Решение № 343 от 16.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000492 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 236/6.06.2023 г., постановено по т.д. № 507/2022 г. на ОС-П., с което е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. да заплати на Г. М. А. 18 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.04.2022г. около 16.00 часа на път Е - 79 на пътен възел с път ***-***, област М., причинено от Е.И.А. при управление на МПС марка Н., модел П., с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 23.08.2022г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главницата за разликата над уважения размер от 18 000лв. до предявения от 90 000лв. и за обезщетението за забава върху тази сума в размер на законната лихва от 23.08.2023г. до изплащането й, както и е осъдено дружеството да заплати на Г. М.а А. разноски по делото 360 лв., да заплати на адвокат А. Х. Г. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 1884лв. и да заплати на ОС-П. ДТ 720 лв., и е осъден Г. М. А. да заплати на дружеството разходи за отхвърлената част от исковете в размер на 800 лв.

Жалбоподателят Г. М. А. моли решението да бъде отменено като неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на 1 обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 18 000 лв. до пълния предявен размер 90 000 лв., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната жалба от 23.06.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 1.09.2022 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. да му заплати сумата 90 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 20.04.2022 г. по вина на водача Е.И.А. при управлението от него на лек автомобил „Н. П.“ с рег. №**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумите от 23.08.2022 г. – датата на изтичането на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по заведената претенция. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 4.08.2023 г.

Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в неговите части, с които на ищеца е присъдено обезщетение в размер над 8 000 лв. до 18 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната жалба от 13.07.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба И.Н.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 4.08.2023 г.

Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд

2 провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 20.04.2022 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Н. П.“ с рег. №**********, управляван от Е.И.А., при което е пострадал ищецът Г. А.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил А. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действията на водача А.. Безспорно е, че от ищеца на 23.05.2022 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.

Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 1.09.2022 г. е било изплатено на ищеца на 27.06.2022 г. обезщетение в размер на 10 000 лв. С оглед заявените в двете въззивни жалби оплаквания и доводи спори се понастоящем между страните относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението и относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване поради твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП е в резултат на противоправното поведение на водача А., който поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното от него МПС и самокатострофира, при което ПТП на ищеца са причинени посочените в исковата молба травматични увреждания. Твърди, че е веднага след ПТП на 20.04.2022 г. е приет в болница в гр.М., където е проведено лечение и на 22.04.2022 г. е бил изписан, след което на същата дата е приет в болница в гр.П. и след лечение е изписан на 26.04.2022 г. Твърди, че е бил лекуван общо 7 дни в болници и че след това е бил с обездвижена ръка с мека имобилизация за 45 дни, през което време не е могъл да се обслужва сам и е бил подпомаган от близките си за поддържане на лична хигиена и тоалет, след което за 2 месеца е имал болезнен период на раздвижване и че не се е възстановил напълно, изпитва болки в дясната ръка при натоварване и при 3 промяна на времето, изпитва и болки в областта на главата. Твърди, че е претърпял болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от повече от половин година, като не е възстановен и до момента. Твърди, че е преживял силен стрес и уплаха, както и страх за здравето си, изпаднал в депресия.

Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на още 90 000 лв. (над вече изплатената му преди подаването на исковата молба сума 10 000 лв. от застрахователя), ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по заведената претенция.

С подадения на 29.11.2022 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като той е бил без поставен обезопасителен колан или е бил с неправилно поставен обезопасителен колан.

Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания, както и твърдените остатъчни последици като страх и др., а също и твърдението оздравителният процес да е бил дълъг, че ищецът е имал нужда от помощ от близките си и че възстановяването е било бавно. Твърди, че претендираният размер на обезщетение е завишен.

С допълнителната искова молба от 2.12.2022 г. ищецът поддържа заявените с исковата молба твърдения. Оспорва възражението за съпричиняване от него на вредните последици поради непоставяне на предпазен колан като недоказано.

С отговора на допълнителната искова молба от 30.12.2022 г. ответното дружество поддържа заявените от него възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема за установено, че от ПТП на ищеца са причинени мозъчно сътресение, контузия на главата, контузия на гръдния кош и корема, счупване на тялото на дясна лопатка под ставната повърхност, като възстановителният период за ЧМТ и за контузията на гръден кош и корем е продължил до 30 дни с пълно възстановяване и без бъдещи последици, за счупването на дясната лопатка е продължило 3 месеца с пълно възстановяване на движенията на дясна 4 раменна става и на мускулната маса на десния горен крайник, с останали оплаквания от болка в крайни движения в областта на рамото и врата в дясно, както и в мускулатурата, както и оплаквания при промяна на времето. Съдът приема за установено и че за периода на възстановяване ищецът е изживял първоначално през първия месец и половина много силни по интензитет и продължителност болеви усещания, намалявали бавно с времето, като са изживяни различни по вид, обем и продължителност негативни емоции в периода на възстановяване. Съдът преценява, че е налице влошаване качеството на живот за период от 3 месеца поради временна социална изолация, преустановяване на трудовите функции, обездвижване на дясната ръка за около 40 дни и след това затруднено движение на десен горен крайник за около 2 месеца, периодична необходимост от чужда помощ в ежедневието. Съдът отчита и че към датата на ПТП ищецът е на 32 години, работещ, с деца, към който момент МРЗ е била в размер на 710 лв. Съдът намира относно ЧМТ, преценена като мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнанието, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, че от травмата няма нанесени никакви видими или установени след специализирани изследвания белези и следи. Съдът преценява, че справедливият размер на обезщетението за ЧМТ, за контузия на гръдния кош и корема и за счупване на дясна лопатка е общо 28 000 лв., като поради изплатеното вече от застрахователя обезщетение следва да се присъди сумата 18 000 лв., ведно със законната лихва от датата 23.08.2022 г. – датата, на която изтича тримесечният срок за произнасяне след извънсъдебно предявената претенция от ищеца до застахователя, както е заявена тази претенция от ищеца.

С въззивната жалба от 23.06.2023 г. жалбоподателят-ищец Г. А. твърди, че решението е неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 18 000 лв. до 90 000 лв. Твърди, че не са отчетени всички обстоятелства, които имат значение за определяне на справедлив размер на това обезщетение с оглед претърпените болки и страдания в конкретния случай, поради което неправилно е определено от окръжния съд обезщетение в размер общо на 28 000 лв. (като поради платената преди завеждането на иска сума 10 000 лв. е присъдена с решението сумата 18 000 лв.). Твърди, че съдът е приложил неточно въведеният с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД критерий за 5 справедливост, като не е отчел в решението си и всички получени увреждания от ищеца. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът от процесното ПТП е получил гръдна травма, изразяваща се в контузия на главата ,мозъчно сътресение, счупване на фронталната кост от дясно на главата, контузия на гръден кош и корем, счупване на тялото на дясна лопатка под ставната повърхност, синдром на удареното рамо, контрактура на става. Твърди, че възстановителният процес все още продължава. Твърди, че през първият месец е лежал в тъмна стая заради мозъчното сътресение, не е могъл да става и да ляга на леглото, да се обслужва сам, да ходи, носил е шина около 2 месеца, а при преглед около осем месеца след инцидента, на 23.02.2023 г. лекар-специалист е установил, че при ищеца има последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, синдром на удареното рамо, контрактура на става, ставна болка, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Твърди, че и към момента поради това, че не възстановен напълно, не може да работи, тъй като работи в строителството, и не може да издържа трите си деца-ученици. Твърди, че му помагат баща му и брат му, което му се отразява зле психически. Твърди, че при разваляне на времето, при висока влажност и при натоварване изпитва силни болки в увредените места. Твърди, че при постановяване на решението окръжният съд неправилно е кредитирал неврохирургичната СМЕ в частта, в която вещото лице приема, че описаните фрактури на свода на черепа са противоречиви и неубедителни, тъй като тези констатации не кореспондират с другите писмени и гласни доказателства. Затова моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да бъде присъдено обезщетение в пълния предявен размер от 90 000 лв.

Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce380b89-ada9-4235-ade0-dd5e50b68310