Определение № 1013 от 10.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 10.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20238003901557 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 , ал.2, предл. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Веселка Цветанова Джансъзова, в качеството й на съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД срещу определение №1892/21.07.2023г. по в.ч.гр.д.№1864/2023г. на САС, 13ти състав, с което въззивният съд е оставил без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане №607/27.01.2023г., постановено по гр.д.

№180/2023г., с което е уважена молбата на „Петрич Кобра“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист по абритражно решение срещу „Автостъкла“ ООД.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като претендира отмяната му. Поддържа, че съдът е постановил акта си, без да анализира изложеното в жалбата с посочена в нея приложима практика на ЕСПЧ и доказателствата към нея. Сочи, че не е обсъдил твърденията й, че съуправителят на дружеството - М. Й., с поведението си възпрепятства защитата му, поради което тя лично като съдружник в дружеството, има правен интерес и е легитимирана да защити собствените си дружествени права и правата на „Автостъкла“ ООД. Излага, че по 13 броя молби в СГС са издадени изпълнителни листове въз основа на арбитражни решения в полза на „Петрич Кобра“ АД, за вземанията по които са образувани описаните изпълнителни дела, като по две от тях / по гр.д.№172/2023г. и гр.д. №174/2023г./, тя била 1 уведомена за цесия на вземанията в полза на „Йото Груп“ ООД, което дружество поддържа, че е собствено на трите дъщери на Мая и Георги Йотови. Поддържа и че едноличен собственик на капитала на „Петрич Кобра“ ЕООД е лицето София Димитрова Влахова, която била съпруга на първи братовчед на М. Й. по майчина линия. Счита, че процесуалната й легитимация като подател на частната жалба е обоснована, въпреки учредения начин на представляване – само заедно с другия управител, поради противоречие в интересите на страните. Поддържа, че е посочила относимата практика на ЕСПЧ, която не била коментирана от апелативния съд. Позовава се на нормите на чл. 6 и чл.13 от КЗПЧОС относно правото на всеки на справедлив процес и на ефективни средства за защита, допустими от вътрешното законодателство. Счита, че в случая са налице тези изключителни обстоятелства, които не позволяват на засегнатото дружество защита от свое име, поради което се пренебрегва неговата правосубектност и следва да се позволи на акционерите/съдружниците да подават жалби от негово име за защита на неговите права. Позовава се на цитираните решения на ЕСПЧ и на определение на ВКС с № 4/11.01.2016г. по т.д.№ 3343/2015г., 1 т.о. Предвид изложеното счита, че тя като съдружник има право да сезира съда с жалба за нарушаване правата на дружеството.

Ответникът „Петрич Кобра“ ЕООД е подал подробен писмен отговор от 29.09.2023г., с който оспорва жалбата. Поддържа, че цитираната в жалбата съдебна практика не подкрепя твърденията на жалбоподателката, а напротив, опровергава ги. Счита, че практиката на ЕСПЧ е неприложима, тъй като решенията са извън конкретния контекст и избирателно цитирани. Твърди, че са неоснователни доводите за приложимост на т.нар. институт за пробиване на корпоративния воал / „Piercing of corporate veil“/, който е допустим само в англосаксонската система и не съществува в българското право. Цитира и прилага практика на ВКС в подкрепа на своите доводи.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството пред САС е образувано по частна жалба, подадена от Веселка Цветанова Джансъзова, в качеството й на съдружник в „Автостъкла“ ООД, чрез адв. К. срещу разпореждане № 607 от 27.01.2023г., постановено по ч.т.д. № 180/2023г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на „Петрич 2 кобра“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист по арбитражно решение. САС е приел, че с постановено по делото определение № 1835 от 30.05.2023г., първоинстанционният съд е прекратил производството по частната жалба на „Автостъкла“ ООД чрез управителя Джансъзова и това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 28.06.2023г. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 30 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява пред съдилищата от управителя или управителите, а съдружникът в ООД не може да представлява дружеството пред съда и да извършва валидни процесуални действия, включително и да обжалва съдебни актове, постановени срещу дружеството.

Посочил е, че цитираната от процесуалния представител на частния жалбоподател практика на ЕСПЧ е неприложима в процесния случай. С оглед горното е приел, че частната жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане.

