Определение № 25999 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25999 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110152803 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 174121/01.06.2026 г. подадена от ответника С. П. К..

В срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане от 03.06.2026г., е постъпила молба от въззивника с искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

Страната е представила и попълнена декларация по образец, съобразно изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид направеното искане, представените документи и извършената служебно справка, намира следното:

Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е процесуално допустимо, доколкото е своевременно заявено от страна, задължена за внасяне на разноски.

Разгледано по същество, искането се явява основателно по следните съображения:

Видно от представената по делото декларация молителят получава месечен доход единствено от пенсия, като същата е в размер на 274 евро.

Доход единствено от пенсия получава и съпругът й, като същият е размер на 455 евро.

Притежава движимо имущество - лек автомобил на 22 години, считано от датата на регистрацията му; притежава недвижим имот, който обитава.

С оглед на това, съдът намира, че страна не притежава имущество, което би 1 могло да бъде източник на допълнителни доходи.

Молителят страда от заболявания, за които има издадено решение на ТЕЛК, налагащи ежемесечни разходи в размер на 50 евро.

От служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че страната няма участие в търговски дружества.

Предвид изложеното, съдът намира, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер от 38.35 евро, макар и в невисок размер, се явява прекомерна на база декларираното от въззивника имуществено състояние, както и предвид обстоятелството, че дори сбора на доходите от пенсия на двамата членове на домакинството не покриват минималения необходим доход за живот в гр. София за 2026 г., съобразни данните от НСИ.

С оглед на това, съдът намира, че въззивникът не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което, на основание чл. 83, ал. 2, изр.1 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА въззивния жалбоподател С. П. К. от внасяне на държавна такса по депозираната въззивна жалба вх. № 174121/01.06.2026 г.

Определението е окончателно.

Да се връчи препис от определението на страната.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2