Решение № 65 от 09.04.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Свищов, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100716 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, В исковата молба , ищецът И. С. И., чрез адв. А. А. от АК П. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № **********, сключен на *********г. с ответника „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ № **. По силата на процесния договор, в качеството му на кредитополучател, получил потребителски кредит в размер на 10 000 лева, при срок на изплащане 60 месеца и крайна дата 25.08.2029г.

Навежда твърдения, че на осн. чл.7.1 от договора към размер на кредита била включена и застрахователна премия в размер на 4380,00 лева и така общият размер на кредита възлизал на 14380,00 лева. ГЛП бил определен на 34,12 % (чл.9.1), ГПР на 39,84% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 30138,33 лева. Посочва, че процусният договор е изготвен от ответника в нарушение на императивните изисквания за действителност, като не са спазени нормите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Сочи, че последицата от неизпълнението на тези изисквания е уредено в чл. 23 от ЗПК – обявяване на недействителността на договора, като потребителят възстановява ползвания ресурс без оскъпяване. Твърди, че застрахователната премия е разход, а не общ размер на кредита. Счита, че неправилно ответникът е включил в общия размер на кредита (7.1.) размера на застрахователната премия, тъй като същата се явява разход по договора за потребителски кредит.

Твърди, че по този начин ответникът е заобиколил изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е по – нисък ГПР от реалния и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Сочи, че от условията на договора се установявало, че тази застраховка е била задължителна (изначало 1 инкорпорирана в общия размер на кредита – чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Застрахователните премии, макар и обозначени като част от главницата не се предоставяли на кредитополучателя – потребител, а директно се прехвърляли по банковата сметка на застрахователя, както разпореждала нормата на чл. 7.2.3 от договора за потребителски кредит.

Последица от това било лишаване на потребителя от възможността да ползва тази сума реално, въпреки, че заплаща цената на ползване под формата на лихва. Излага аргументи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК и същият следвало да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по договора. Цитира практика в тази насока. Сочи, че съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вследствие на недействителността на договора, счита че не дължи сумите над 10 000 лева до 30 138,33 лева или 20 138,33 лева. Искането е да бъде прието за установено по отношение на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, че не дължи на това ответно търговско дружество сумата в размер на 20 138,33 лева- договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № ********** от *********г.

С отделна молба, заведена с вх.№5468 от 25.11.2025 г., ищецът е поискал промяна в петитума, като е заявил, че не дължи сумата 15 758.33 лв. договорна лихва, но в последващото си писмено становище преди съдебното заседание заведено с вх.№1192/10.03.2026г. изрично е заявил, че не поддържа тази молба и че искът следва да се счита непроменен, а именно за сумата 20 138.33 лв. договорна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт Владимир Цветков, в който искът се оспорва като неоснователен.

Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било посочено в погасителния план, в най –долната част на колона „Лихва“ била описана общата сума, която кредитополучателят е следвало да заплати като лихва.

Липсвала каквато и да е неяснота как точно се прилага лихвения процент, тъй като в тази насока законът бил ясен – видно от §1, т.4 от ДР на ЗПК. Предвид изложеното намира, че процесният договор отговаря на разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.9 от ЗПК. Счита, че договора и отговаря и на изискванията, заложени в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване счита за спазено и и написано в Договора: ГПР – 39.84 % и обща дължима сума 30 138.33 лева. Допускания: ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще стане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно 2 задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и 3 комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. ГПР изразявало задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията т.е. разходите, които не са включени в ГПР. Счита неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за застрахователна премия се явява нищожна както и че сумите нея следва да бъдат включени при изчислението на ГПР.

Излага, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез Сертификат № 1**********2024, в края на който може да се види подпис и изрично позоваване на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително относно размера на премията. Сочи, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит /чл. 19 от договора за кредит/. Банката не спори, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР. Няма съмнение, че при включването на този разход към ГПР последният ще се измени, което е видно и от направените в отговора изчисления. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № ********** от ********* г., сключен между "Т.Б.А.Б." ЕАД и И. С. И., по силата на който е отпусната сума в размер на 10000 лв., ведно с погасителен план.

Представено е по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения от И. С. И., СЕФ, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, Застрахователна програма "Защита на кредита", декларация за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към Застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити предоставени 3 от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение".

В отговора на исковата молба, ответното дружество, чрез процесуалния си представител изрично подчертава, че Банката не спори, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР. Изразява становище, че няма съмнение, че при включване на този разход за застрахователна премия към ГПР, последния ще се измени.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между "Т.Б.А.Б." ЕАД и И. С. И. е сключен на ********* г. договор за потребителски кредит за общо ползване № **********, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 10000 лв., при ГПР 39.84 % и лихвен процент 34.12 %, с общо дължима сума в размер на 30138.33 лв.

В посоченото ГПР в размер на 39.84 % като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва, което не се спори от ответника. При изчисляване на ГПР не е включена като разход на кредитодателя сумата за застрахователна премия по застраховка "Bank защита на кредита" в размер на 4380.00 лв. Във връзка с чл. 7.1 от договора, застрахователната премия в общ размер на 4380.00 лв. е включена заедно с главницата по кредит, като изрично е записано че сумата – Общ размер на кредита е 7352.38 евро /14380.00 лева/.

Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер на 4380.00 лв., то ГПР би бил приблизително 72 % - различен размер, надвишаващ размера по чл.19 от ЗПК

Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.

22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е в случая изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.

11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 39.84 %.

Налице са обаче и други основания за недействителност на сключения договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора е посочен ГЛП 4 в размер на 34.12 %, но не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е посочен размер на кредита 10 000 лв., а след това общ размер на кредита от 14380 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.