Определение № 3196 от 15.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 15.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20268002102104 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и на Н. Н. К., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1516 от 17.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1514/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав, с което и след отмяна на решение № 1106/25.02.2025г. постановено по гр. д. № 6637/2024 г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. К. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 826/2017 г. по описа на СГС, 18 състав, влязла в сила на 28.06.2019 г. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпяна загуба, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и в отхвърлителната част до размера на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Присъдени са и разноските, съобразно изхода на спора.

Касационната жалба на Прокуратура на РБ е срещу въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата от 10 000 лв. и за сумата от 24 000 лв., а касационната жалба на Н. Н. К. е срещу въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, 1 ведно със законната лихва.

В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението в съответната обжалвана част. Развиват се подробни съображения в подкрепа на всяко едно от оплакванията. Прави се искане въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби на Прокуратура на РБ и на Н. Н. К. са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е посочил, че е сезиран с две жалби от двете страни по делото, с които се обжалва първоинстанционното решение както в осъдителната му част, така и в отхвърлителната му част относно кумулативно съединените искове с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени от ищеца за обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Посочил е, че за да бъде уважена исковата претенция следва по делото да се установи противоправно поведение на държавния орган, настъпването на вреди и причинно-следствена връзка между двете. Посочил е, че по делото са спорни въпросите дали следва да бъде ангажирана отговорността на ответника и за размера на обезщетението.

От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното: на 13.07.2016 г. ищецът Н. К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016 г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че умишлено не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това били възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева.; на 13.07.2016г. на ищеца било предявено обвинение в присъствието на защитник, като му е била определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016 г.; през месец ноември 2016 г. в СГС бил внесен обвинителен акт; съдът в процедурата по чл. 248 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита; в края на месец февруари на 2017 г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 826/2017г., по описа на СГС; след проведени четири съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017 г. ищецът бил оправдан, а мярката му за неотклонение- отменена; СГП е протестирала оправдателната присъда и е било образувано в.н.о.х.д. № 63/2018 г. по описа на САС; след проведени седем о.с.з. с решение от 15.05.2019г. протестът е бил оставен без уважение, а присъдата е била потвърдена; Софийска апелативна прокуратура не е протестирала решението и то е влязло в 2 сила на 28.06.2019г. Въз основа на приетите за установени обстоятелства, въззивният състав е посочил, че наказателното производство е продължило, считано от 13.07.2016 г. до 28.06.2019 г. или три години при мярка за неотклонение „гаранция “ в размер на 10 000 лева.

Съдът е посочил, че за престъплението, за което ищецът е бил обвинен /в особено големи размери, представляващо особено тежък случай/, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, поради което е направил извод, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 97, т. 3 НК.

От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателствени средства, а именно - разпит в о.с.з. на 30.01.2025 г. на св. Л. /адвокат и семеен приятел на родителите на ищеца/, която го е представлявала по наказателното дело, съдът е приел, че свидетелката е имала пряко и трайно наблюдение върху него в рамките на трите години между 2016 г. и 2019 г. От показанията й било ведно, че тя е констатирала психо-емоционални травми у ищеца през време, вкл. и след приключване на наказателното производство - бил потиснат от съществуването на това несправедливо обвинение, станал неспокоен, напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че след повдигане на обвинението ищецът бил отстранен от работа, като изпаднал в депресия и страдал от безсъние. Допълнил е, че от показанията на свидетелката се установило, че наказателното производство получило широко медийно отразяване, което допълнително натоварило психическото състояние на ищеца - чувствал се безпомощен да се справи с „машината на наказателното правосъдие“, изпитвал допълнителни притеснения, че вреди на имиджа на баща си, тъй като имената им съвпадали.

Въззивният съд се е позовал на медийни публикации в интернет, според които веригата „Техномаркет“ била тясно свързана с КТБ „банката на Ц. В.“, която е участвала активно във финансирането на веригата през последните години преди 2014 г. Отново, позовавайки се на публикации в интернет, съдът е посочил, че изпълнителният директор и основател на веригата Н. К. – бащата на ищеца, е бил арестуван по обвинение за източване на ДДС. Съдът е цитирал информация, отново от интернет, като е проследил от кого е била придобита компанията, бизнес делата и споровете между компанията и последващия собственик.

Обсъдил е приложеното свидетелство за съдимост, от съдържанието на което е приел, че ищецът е бил осъждан два пъти - за транспортно престъпление - управление на МПС без свидетелство за това и за неизпълнение на съдебно решение по плащане на издръжка на малолетно дете.

От правна страна е посочил, че от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, приема, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратура на РБ за претърпените от ищеца вреди, които са в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и оправдаването му от съда. За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че от събраните писмени и гласни доказателствени средства е доказано, че обвинението се е отразило крайно неблагоприятно върху личността на ищеца - на неговото емоционално и 3 най-вече психическо състояние. Приел е за безспорно установено, че през периода на наказателното производството ищецът е бил в продължителна ситуация на стрес, която разклатила социалното му и личностно функциониране. Посочил е, че съобразява и факта на кумулиране на няколко различни стресогенни фактори, които не могат да бъдат разграничени - в един и същи момент се е водело наказателно преследване и срещу бащата на ищеца, както и множество съдебни спорове около „Техномаркет“ АД с оглед прехвърляне на собствеността на това дружество. Посочил е, че последното неизбежно е рефлектирало и върху сина на досегашния собственик на веригата, в лицето на жалбоподателя. Обобщил е, че аргументът на ищеца, че с процесното обвинение се притеснявал да не опетни репутацията на баща си, е неоснователен, доколкото правопораждащият проблемен фактор е възникналият конфликт между К. /баща/ и депутатът П., а не обратно. Допълнил е, че прекратеното трудово правоотношение на ищеца е било неизбежно следствие от възникналия конфликт, което би настъпило и без повдигане на обвинението. Намерил е, че в случая продължителността на наказателното производство не е била голяма. При отчитане на цитираните обстоятелства, въззивният съд е посочил, че следва да намали определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените неимуществени вреди на 10 000 лв.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта по отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 000 лв., представляваща направените от ищеца разноски за един адвокат за различните инстанции и разходите по многократните му явявания в досъдебната фаза и в съдебната фаза на наказателното производство, въззивният съд е приел, че от приложения договор № 3820/04.05.2017г. било видно, че ищецът и Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ са сключили договор за адвокатски услуги за процесуално представителство по НОХД № 826/2017г. на СГС, което представителство да се осъществява от адв. Л.. Обяснил е, че страните са договорили размер на дължимо от ищеца адвокатско възнаграждение от 24 000 лв. с ДДС, което ищецът е платил с банков превод на 07.06.2017г. Съдът е посочил, че ищецът е доказал реално направените разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 826/2017г. на СГС в размер на 24 000лв. с ДДС.

Намерил е за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Изтъкнал е следните обстоятелства, които са го мотивирали да не намали възнаграждението, а именно: обвинението е за изключително тежко умишлено престъпление за безстопанственост с огромен финансов интерес за 4 229 576,05 лева, защитата по което предполага проучване на значително количество счетоводни документи относно организацията на работата, отчетът на доставена и продадена продукция, проучване на отстъпки и начина на плащане, нов компютърен софтуер, въведен през май 2015 г.

Допълнил е, че заплатеният хонорар обхваща защитата във всички съдебни инстанции, отчетена е правната и фактическа сложност на делото и неговата продължителност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Прокуратура на Република България, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът:

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce3a4a40-2fcc-4ae3-b7fc-f0de5b329277