Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 810 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13606/2022
Вид
Решение № 810
Подписан
13.02.2024
Състав
Свилен Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 ал. 1 предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 172 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 174 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 179 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 ал. 2 т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал. 2 т. 11 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 2 т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58 ал. 1 т. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 58 ал. 1 т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100113606 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано по предявени от Б. Х. Н. срещу т ърговска банка “Уникредит Булбанк” АД гр. София следните обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника главница от 21 304,58 евро по договор за банков кредит от 27.06.2007 г.; главен осъдителен иск с правно основание чл. 5чл. 79 ЗЗД за обезщетение за претърпяна вреда от 8800 евро по развален предварителен договор за покупко-продажба на имот; при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 8800 евро на основание непозволено увреждане.

Ищецът Б. Х. Н. излага, че на 27.06.2007 г. сключил с ответника „УниКредит Булбанк“ АД гр. София договор за ипотечен кредит със следните параметри: размер на кредита 27 360 евро; срок на погасяване 300 месеца, начин на погасяване – чрез анюитетни вноски; годишен лихвен процент – променлив, образуван като сбор от базов лихвен индекс, равен на лихвения мерител 1 м. ЮРИБОР и надбавка от 2,43%, като към датата на договора БЛП бил 4,01%, съответно лихвеният процент по договора бил 6,44%. Ищецът твърди, че впоследствие ответникът е завишавал размера на лихвата по договора без съобразяване с нивото на индекса Юрибор и едностранно въвел трети компонент при образуването на общия лихвен процент. Поради това, през 2017 г. ищецът завел гражданско дело № 30596/2017 г. в СРС, с решението по което съдът осъдил ответника да възстанови на ищеца сумите, надвзети чрез завишаване и ненамаляване на лихвата и въвеждане на недоговорен компонент в лихвения процент, в общ размер 4585,10 евро.

Сумата била събрана в изпълнително производство № 2515/2019 г. на ЧСИ 1

М.Б..

Ищецът твърди, че няколко дни след завеждането на исковата молба извършил предсрочно погасяване на счетоводно водената при ответника остатъчна главница от 21 304,58 евро, чрез плащане на 18 350,89 евро и прихващане на остатъка от сумата с 2954,51 евро. За сумата от 2954,51 евро ищецът твърди, че му били дължими от ответника надвзети в периода 27.06.2007 г. – 15.04.2012 г. , но погасени по давност. Ищецът поканил ответника да заличи учредената в негова полза ипотека, което ответникът не сторил.

След приключването на делото ищецът сключил предварителен договор за продажба на имота, предмет на ипотеката. При подготовката за изповядването на сделката се установило, че ответникът не заличил, а подновил ипотеката. Ищецът установил, че ответникът не извършил исканото от ищеца погасяване с предоставената му сума и исканото прихващане, а продължил да начислява в своя полза лихви и да събира месечни вноски от авоара по сметката. Ищецът твърди, че вследствие на действията на ответника претърпял вреди в размер на 8800 евро за неустойка по предварителния договор, прекратен поради незаличената ипотека.

На основание изложените обстоятелства, ищецът прави следните искания до съда:

- да признае за установено, че ищецът Б. Х. Н. не дължи на ответника „УниКредит Булбанк“ АД гр. София сумата от 21 304,58 евро, главница по договор за кредит №№235/170/27.06.2007 г., поради предсрочното й погасяване чрез плащане 18 350,89 евро и прихващане на 2954,51 евро погасени от давност вземания на ищеца към ответника от надвзети лихва и такса в периода 27.06.2007 г. – 15.04.2012 г.;

- да осъди ответника „УниКредит Булбанк“ АД гр. София да заплати на ищеца Б. Х. Н. сумата от 8800 евро обезщетение по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за претърпяна вреда като неустойка по развален поради действията на ответника предварителен договор за продажба на имот;

- при условията на евентуалност да осъди ответника да заплати на ищеца същата сума на ищеца като вреди от непозволено увреждане.

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва иска със следните възражения:

- възражение за неоснователност на искането за прихващане на разликата между предоставената сума от 18 520,89 евро и остатъчната главница от 21 304,58 евро с претендирани недължимо платени възнаградителни лихви в погасен по давност период;

- възражение за неизвършване на пълно предсрочно погасяване, поради недостатъчност на предоставената за погасяване сума;

- възражение за липса на произнасяне на съда с диспозитива на решението по цитираното от ищеца дело;

2

- по предявените искове за обезщетение – възражение, че наличието на незаличена ипотека е било известно на ищеца при сключване на предварителния договор;

- по предявените искове за обезщетение – възражение, че соБствеността на ищеца е била спорна при сключването на предварителния договор, което било пречка сделката да се осъществи;

- възражение за съдържаща се невярна информация в предварителния договор.

Фактите по делото.

С договор за банков кредит № 235/170 от 27.06.2007 г. ответникът "УниКредит Булбанк" АД предоставил на ищеца Б. Х. Н. ипотечен кредит в размер на 27360 евро за покупка на недвижим имот. Кредитът бил обезпечен със законна ипотека върху имота, който е бил предмет на покупката със средствата от отпуснатия кредит. Срокът за погасяване на кредита бил уговорен до 27.06.2032 г. В част I т. 4 от договора била уговорена договорна лихва с годишен лихвен процент 6,44%, образуван от базисен лихвен процент, който при сключването на договора е 4,01%, и 2,43 процентни пункта надбавка. Точка 4 от договора препраща за формирането на базисния лихвен процент към точки 10.3, 10.4 и 11.1.1 от Условията по кредити на физически лица. От материалите по приложеното гр. дело № 30596/2017 г. на СРС и съдебно-счетоводните експертизи се установява, че по кредита са извършвани погасителни плащания.

