Определение № 1120 от 16.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. гр. Добрич, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500772 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,ЕИК 204219357,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59 срещу определение №2190/15.08.2025 г. по гр.д.№1952/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е оставено без уважение искане на горното дружество по чл.248 от ГПК за изменение/допълване на определение №1161/05.05.2025 г.,постановено по цитираното дело на ДРС,в частта за разноските,което искане е обективирано в частна жалба на дружеството вх.№10081/27.05.2025 г.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му и за уважаване на подадената от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД молба по чл.248 ал.1 от ГПК.

Насрещната страна Я. И. А. с ЕГН ********** от гр.Д. не изразява становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че препис от обжалваното определение е връчен на частния жалбоподател на 19.08.2025 г.,частна жалба вх.№15746/25.08.2025 г. по описа на ДРС е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 26.08.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

1

Гр.д.№1952/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№12648/26.06.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Я. И.

А. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,ЕИК 204219357,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59 за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми:

4 829,81 лв-неплатени задължения за предоставени през периода 31.12.2004 г.-21.12.2019 г. В и К-услуги за обект,находящ се в ***,кл. №2692*поради погасяване на вземанията по давност;

501,50 лв-неплатени задължения за предоставени В и К услуги за обект,находящ се в ***,кл. №2692*,по фактура №0106893925/09.02.2024 г.;

7 471,85 лв-начислени лихви за забава върху главните парични задължения за предоставени В и К-услуги през периода 31.12.2004 г.21.12.2019 г.,изчислени в размер на законната лихва за периода на забавата на всяко едно задължение,считано от деня,следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението,до 26.06.2024 г.-поради погасяване на вземанията по давност;

763,71 лв-сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №3662/2014 г. на ДРС;ч.гр.дело №3209/2015 г. на ДРС;ч.гр.дело №963/2016 г. на ДРС;гр.дело №1489/2016 г. на ДРС и изп.дело №868/2016 г. на ЧСИ Тасева като погасени по давност.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило като неоснователен само иска относно сумата от 501,50 лв-неплатени задължения за предоставени В и К услуги за обект,находящ се в ***,кл. №2692*,по фактура №0106893925/09.02.2024 г.По останалите искове е направено признание на същите с доводи,че дружеството не било дало повод с поведението си за завеждането им,тъй като не било предприело действия по събиране на сумите,вкл. по образувани изпълнителни дела.С оглед горното е поискало на основание чл.78 ал.2 от ГПК при уважаване на исковете разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца А..

С протоколно определение,постановено в открито съдебно заседание на 13.03.2025 г.,ДРС е прекратил производството по делото на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на исковете от ищеца,като е заявил,че ще се произнесе допълнително по отправените искания за присъждане на разноски в закрито заседание.С определение №1161/05.05.2025 г. по гр.д.№1952/2024 г. на ДРС,което е неразделна част от прекратителното определение от 13.03.2025 г.,първоинстанционният съд се е произнесъл в закрито заседание по въпроса относно отговорността за разноски.Приел е,че ответното дружество е дало повод с поведението си за завеждане на делото /с изключение на иска относно сумата от 501,50 лв/,както и че оттеглянето на исковете е продиктувано от счетоводното отписване на вземанията от ответника едва след подаване на исковата молба,поради което е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца А. сумата от 2 455,97 лв сторени от последния съдебно-деловодни разноски,респ. е осъдил ищеца А. да заплати на дружеството сума от 101,76 лв разноски под формата на адвокатско възнаграждение съразмерно само на иска с цена 501,50 лв,който е оттеглен не „по вина“ на ответника по делото.

2

Определение №1161/05.05.2025 г. за разноските е неразделна част от определението от 13.03.2025 г.,с което е прекратено производството по делото.Изменението на прекратителното определение в частта за разноските може да се постигне само по реда на чл.248 от ГПК.Поради това третирането от първоинстанционния съд на подадената от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД срещу определение №1161/05.05.2025 г. частна жалба вх.

№10081/27.05.2025 г. като молба по чл.248 ал.1 от ГПК е в съответствие с процесуалния закон.

Молбата по чл.248 от ГПК следва да се приеме за подадена в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК /за постановеното в закрито заседание определение относно разноските „В и К Добрич“ АД е уведомено на 21.05.2025 г.,а молбата за изменението му е подадена на 27.05.2025 г.,т.е. в рамките на едноседмичен срок от уведомяването,който съответства на срока за обжалване на прекратителното определение,за чието изменение всъщност в частта за разноските се настоява/.Молителят „В и К Добрич“ АД е депозирал своевременно в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 от ГПК на сторените от дружеството разноски /на лист 52 от делото на ДРС/.Молбата по чл.248 от ГПК е депозирана в срок от активно легитимирано лице /страна по делото/ при наличен списък на страната по чл.80 от ГПК и е процесуално допустима,т.е. допустимо е и обжалваното определение №2190/15.08.2025 г.Разгледана по същество,молбата по чл.248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена след отмяна на атакуваното определение на ДРС като неправилно.Съображенията за този извод са следните:

