Решение № 260 от 24.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Разлог, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101416 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от „БНП П.П.Ф.“ С.А.П., рег. №*, чрез „БНПП.П.Ф.“С.А., к.Б., ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.“4, „Б.П.С., представлявано от Д.Д. – зам.

Управител, чрез юрк. Н.М., против П.С.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„З.“№16, с посочено правно основание: чл.422 от ГПК, във вр. чл.415 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че вземанията към ответника се основават на договор за кредит CREX-17248228 от 29.08.2019 г. Договорът е сключен за закупуване на стоки или услуги на изплащане за срок от 12 месеца. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, което представлява изпълнение на задължението на кредитора. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита ведно с надбавка представляваща печалбата на кредитора, която се формира съобразно ГЛП и ГПР по договора. За ответника е възникнало задължението да погаси кредита на 12 месечни вноски, всяка по 112.64 лв., като при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава. Обезщетението за забава е в размер на ОЛП, обявен от БНБ плюс 10% надбавка. Сочи се, че ответника е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.06.2020 г. към която дата са били заплатени 9 броя погасителни вноски. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер на основание изтекъл погасителен план.

Правния си интерес от иницииране на настоящето исково производство е обусловено от дадени указания от страна на заповедния съд за предявяване на иск, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на П.С.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„З.“№16, че дължи на ищеца „БНППП.Ф.“С.А.П., рег.№*, чрез „БНПП.П.Ф.“ С.А., к.Б., ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„М.“4, „Б.П.С., представлявано от Д.Д. – зам. управител следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч. гр. д. №682/2021 г. по описа на Рг.РС, на сумата от 323.32 лв. – главница по договор за кредит №CREX-17248228 от 29.08.2019 г., сумата от 14.60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.08.2020 г., сумата от 27.05 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021 г., ведно със законната 1 лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до кончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявения установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието за същия има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответника.

Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

С разпореждане №225, постановено в ЗСЗ, проведено на 07.02.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания срок, въпреки предоставената от съда възможност, ответника не е депозирал писмен отговор на ИМ.

Видно от нарочно депозирана от ищеца молба и приложените доказателства, е че след завеждане на делото е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНПП.П.Ф.“С.А., к.Б., ЕИК*, по реда на чл.15 от ТЗ, по партидите на „Ю.Б.“АД.

По делото преди датата на първото ОСЗ, ищецът е депозирал нарочна молба, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 31.10.2023 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищеца изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.. Исканията за присъждане на сторените по делото разноски са с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника, е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ, включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

2

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 300,00 лв., от която: сумата от 125,00 – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и сумата от 75.00 лв. представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„З.“№16, че дължи на ищеца „Ю.Б.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, у.„О.п.“№260, следните суми предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №28 от 27.05.2021 г., постановена по ч. гр. д. №682/2021 г. по описа на Рг.РС в размер на сумата от 323.32 лв. – главница по договор за кредит №CREX-17248228 от 29.08.2019 г., сумата от 14.60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.08.2020 г., сумата от 27.05 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„З.“№16, да заплати на „Ю.Б.“АД, ЕИК., с. адрес: г.С., р.„В.“, у.„О.п.“№260, сторените по делото разноски от 300,00 лв., от която: сумата от 125,00 – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 75.00 лв. представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3