С определение от 19.04.2023г. на САС по в.ч.гр.д.№920/2023г. производството е върнато с указания до първоинстанционния съд във връзка с администриране на жалбата, постановено е разпореждане №2890/27.04.2023г. с подробно дадени указания до жалбоподателя, като след съобщаването му и разглеждане на подадената в изпълнение молба от 25.05.2023г., СГС с определение №1835/30.05.2023г. е отхвърлил искането по молбата за назначаване на особен представител на основание чл. 29, ал.4 от ГПК на „Автостъкла“ ООД и е върнал частната жалба с вх.№13510/13.02.2023г., подадена от „Автостъкла“ ООД чрез управителя й, срещу разпореждане №607/27.01.2023г. Това определение е съобщено на страната на 20.06.2023г. и влязло в сила като необжалвано, тъй като няма данни срещу него да е подадена частна жалба в законоустановения срок.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед горепосоченото и връщането на частната жалба в частта й, в която е подадена от името на дружеството – „Автостъкла“ ООД чрез управителя, с влязъл в сила като необжалван съдебен акт, както правилно е приел и въззивният съд, последният е сезиран с жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, която е подадена само от Веселка Джансъзова в качеството й на съдружник в процесното дружество. С оставената без разглеждане частна жалба се обжалва по реда на чл. 407 от ГПК разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което съгласно 3 горепосочената норма подлежи на обжалване от кредитора-молител в производството и ответника – длъжник по изпълнителния титул. Други трети лица не са легитимирани да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Процесуалното представителство пред съда на юридическите лица съгласно чл. 30, ал.1 от ГПК се осъществява от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.

Съгласно чл. 141, ал.2 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от законния представител – управителя или управителите съгласно уговореното в дружествения договор и вписаното в ТР, а в случая видно от партидата на „Автостъкла“ ООД представителната власт е на двамата управители само заедно. Съдружникът в търговското дружество има законоворегламентираните права и задължения, но не и правомощие да представлява дружеството пред трети лица. Цитираната от жалбоподателката практика касае различни хипотези, като например определението под №16/08.01.2021г. по ч.т.д.№2401/2020г. на ВКС, 2 т.о. е по установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който процесуална легитимация има всяко трето лице, което обоснове правния си интерес, в това число и акционерът в дружеството.

Аналогичен иск за нищожност на договорна ипотека е бил предмет и на решението по т.д.№17/2011г., като отново е преценяван конкретен правен интерес на трето лице да оспори валидността на сделката, а в цитираното от жалбоподателката решение №217/10.03.2016г. по т.д.№2296/2015г., 1 т.о. предмет е отново иск за нищожност на сделка, основан на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД. В актовете, на които се позовава Джансъзова, се касае за иск на трето лице, което действително е съдружник/ акционер, но неговата допустимост относно правния интерес е обоснована с оглед конкретната хипотеза, като не е постановено, че самото юридическо лице се представлява процесуално от съдружника/акционера, а че той има право да повдигне правния спор в качеството си на заинтересовано трето лице. Разгледаната хипотеза в определение № 444/23.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т.о. относно представителство на дружеството не е идентична с настоящата, тъй като по това дело единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството само от другия управител поради противоречие в интересите на страните – ищец и ответник.

4

Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството или свои права в производството по отмяна на постановен съдебен акт спрямо дружеството и трето лице, не може да се обоснове и от цитираната от жалбоподателката Джансъзова практика на Европейския съд по правата на човека.

В цитираната от нея практиката на ЕСПЧ се коментира правото на засегнатото лице да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дадените разрешения са относими за производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията. Принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика, е, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“.

В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството. Разрешенията са, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера (чрез загуба на стойността на дяловете или акциите), дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита, съгласно Решение по жалба № 30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права, също и Решение по жалба 508/02. Разгледани са и ситуации, при които не съществува причина да се прави разлика между двете категории права (едноличен собственик на капитала и дружеството).

Според практиката на ЕСПЧ е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т.нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от Джансъзова решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, 5 създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капиталбанк“ АД и „КТБ“ АД са с свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява от други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд. В случая според твърденията, невъзможността на дружеството да сезира съда съвместно чрез двамата си управители, не произтича от такива обстоятелства, а от липсата на изявление на единия от управителите, т.е. твърди се конфликт на интереси, но с ангажираните по настоящото дело доказателства страната не е установила наличието на такива извънредни обстоятелства относно втория управител на дружеството М. Й.. Твърденията за цесия на вземания в полза на дружество, което се сочи, че е собственост на трите дъщери на М. Й., касае други две вземания, а не процесното, предмет на ч.гр.д.№180/2023г. на СГС, ТО, 25ти състав, поради което са неотносими, тъй като не се изтъква и установява цедиране на процесното вземане на свързано лице. Изложените съображения относно родствената връзка на едноличния собственик на капитала на „Петрич Кобра“ АД с неуточнен по име братовчед на М. Й., също не са доказани, а съдът не би могъл служебно да направи такава справка в Национална база данни „Население“, тъй като соченото лице - братовчед нито е индивидуализирано с имена, нито с ЕГН, а липсата на тези данни препятства каквато и да е служебна проверка. Независимо от горното в ГПК съществува процесуалната възможност при условията на чл. 29 от ГПК в случаите, в които се сочи противоречие в интересите на двамата управители, да бъде назначен особен представител на дружеството, което съставлява ефикасно защитно средство, визирано в практиката при такава хипотеза. Такова искане е било предмет на самостоятелен съдебен акт, а именно постановеното определение №1835/30.05.2023г. на СГС, като мотивировката на искането и уважаването му, респ. отхвърлянето му е в зависимост от ангажираните от страната конкретни доказателства.