Решение № 185 от 05.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А. при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №

20243100900265 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Геотерм“ АД, с ЕИК 124083023, със седалище и адрес на управление: гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от С.К.Г., действащо чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Заменхоф“ №12, ет.2, офис 2, против “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Дружба“ №22, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от М.Ю.М., със съдебен адрес: гр.Добрич, ул.“К.Стоилов“ №5, ет.2, офис 2, чрез адв.Е. Р. и ППЗК “Срацимир“, с ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление: с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, представлявана от Я.Д.Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност от ответната кооперация, които са предмет на изп.д.№883/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ, а имено: - сумата от 42000лв., представляваща главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г.; - сумата от 11016.92лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022г. до 22.05.2024г. и - сумата от 1796.67лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021г. до 08.03.2022г.

В исковата молба се излага, че ищецът има качеството на присъединен взискател по изпълнително дело №883/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№895, длъжник по което е ППЗК “Срацимир“ с размер на дълга възлизащ на 680524.52лв., включващи главница, законна лихва, присъдени разноски, разноски по изпълнението и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи се, че вземането на ищеца произтича от Заповед за изпълнение на парично задължение въз 1 основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024г. по описа на РС Девня. Сочи се още, че с Разпореждане от 13.05.2024г. на ЧСИ с рег.№895, ищецът е присъединен към изпълнителното производство в качеството на взискател, въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №20247180400178 по описа на ЧСИ с рег.№718. Твърди се, че първоначален взискател по изп. дело №883/2024г. е ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023г. по описа на Варненски апелативен съд за сумата от 42000лв., ведно с лихва и обезщетение за забава. Твърди се, че към въпросното изп.дело е присъединено изп.дело №22/2023г. на ЧСИ с рег.№895, с предмет налагане на обезпечение за дължимите суми на основание обезпечителна заповед, издадена по т.д.№415/2022г. по описа на ОС Варна. Поддържа се, че процесните вземания на “Онтарио БГ“ ЕООД не съществуват, поради което за ищецът е налице интерес от предявяване на настоящият иск, който спира предаването на сумите на ответния взискател, като се излагат правни доводи по приложението на чл.464 от ГПК. Твърди се, че в счетоводните книги на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД липсва отразяване на вземания с длъжник ППЗК “Срацимир“. Твърди се още, че предвид визирана в ЗМИП забрана за плащания в брой на суми над 10000лв., то предаването на спорната сума няма как да бъде извършено в брой, а следва да стане по банков път, за което обаче липсват доказателства.

Поддържа се, че в действителност между ответниците няма предаване на процесната сума, която не е постъпвала в счетоводството на длъжника, като такова предаване не може да се установи и поради обстоятелството, че първият ответник не води редовно счетоводство, съобразно разпоредбите на чл.182 от ГПК вр. чл.55 от ТЗ. Оспорва се достоверността на публикуваният в TP ГФО на “Онтарио БГ“ ЕООД, като се поддържа, че същият е абсолютно погрешно съставен. Поддържа се, че е налице несъответствие между процесните ордер и договор, подписани от ответниците. Сочи се още, че на датата, на която се твърди издаване на процесният ордер и предаване на парите по него, председателят на ППЗК “Срацимир“ не се е намирал в с.Чернево. Сочи се, че задължаването на кооперацията към кредитора “Онтарио БГ“ ЕООД, е нарушило правата на останалите кредитори, като по случая са назначени проверки на ТД на НАП - Варна и Добрич, и е образувана административна преписка от ТД на НАП - Варна. Оспорва се съдържанието на процесният ордер, като се сочи, че макар същият да е подписан от Я.В.Я., в качеството на председател на ППЗК “Срацимир“, то той съдържа ръкописен текст положен от друго лице-М.М.. Твърди се, че М.М. се е снабдил с празни ордери, съдържащи подписа на Я.Я. и без знанието, и съгласието на последният, е попълнил текст, сочещ получаване на сумата от Я.Я., който обаче на датата, записана на ордера, не се е намирал в канцеларията на кооперацията, която не е работила.

Поддържа се, че сумата не е заприходена в кооперацията, поради което дори да е получена от Я.Я., то тя е получена от него в качеството му на физическо лице, а не на председател на ППЗК “Срацимир“. Твърди се, че договорът от 30.07.2020г. е нищожен и не е произвел действие между страните, като неговото съдържание не съответства на това, вписано в ордера. Сочи се, че на 14.07.2022г. между ответниците и “Атлас Агро 2011“ ЕООД, е сключено тристранно споразумение, в което е посочено, че при точно изпълнение, страните заявяват, че нямат претенции помежду си и въз основа, на което на 04.11.2022г., в хода на 2 т.д.№139/2022г. по описа на ОС Добрич, е подписано съдебно споразумение, с което страните признават изпълнение на клаузите по споразумението от 14.07.2022г. Сочи се, че с подписване на споразумението, представляващият “Атлас Агро 2011“-М.М. заявява, че няма претенции към кооперацията и отношенията им са уредени.

С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника ППЗК “Срацимир“, се изразява становище за допустимост и основателност на претенцията, и се прави признание на иска. Поддържа се, че “Онтарио БГ“ ЕООД не е кредитор на ППЗК “Срацимир“, тъй като основава вземането си на невлязло в сила съдебно решение и на нищожни счетоводни документи-РКО и договор за подпомагане, поради привидност и противоречие с добрите нрави. Твърди се, че председателят на кооперацията е положил подписа си върху празни /без друго съдържание/ бланки на РКО, които по неясен начин са попаднали в управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, който от своя страна е оформил 5 бр. от тях, с изгодно за дружеството съдържание, а именно че на кооперацията са предоставени в брой суми /сред които е и процесната/, като това в действителност не се е осъществило.