С молбата по чл.248 ал.1 от ГПК ответникът по делото „В и К Добрич“ АД претендира да се отмени осъждането му да заплати разноски на ищеца по делото Я. И. А. и за осъждане на последния да заплати на дружеството сторените разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

При прекратяване на производството по дело поради оттегляне на исковете на основание чл.232 от ГПК по правилото на чл.78 ал.4 от ГПК отговорността за разноски се понася от ищеца,който следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски.Изключение от това правило може да бъде обосновано в различни хипотези.Изключение може да е налице напр. в хипотеза,когато исковете изначално са били основателни и ответникът с поведението си преди предявяването им е дал повод за завеждане на делото,но последващото оттегляне на исковете от ищеца се дължи на поведение на ответника в хода на производството по делото,водещо до отпадане на основателността и допустимостта на исковите претенции-напр. извършено в хода на делото плащане от ответника на претендираното от ищеца вземане по предявен осъдителен иск,водещо до неоснователност на иска поради извършеното плащане;извършване на други действия от ответника,обосноваващи отпадане на правния интерес за ищеца от водене на делото при предявени от последния,както е в настоящия случай,отрицателни установителни искове за недължимост на суми,водещо до недопустимост на установителните искове поради отпаднал правен интерес за ищеца от предявяването им.В случая първоинстанционният съд е преценил,че такова действие на ответното дружество е счетоводното отписване на процесните вземания от партидата на ищеца А. в течение на исковия процес,но това 3 действие в настоящата хипотеза не е основание за дерогиране на правилото на чл.78 ал.4 от ГПК.

Не е спорно по делото,че отписването от ответното дружество на процесните вземания поради изтекла погасителна давност /без вземането за сума от 501,50 лв по фактура от 09.02.2024 г./ е сторено след подаване на исковата молба-исковата молба е подадена на 26.06.2024 г.,а вземанията са отписани поради изтекла погасителна давност на 13.12.2024 г. според справката на лист 76 от делото на ДРС.Това действие на ответника обаче не обосновава негова „вина“ за предявяване на отрицателните установителни искове за недължимост на суми и тяхното оттегляне от ищеца в хода на процеса поради несвоевременно счетоводно отписване на процесните вземания от ответника поради изтекла погасителна давност.За изтичане на давността не се следи служебно нито от съда по образувани пред него дела,нито от кредитора на вземания.Изтичането на погасителна давност относно вземания може да се зачете своевременно само при изрично възражение на длъжника за това.Няма никакви данни по делото,нито ищецът е изложил твърдения,подкрепени с доказателства,да е навел възражение за изтекла погасителна давност относно процесните вземания пред кредитора „В и К Добрич“ АД преди предявяване на настоящите искове,което да не е прието от кредитора за основателно,както и да е налице отказ на кредитора да зачете изтеклата давност,довел до обосноваване на правен интерес за ищеца да предяви исковете.След като не е обосновал по надлежния ред пред кредитора недължимост на вземанията поради изтекла давност преди завеждане на делото и кредиторът не е бил сезиран с такова възражение,което необосновано да не е зачел,предявяването на исковете относно сумите от 4 829,81 лв;7 471,85 лв и 763,71 лв не може да се обоснове с недобросъвестно поведение на кредитора „В и К Добрич“ АД.На практика дружеството е сезирано с възражението за изтекла давност от длъжника-ищец едва с исковата молба.Такова сезиране преди предявяване на исковете не е удостоверено от ищеца.В отговора си на исковата молба ответното дружество веднага е заявило признание на исковете относно горните суми и е отписало счетоводно в хода на производството посочените вземания като погасени по давност.То не е могло да ги отпише поради изтекла давност преди завеждане на делото,доколкото не е било сезирано с изрично възражение от длъжника А. за настъпилото погасяване.Такова отписване преди предявяване на исковете е било невъзможно,доколкото кредиторът не може да приложи служебно давността.

Предвид горното ответникът по делото „В и К Добрич“ АД нито е дал повод с поведението си за предявяване на исковете,нито е довел до отпадане на правния интерес от исковете в хода на производството поради късно по негова вина отписване на вземанията от партидата на ищеца поради изтекла давност.В тази хипотеза отговорността за разноски в производството при прекратяване на делото следва да се понесе само от ищеца по делото Я. И.

А.,който следва да бъде осъден да заплати на „В и К Добрич“ АД сторените в първата инстанция разноски в размер на 2 657,17 лв изплатено адвокатско възнаграждение,уговорено с договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г. /на лист 53 от делото на ДРС/ и изплатено по банков път на упълномощения адвокат съгласно платежно нареждане от 20.12.2024 г. /на 4 лист 54 от делото на ДРС/.Възражение за прекомерност на горното възнаграждение не е наведено от ищеца по делото А.,поради което същото следва да се присъди в пълен размер.С определение №1161/05.05.2025 г. ДРС вече е осъдил ищеца да заплати на ответника „В и К Добрич“ АД сума от 101,76 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на иска с цена 501,50 лв,за който е прието,че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждането му.Така с настоящото определение следва в полза на дружеството да се присъди остатъкът от адвокатското възнаграждение след приспадане на вече присъдената сума от 101,76 лв ,а именно в размер на 2 555,41 лв.