Определение № 88 от 07.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000042 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от името на „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД, срещу определение № 327/25.09.2023г. по електронно дело 20223200900134(ТД 134/2022) по описа на ОС - Добрич, с което е била отхвърлена молба по чл. 248 ГПК на този ищец за изменение на постановено решение по отхвърления му иск, в частта за разноските, присъдени в полза на ответника Ел Петрол ЕООД.

Частната жалбата е подадена като електронен документ, с удостоверен служебно КЕП на подателя, в срок, считано от дата на връчване на обжалваемия акт на пълномощника на страната. Изявлението от името на дружеството е подписано от адв. В., чието пълномощно с права за всички инстанции е приложено към подписаната с КЕП електронна искова молба(л.22 от делото на ДОС). Авансово дължимата такса е внесена.

Определението за изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр чл. 248 ал.3 ГПК.

Жалбоподателят „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД , чрез своя пълномощник, твърди, че съдът е пренебрегнал липсата на доказателства за реално направено от ответника плащане на адвокатски хонорар и необосновано е отказал да измени присъдени в нарушение на закона разноски в размер на 6500лв. Моли обжалваното определението да бъде отменено, като уважи искането му и присъждането на този разход се отмени изцяло, евентуално дължимите разноски за адвокатски хонорар се намалят като прекомерни в сравнение с нормативния минимум по НМРАВ Насрещната страна „Ел Петрол“ ЕООД, чрез адв. С. (представлявал ответника в първа инстанция) е депозирала отговор след изтичане на срок за това, поради което съдът съобразява само становището, изразено пред първоинстанционния съд. В процедурата по чл. 248 ГПК тази страна се е позовала на представените писмени доказателства за договорено 1 възнаграждение в писмен договор за комплексна адвокатска услуга и изрично писмено признание на получаването на плащане от 6500лв, документирано едновременно с издаването на пълномощното на адвоката.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил иск на жалбоподателя за присъждане на паричен дълг в размер на 36 000лв., произтичащ от договор за консултантска услуга. Акцесорно искане за присъждане на разноски по делото ответното дружество е заявило още в отговора по иска, като изрично е конкретизирана претенция за адвокатски хонорар. Към този отговор е приложено адвокатско пълномощно, в което наред с подписаното изявление на упълномощителя е включено и удостоверително изявление, подписано от адвоката-пълномощник с което е признато получено плащане на възнаграждение от 6500лв, уговорено в договор( л. 41 от делото на ДОС).

Допълнително в последно съдебно заседание на 01.06.2023г. представителят на ответника е депозирал и списък на направените разходи по делото, в който освен адвокатски хонорар от 6500лв е обявил и заплатена такса за съдебно удостоверение, като е приложил и договор от 28.06.22г, от който е видно, че ответникът е възложил на адв. С. изпълнение на адвокатска услуга по защита в две производства – по чгрд 5539/2022г на СГС и по настоящото дело на ДОС със сборно възнаграждение от 6500лв., платимо по банков път в седмодневен срок след договарянето и преди започване на изпълнението на услугата. (л. 84-86 от дело на ДОС). Насрещната страна не се е явила на това съдебно заседание, не е оспорила тези доказателства, не е заявила и възражение за прекомерност на договореното възнаграждение.

В решението по иска съдът е изложил мотиви за неоснователност на иска и е присъдил на осн. чл. 78 ал.3 ГПК посочените в неоспорения списък на ответника суми без да е коментирал как е установил тяхното разходване.

Обжалваното определение е постановено по своевременно подадената молба на ищеца за изменение на това произнасяне.

Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка само на установените като направени от ответника разходи, тъй като предпоставките за възникване на отговорност на ищеца за неоснователно причинен съдебен спор не са спорни.

Както е установено в т.1 от ТРОСГТК 6/2012г., само когато е доказано реалното извършване на разход от възложителя на адвокатска услуга, той може да бъде и компенсиран с отговорността на насрещната страна по правилата на чл. 78 ГПК, като реалното прехвърляне на паричните средства се установява според уговорките на страните за вида на плащането. В случая, действително в договора за адвокатското обслужване първоначално е било договорено авансово банково плащане, но в последствие, при издаване на конкретното адвокатско пълномощно за легитимиране на пълномощника за фактическо изпълнение на услугата двустронно е документирано друг вид плащане. Размерът на хонорара не надвишава 10 000лв., поради което не е налице нормативно изискване за задължително банково разплащане, и затова 2 съдът не намира пречки да зачете изявлението, отразено в пълномощното, представляващо разписка за получената от адвоката сума. Това по-ново съглашение удостоверява, недвусмислено, не само че възложителя и адвокатът му са предоговорили начина на плащане, но и че ответникът е заплатил цялото адвокатското възнаграждение за комплексната услуга по вече сключения договор.

При служебна справка в публичния регистър на съдебните дела(ЕПЕП), се установява, че посоченото в договора дело на СГС е водено между същите страни, като ответникът е бил представляван също от адв. С., а след приключване на исковия процес пред ДОС, по това дело е било постановено определение за отмяна на обезпечителна мярка. Разходите, договорени за защита в процес по обезпечаване на бъдещ иск подлежат на компенсиране заедно с разноските по исковия процес (т. 5 от ТРОСГТК 6/2012г.), поради което разписката за общо платения хонорар, издадена към 31.10.22г. несъмнено се отнася и за двете взаимно свързани услуги по защита на ответника както в производството по обезпечение, така и в спора по същество.

При така установените факти съдът намира, че ответникът е доказал в цялост реалното извършване на плащането на 6500лв. по повод изпълнена от адвокат С. комплексна услуга. Молбата за изменение на определената в този размер възложена на ищеца компенсация за направени съдебно-деловодни разноски е неоснователна.

Евентуалното искане за редукция на тези разходи не следва да се разглежда. Възражение за прекомерност не е заявено към момента, в който приключва разглеждането на спора и се изчерпва възможността за обосноваване на претенциите на насрещните страни (чл. 81 ГПК). Страната не може едва в производството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските да упражни за първи път правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК да търси намаляване като прекомерно на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар за съответната инстанция. В това производство страните не могат да отстранят направени от тях процесуални пропуски, тъй като в процедурата по чл. 248 ГПК единствено съдът, постановил решението, може да поправи допуснати от него грешки при формиране на волята си относно отговорността за разноските. Това произтича и от принципите по чл. 8 и чл. 9 на ГПК за състезателност и равенство на страните в гражданския процес, като същите следва да изчерпат всички свои искания най-късно до приключване на разглеждане на делото пред съответната инстанция. В този смисъл е трайно нарожената съдебна практика (определение № 21 от 30.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1703/2017 г., I т. о., ТК, определение № 167/05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на I т.о.на ВКС и редица други определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).

В заключение, макар и по различни съображения въззивният съд достига до краен извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК и затова обжалвания акт следва да се потвърди.

По тези съображения и на осн. чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 327/25.09.2023г. по електронно дело 20223200900134(ТД 134/2022) по описа на ОС - Добрич, с което е била отхвърлена молба по чл. 248 ГПК на ищеца „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД за изменение на постановено решение по отхвърления му иск, в частта за разноските, присъдени в полза на ответника Ел Петрол ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.

274, ал. 3, т. 2 ГПК с частна касационна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4