Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 14792 от 13.11.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2829/2026
Подписан
13.11.2026
В сила
13.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 14792

Варна, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050702829 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. А., [ЕГН], чрез адв. К. Т. – ВАК, против Решение № 936/29.07.2026г. по АНД № 1942/2026г. по описа на ВРС, с което е изменен ЕФ Серия К № 10315893, издаден от ОД на МВР - Варна, като е изменено основанието за налагане на административното наказание, и е намален размерът на наложената на А. глоба от 200 лева на 100 лева.

Касаторът счита че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че след като е отчел настъпилата благоприятна законодателна промяна, съдът е следвало да прецени законосъобразността на електронния фиш в неговата цялост. След като по-благоприятният закон изключва по-тежката наказуемост, обусловена от повторността в конкретната хипотеза, касаторът намира, че отпада материалноправната основа, върху която е издаден електронният фиш в този му вид. Не се касае само до механично намаляване на размера на глобата, а до отпадане на съществен елемент от санкционната конструкция на акта. Подчертава, че съдът разполага с правомощието да измени акта по чл. 58д ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. В случая, обаче, касаторът счита, че не се касае единствено до редукция на санкцията, а до отпадане на квалифициращ признак, изрично въведен от административнонаказващия орган и определил правната квалификация, санкционната разпоредба и размера на наложеното наказание. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна в цялост на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна, чрез депозирани от процесуалния й представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Т. Т. А., [ЕГН], чрез адв. К. Т. – ВАК, против ЕФ Серия К № 10315893, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на А. е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 09.10.2024г., в 23:08 часа, в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ до стадион Варна, в посока на движение към бул.“Осми Приморски Полк“ , при максимална скорост 50 км. в час, е било констатирано, че с автомобил [Марка], вид лек автомобил с рег.№ [рег. номер] е извършил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 76км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място, като е прието, че превишението е с 26 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС- ARH- CAM- S1 №120с511. В издадения ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан А.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като приел, че нарушението е извършено повторно За да измени електронния фиш, първостепенният съд е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и е издаден в законоустановените срокове. Отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно позиционирането на техническото средство. Приел, че към момента на деянието, е налице повторно нарушение, поради което и правилно е определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер. В същото време, ВРС отчел, че е последвало изменение на разпоредбата чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., което се явява по благоприятна за жалбоподателя /по арг. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН /, доколкото т. 3 на ал. 1 от чл. 182 от ЗДвП, каквото се явява процесното нарушение, е изключена от приложното поле на ал. 4 от чл. 182 от ЗДвП. Т. е. посочената разпоредба не следва да се прилага в случай на повторно превишаване на скоростта до 30 км/ч. над разрешената максимална такава. Фактът, че липсват доказателства дали този ЕФ е обжалван не е основание за възобновяване на делото, тъй като на друго основание съдът следва да приложи закон за еднакво, същото или по- леко наказуемо нарушение, при същите фактически положения, и съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да измени атакувания електронен фиш. В конкретния случай описаните в електронния фиш факти се подкрепят от доказателствата по делото и обуславят извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, а именно това по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото превишение от 26 км/ч. извън населено място попада в приложното й поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 100 лева. Ето защо, въззивният съд приел, че процесният електронен фиш следва да бъде изменен в частта му относно основанието за налагане на административното наказание, като от чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП се измени в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от 200 на 100 лева.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. Изцяло в съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, както и за наличие на по – благоприятен закон, чието прилагане е императивно, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

В касационната жалба са изложени единствено възражения за неправилно приложение на материалния закон, които настоящият състав не споделя. Несъстоятелни са доводите на касатора, че цялостната съставомерност на деянието е изградена върху квалифициращия признак „повторност“ и с неговото премахване отпадала материалноправната основа, върху която е издаден електронният фиш в този му вид. Признакът „повторност“ е само един от обективните признаци на състава, при това допълнителен, квалифициращ неговата обществена опасност, поради което по никакъв начин не се отразява на реализирането на основния състав. Изводите на касатора не почиват на правилно тълкуване на материалния закон, като релевираните в жалбата разпоредби и относима съдебна практика са превратно интерпретирани. Именно цитираната от самия касатор разпоредба на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН предвижда не само възможност, но и задължение за съда да измени акта по чл. 58д ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, при липса на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Безспорно в настоящия казус не е налице изменение на фактическите обстоятелства, обосноваващи съставомерността на нарушението, извършено от А.. Безспорно е и отпадането на квалифициращия признак „повторност“ за него, което придава на новата разпоредба характера на закон за по – леко наказуемо нарушение. При тези обстоятелства, за касатора е по-благоприятна последвалата нормативна уредба, която не допуска потвърждаването на двойната глоба от 100 лв., а налага изменението и в такава по основния състав.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано вмененото на А. административно нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и правилно е приложил материалния закон. Като е изменил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и 47 евроцента/, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 936/29.07.2026г. по АНД № 1942/2026г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Т. Т. А., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 66,47 евро /шестдесет и шест евро и 47 евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