Твърди се, че макар формално всяко РКО да съдържа подписите на две страни и това да наподобява двустранна сделка, то от страна на ППЗК “Срацимир“ никога не е имало съзнателна воля за сключването на такава сделка, с оглед обстоятелството, че представляващия кооперацията не знае за вписаното съдържание в ордера /сделката/. Сочи се, че Договора за подпомагане от 30.07.2020г. не посочва никакви суми, т.е. не дефинира размер на задължение, поради което липсва съгласие относно съществен елемент на правоотношението. Твърди се, че още при подписването на договора е налице “съзнавано несъгласие“ за сключването му, т.е. че е подписан е без намерение за обвързване. Сочи се, че видно от вх.регистър на кооперацията, Договора за подпомагане от 30.07.2020г., е постъпил в кооперацията на 09.09.2020г., което установява, че е създаден с цел формално да “легализира“ вече попълнените към този момент от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД 4 бр.

РКО, носещи подпис на и лицето Я. Я., което се явява и председател на кооперацията.

Поддържа се, че в случая не е налице намерение за обвързване, защото разминаването на волеизявленията на страните е значително, тъй като обхваща самия предмет на договора, а имено размерът на задължението, като съдържанието на договора не може да бъде запълнено “ех lege“. В обобщение се поддържа, че процесният РКО, който е един от 5 бр. ползвани от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, е нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД. Сочи се относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че ако се възприеме за достоверен факта, че ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД е предоставил на ППЗК “Срацимир“ в заем и в брой, сумите предмет на настоящия процес, като ги е предавал на части всеки ден в периода 05.09-08.09.2020г., то дружеството попада в хипотезата да извършва дейност като кредитна институция, без да разполага с лиценз и осъществява състава на престъплението по чл.252 от НК. Ето защо се поддържа, че Договора за подпомагане от 30.07.2020г. и въпросните 5 бр. РКО, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като според практиката на ВКС договори за заем, които са елемент от състава на престъплението по чл.252 от НК и са сключени в нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките /отм./ и чл. 2, ал. 5 от ЗКИ, са нищожни, 3 поради противоречие със закона и не пораждат валидно облигационно правоотношение между страните. На последно място се твърди, че в счетоводните книги на “Онтарио БГ“ ЕООД не са отразени вземания към ППЗК “Срацимир“, т.е. че няма и счетоводни доказателства за предоставяне на суми.

С постъпилия в срок писмен отговор на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че изследването на правния характер на процесния договор, през призмата на чл.20 от ЗЗД, установява, че предмет на сделката е предоставянето от “Онтарио БГ“ ЕООД в заем на ППЗК “Срацимир“ на парични суми за осигуряване на стопанската 2020-2021 година, според нуждите и необходимостите на кооперацията, като техните размери подлежат на индивидуализиране с издаване на разходни касови ордери. Твърди се, че този договор като диспозитивен частен документ, който не е оспорен от ищеца, се ползва с формална доказателствена сила за неговата дата и авторство. Излагат се аргументи за съответствието на процесният договор с характера на договора за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, с оглед обективираната от страните воля за предаване в заем на подлежаща на допълнително индивидуализиране сума и поемането на задължение за нейното връщане в определен срок. Сочи се, че за получената от ППЗК “Срацимир“ сума от 42000лв. е издаден РКО №7 от 07.09.2020г., който като частен документ, представлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали и има характер на разписка-доказателство за извършено плащане, като се сочи относима съдебна практика. Сочи се, че процесният РКО се ползва с материална доказателствена относно получаването на сумата от подписалият го Я.Я., в качеството му на председател на ППЗК “Срацимир“, което изключва възможността да се приеме, че сумите са получени от физическото лице в лично качество. Сочи се, че в РКО като основание за предаване на сумите е посочено, че същите се предават за задоволяване на стопанските нужди на кооперацията, което е в съответствие с посоченото основание в договора за заем, като без значение е, че предаването на сумите по ордера е станало в почивен ден. На следващо място се поддържа, че предаването на процесната парична сума в заем, не превръща търговеца-заемодател в кредитна институция, доколкото не се касае за кредитиране на трети лица по занятие със средства, събрани с влогонабиране, а за предоставянето от търговец, със собствени средства, на заем на друг търговец. Поддържа се още, че дали счетоводството на “Онтарио БГ“ ЕООД е водено редовно, е без значение за правния спор, тъй като при несъответствие в счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ, в случая ордерите, удостоверяващи плащане към кооперацията. Сочи се, че е извън предмета на спора е дали заемодателят действително е разполагал със заемната сума, доколкото фактическия състав на договора за заем изисква реално предаване на сумата и съгласие за нейното връщане. Поддържа се, че неотразяването на вземането в ГФО и данъчните декларации на “Онтарио БГ“ ЕООД, избраната от страните форма за доказване предаването на сумата и неизпълнението на изискванията на чл.3, ал.1 от ЗОПБ, не рефлектират върху валидността на сделката и гражданскоправните й последици за страните. Оспорват се доводите за нищожност на процесния договор, поради 4 противоречие с добрите нрави, липса на съгласие или симулация, като се поддържа, че страните по договора са юридически лица, които са равнопоставени в гражданския оборот и предоставянето на заем от едното на другото не противоречи на морала и добрите нрави.