Акт от 21.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105 гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА с участието на секретаря С.Ф. разгледа адм. дело № 13/2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано по жалба вх. № 76/06.01.2023г. в АСВТ, депозирана от П.Й.П. ***.

Оспорва се Решение № 6/8.12.2022г. на кмета на Кметство с.Ореш,общ. Свищов, с което му се представя достъп до обществена информация, съхранявана в Кметството на с. Ореш, по повод постъпило заявление за достъп с рег. № АД04-09-257/01.12.2022г. подадено от жалбоподателя. Последният твърди, че не му е предоставена исканата информация на електронната му поща, макар в Решението изрично да е указано да бъде изпратена на жалбоподателя по електронната поща. По въпрос № 1, №3 и №4 е посочено, че на основание чл. 27, ал.1, т.1 от ЗДОИ поради липса на техническа възможност, големия обем на исканата информация, същата не е представена във вида, който се иска от жалбоподателя, а във вид на справка.

Жалбоподателят сочи, че оспореното Решение не отговаря на изискванията на ЗДОИ, защото достъпът до исканата информация не е предоставен чрез е-поща на заявителя, така както е поискан. Освен това не са предоставени официално заверени копия на исканите счетоводни документи, а справка. Възразява срещу посочената техническа невъзможност, защото се касае за общо 5 фактури. Поради това жалбоподателят счита това Решение за отказ. Моли съда да го отмени и да задължи кмета да му предостави информацията на посочената е-поща.

В открито с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за основателност на жалбата и претендира АВ по реда на чл.38 от З***/вж. ДПЗС на л.50/.

Ответникът – кмета на Кметство с.Ореш, общ. Свищов, действащ чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата в нарочно писмено становище с характер на писмен отговор. Прави възражение, че същата е недопустима, т.к. е постановено позитивно решение - за предоставяне на достъп до ОИ, освен това е просрочена. Алтернативно, ПП на ответника счита жалбата за неоснователна. Поради липса на сканиращо устройство/техническа невъзможност за изпращане на информацията по е-поща, задълженият субект е определил форма на запознаване – чрез справка, в която конкретно е посочил номерата на товарителниците, фактурите и др. съпровождащи документи. Освен това счита, че няма задължение за предоставяне на документи, като носител на информация, а самата такава като сведение или знание за някого или нещо. В тази връзка се позовава на Решение на ВАС по АД № 3888/2009г. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на АВ на страната жалбоподател.

В изпълнение на конкретни указания на съда жалбоподателят подписа саморъчно депозираната жалба. Съдът констатира, че Решение № 6/8.12.2022г. е съобщено на заявителя на 15.12.2022г. по пощата/вж. л.27/. Жалбата е подадена на 29.12.2022г. по е-поща/вж. л.47/, т.е. в срока по чл.140, ал.1 от АПК.

От съдържанието на оспореното Решение и неговия диспозитив е видно, че е формирана воля исканата ОИ, с която кметството разполага, да бъде предоставена/вж. л.6-7 от делото/. Формата на достъп обаче, е определена от кмета, чрез предоставяне във вид на справка. Безспорно тази форма е различна от заявената – на посочената от заявителя е-поща, официално заверени документи. Това обстоятелство определя наличието на правен интерес у жалбоподателя да сезира съда с въпроса дали задълженото лице е разполагало с правото да определи форма на достъп, различна от заявената и във връзка с това да прецени лишен ли е заявителят на практика от правото на достъп до ОИ или е постигнат резултат, съответен на целта на ЗДОИ. В тази връзка вж. акта на ВАС по АД № 11677/2017г. Освен това, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ, всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон/така в Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/.

С оглед горе изложеното, съдът прие жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С определението за насрочване на делото съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка ответникът представи административната преписка. В хода на съдебното следствие бяха ангажирани нови доказателства, свързани с въпроса за техническата невъзможност за предоставяне на информацията в е-вид.

Приложено е и АД № 792/2022г. на АСВТ.

Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Със Заявление за достъп до обществена информация рег. № АД 04-09-257/01.12.2022г. в кметство с. Ореш/вж. л.11 от делото/, изпратено по е-поща, П. Й. П. е поискал да му предоставят официално заверени копия от всички товарителници на бетоновозите за положения бетон на три конкретно посочени улици в селото за 2022г.; да се уточни колко кубически метра бетон е положен и колко арматурни скари при ремонта насъщите; официално заверени копия на фактури и платежни нареждания за бетона и марката на бетона за 2022г.; аналогично за арматурните скари, от които да е видна ед.цена и дебелината на арматурата. По пункт 5-7 са търси отговор има ли проект за полагане на железобетона; кои са изпълнителите при полагането му; кой отговаря за ежедневния контрол. Заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена на неговата е-поща.

С оспореното понастоящем Решение № 6/08.12.2022г. кметът на кметство с. Ореш е предоставил достъп до обществена информация като по в. 5-7 вклч. е дал конкретен отговор, а по въпроси от 1-4 вклч. е предоставил информация във вид на Справка. В справката е видна дебелината на арматурата и може да се изчисли единичната цена. Не така стои въпросът с бетона. Посочени са само номера на товарителници. Липсват фактури с цената и платежни нареждания.

Кметът се е позовал на големия обем на документите и липсата на техническа възможност за това, на основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ.

Решението за достъп до ОИ е получено от П.

П. на 15.12.2022г.по пощата. Недоволен от посоченото Решение №6/08.12.2022г. П. е сезирал Административен съд Велико Търново с жалба, въз основа на която е образувано настоящото административно дело.

При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:

От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от 2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

Законът за достъп до обществена информация / ЗДОИ/ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е Кметството на с. Ореш, представлявано от кмета на селото, да я предоставят когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.

Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

С оглед посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя със Заявлението информация относно материалите за СМР/бетон и арматура/ – доставка, цена, обем и разходване има характер на обществена информация по смисъла на чл.

2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с функциите на кметството за задоволяване на местни потребности и в частност с разходването на бюджетни средства за ремонта на улиците. Тази информация освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на изпълнителната власт в кметството и достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. В случая, не са налице ограниченията на достъпа до тази информация. Нещо повече, съгласно текстът на ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава, при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е настоящият случай.

Исканата информация няма абстрактен характер. Не става въпрос за получаването на документите, а възможност чрез тях да се узнаят доставчиците, цените и обема на разходваните материали.

Транспорта и др., т.е. макар да се сочат документи, частни такива, е посочено какъв вид информация се търси/количество, цена , доставчик и др./ и така посочените документи по естеството си съдържат конкретна информация по предмета на Заявлението. В тази връзка търсената със заявлението информация е официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ, т.к. е свързана с обществения живот и би дала възможност на заявителя да си съставят собствено мнение относно дейността на кмета като орган на власт. В тази връзка следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация.

Кмета на с. Ореш, като орган на изпълнителната власт съгласно чл. 38, изр. второ от ЗМСМА) е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Предвид това оспореното Решение за достъп до ОИ е издадено от компетентен адм. орган, съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ.

Решението от 08.12.2022г. е издадено в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 34 от същия закон. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.

Относно приложението на материалния закон:

Съдът констатира, че действително в

Заявлението е посочено, че се иска предоставяне на официално заверени преписи от документите, които съдържат исканата информация на посочената от П. Й. е-поща, т.е. в електронен формат. В оспореното Решение кметът на Кметство с. Ореш е определил друга форма – Справка. За това се е позовал на липсата на техническа възможност и е посочил правно основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Тоест, за предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията кметството не разполага с техническа възможност. В самото Решение не се уточнява изрично в какво точно се изразява същата. Липса на компютър, интернет доставчик, скенер и/или електронен подпис за официалната заверка на документа или липса на служители, или пък всичко това заедно. В писмено становище по делото се сочи липсата на сканиращо устройство.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce37fd53-49f1-44c3-a464-cb18c0b9aba6