община-Велинград и ЕкоТитан ЕООД споразумение от 10.12.2019г., с §1 от което е предвидено задължение на Община Велинград да оттегли подадената жалба, с произтичащите от това последици, като с определение на Окръжен съд Пазарджик частната жалба е върната, на основание чл. 232 ГПК, както и е прекратено производството, с последвало връчване на жалбоподателя на прекратителното определение -16.12.2019г. и не е обжалвано; същото е влязло в сила на 23.12.2019г. с което заповедното производство окончателно е приключило. Посочват се фактическите и правни действия предприети от адв.