Решение № 338 от 12.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Ботевград, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200832 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. В. Д. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0246-000698/26.07.2023 г., издадено от

Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200,00/двеста/ лева, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адв. С.

С. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП.

Въззивната страна – Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, депозирал е становище, с което моли за потвърждаване на наказателното постановлеине.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : АУАН

№ 991978/11.06.2023 г.; НП № 23-0246000698/26.07.2023 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ Ботевград, И. Д. и С. Г.-С.а – служители в РУ Ботевград, се установява следната фактическа обстановка:

На 10.06.2023 г., свидетелите И. Д. и С. Г.-С.а – служители в РУ Ботевград, били нощна смяна и изпълнявали служебните си задължения в *, Около 03,15 часа, правейки обход в *, засекли джип, който се движел срещу тях на дълги светлини. При пускане на звуков и светлинен сигнал с цел спиране на водача, той пуснал допълнителни светлини „лед бар“, не се подчинил на сигнала, и поел по черен път. След около 15 минути, служителите го засекли на ул. „Мургаш“, като отново му подали звуков и светлинен сигнал, но водачът предприел маневра на заден ход, при което блъснал и счупил портата на дом № 9 на улицата, след това предприел маневра напред и блъснал и счупил дървени саксии. При осветяване на водача с фаровете на служебния автомобил, свид. Д. и свид. С.а установили, че водач е лицето В. В. Д., по прякор „*“, като Д. бил сам в автомобила. При извършената справка по рег. Номер на автомобила – „*“ с Рег. № *, се установило, че водъчът Д. е негов собственик. Свид. Д. изготвил докладна записка по случая и по нея свид. И. И. – мл.автоконтрольор при РУ Ботевград, съставил АУАН № 991978/11.06.2023 г. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – за това, че не е спрял и не е установил последиците от ПТП.

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ Ботевград, атакуваното наказателно постановление

№

23-0246000698/26.07.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители, като намира същите за логични и конкретни. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Т., който твърди той да е управлявал процесното МПС 2 на 10.06.2023 г.,тъй като водачът В. В. Д. е бил разпознат от двамата полицейски служители - И. Д. и С. Г.-С.а.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство, досежно ангажиране отговорността на въззивника за нарушение на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото описание то на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, респ.

3 обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

АУАН и НП не съдържат част от обективните признаци на състава на нарушението, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочения текст, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Прецизният прочит на акта и наказателното постановление обаче показва, че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не съответства на произтичащото от цитираната правна норма поведение. При неговата формулировка компетентните органи са посочили като правнорелевантни за отговорността на Д. факти, свързани с неизпълнение на задължението "да спре и да установи последиците ", което се изисква от приложената разпоредба. Същевременно обаче така подбраната материална норма от ЗДвП не съответства на фактите, установени по делото.

Доказателствените източници в конкретния казус налагат извод за причинени в резултат на ПТП "имуществени вреди", относимо към хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП. За да е възможна преквалификация от ангажираното с АУАН и НП правило в това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП обаче, в съответните процесуални актове следва да са били ангажирани фактически твърдения за настъпилите щети. Приложението на хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е допустима единствено при отсъствие на необходимост от съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, зададени като параметри от наказващия орган в неговия краен за извънсъдебната фаза на производството акт. Съдържанието на АУАН и НП в случая не предлага дори загатване за подобен резултат, който пропуск на етапа на съдебна проверка за законосъобразност на санкционния акт не може да бъде саниран. При наличието на имуществени вреди от настъпилото ПТП, те като елементи, задължително следва да фигурират в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, тъй като носят информация за фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването му. Предпоставят и различни по 4 съдържание и обем действия, които водачът - участник е задължен да предприеме на мястото на ПТП. В казуса липсата на тази конкретика е довела до съществено процесуално нарушение, доколкото не създадени гаранции за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Възпрепятстван е и контролът върху законосъобразността на издадения санкционен акт, доколкото волята на наказващия орган е неясна.

Изложените по- горе пороци обосновават тезата за наличие на съществени нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или допълване на възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен материал. Невъзможно е и изменение на "административното обвинение", доколкото съдът не разполага с подобни правомощия. Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и НП води до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на материално правните предпоставки за налагане на наказание. По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 680,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2023 г.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. А съгласно ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по 5 дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. В случая за глобата по чл. 123 ЗДвП, възнаграждението е 400,00 лева, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1, а за лишаването от права, възнаграждението е 500,00 лева, поради което претендираното възнаграждение от 680,00 лева е дори под законовия минимум.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-0246000698/26.07.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което на В. В. Д. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес *, за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200,00 лева, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР София, да заплати на В. В. Д. с ЕГН:

**********, с поС.ен адрес *, сумата от 680,00/шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.