На 15.05.2017 г. ищецът предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4585,10 евро надвзета договорна лихва за периода 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г., по който иск било образувано гр. дело № 30596/2017 г. на СРС (приложено към настоящото дело). С решение № 372412 от 27.03.2018 г. Софийският районен съд осъдил ответника "УниКредит Булбанк" АД да заплати на ищеца Б. Х. Н. 4585,10 евро неправомерно начислена и платена без основание лихва и надвзета годишна такса в размер на 1,25 евро по договор за банков кредит № 235/170 от 27.06.2007 г. за периода 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г. Решението е влязло в сила на 08.03.2019 г.

Между страните не се спори, изрично се признава от представителя на ответника в отговора на исковата молба и се установява от извлечението от сметката на ищеца (л. 14), че към датата на заявлението на ищеца 17.05.2017 г., от него била преведена сума от 18520,89 евро. С документа, получен от ответника с вх. № 0201-07-002638 от 17.05.2017 г. (л. 26) ищецът е направил изявление за предсрочно погасяване на кредита. Не се спори и се признава от ответника в отговора на исковата молба, че банката кредитор не е предприела действия за усвояване на сума за погасяване на вземанията по кредита.

Доводът на представителите на ответника е, че сумата не е била достатъчна за пълно погасяване на кредита и ищецът не е направил изрично изявление за частично погасяване на дължимите вземания.

3

По делото е представен предварителен договор за продажба на имота, придобит с получения от ищеца кредит с дата 20.08.2022 г., сключен между ищеца Б. Х. Н. като продавач и лицето Я.Н.А. като купувач. В чл. 5 бил уговорен срок за сключване на окончателния договор до 20.10.2022 г., продължен до 20.11.2022 г. с анекс от 22.09.2022 г. В чл. 10 от договора е уговорено задължение на ищеца като продавач да предприеме действия за заличаване на учредената в полза на банката кредитор ипотека, ако същата не е заличена. Договорът съдържа клауза за неустойка от 8800 евро при неизпълнение на задълженията на продавача. По делото са приложени 2 бр. разписки с дати 21.11.2022 г. за върнат задатък от общо 8800 евро, и 2 бр. разписки от 01.12.2022 г. и 11.12.2022 г. за заплатена сума от общо 8800 евро с вписано основание за плащане неустойка по предварителен договор за покуко-продажба.

От правна страна.

Оспорените клаузи на договора за кредит.

С исковата молба представителят на ищеца е оспорил валидността на части от изречения и отделни думи и изрази, съдържащи се в клаузи от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 235/170 от 27.06.2007 г. и на Условия за кредити на физически лица - ипотечни кредити. С предявен по делото инцидентен установителен иск (неприет от съда за разглеждане) са конкретизирани пасажи от клаузите на цитираните условия, които според представителя на ищеца са нищожни. С определение № 7994 от 30.06.2023 г.

(л. 140-142) съдът не е приел за разглеждане като недопустими исканията, предявени с инцидентния установителен иск, защото се иска преформулиране на клаузите на договора за кредит със съдържание, което не съответства на общата воля на страните, а част от исканията за обявяване на частична нищожност на пасажи от изречения и отделни думи водят до граматически и логически безсмислици. Същите искания са направени с последваща подадена от ищеца пред СРС искова молба от 25.07.2023 г. (л. 155-162), предмет на гр. дело № 41459/2023 г. на СРС (л. 210-212), по същество предназначена да заобиколи извода на настоящия състав на съда за недопустимост на исканията, предявени с инцидентния установителен иск.

Независимо от това, валидността на клаузите в общите условия на банката кредитор, касаещи формирането и изменението на договорната лихва по договора за кредит, следва да бъде разгледана от съда във връзка със заявено от ищеца прихващане със събрана от ответника (недължима според ищеца) договорна лихва за периода 27.06.2007 г. - 15.04.2012 г. Текстът на тези клаузи е следният:

От Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 235/170 от 27.06.2007 г.:

11.1.1 Приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т. 11.1 по-горе за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс установен в т.т. 10.3 и 10.4 от Условията на Уникредит Булбанк АД по кредитите на 4 физически лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат. КРЕДИТОРЪТ уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за определения от УС приложим базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата. Съгласно приетото от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на БАНКАТА в деня на поставяне на уведомлението в досието на

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и/или в поддържаната от него при БАНКАТА касета за получаване на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.

11.1.2 Съгласно установеното в 11.1.1 по-горе с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент определен от Управителния съвет на банката и/или оторизиран от него орган/лице, лихвените условия по раздел I т. 4.1 до 4.5 от настоящия договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор, като КРЕДИТОРЪТ уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за настъпилите изменения.

Съгласно приетото от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на БАНКАТА в деня на поставяне на уведомлението в досието на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и/или в поддържаната от него при БАНКАТА касета за получаване на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.

11.1.3 При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период се фиксира в размера по точка 4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт.