Присъда № 3 от 13.01.2023, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 3 от 13.01.2023 год. по НОХД № 1342/2022 год. на СлРС изготвени на 23.01.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С. М. А. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, което да бъде намалено с една трета и остатъкът от същото в размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Пледира да бъде наложено и наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева, а веществените доказателства по делото да бъдат унищожени по надлежния ред.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият С. М. А. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание в размер на три месеца.

Адв. П. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия А., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира, че в конкретния случай била налице хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК – маловажен случай, тъй като количеството намерено в обвиняемия е под 100,00 лева. Алтернативно пледира, че са налице условията за приложение на чл. 55 от НК и моли съда да определи на подс. А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, както и да не се налага наказание „Глоба”. По отношение на веществените доказателства, пледира да бъдат унищожени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. М. А. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.

Подс. С. М. А. бил осъден по НОХД № 374/2022 год. по описа на PC – Н.З. за множество престъпления и на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено общо наказание в размер на четири месеца „Лишаване от свобода“. Същият следвало да постъпи в Затвора – Бургас за изтърпяване на наказанието. В тази връзка същият бил конвоиран по надлежен ред и се намирал в ОЗ „Следствени Арести“ – Сливен.

На 04.10.2022 год. в гр. Сливен подс. С. М. А. се намирал в ОЗ „Следствени Арести“ – Сливен в килия с други лица и помежду им възникнал конфликт.

Последното довело до повишаване на тона на разговора, което не останало незабелязано от служебните лица в Ареста. По същото време свид. И.Х.В. бил дежурен надзирател в ОЗ „Следствени Арести“ – Сливен. След като дочул разправията, той отишъл до килията и извел подс. С. М. А.. На място пристигнал и свидетел мл.

1 инспектор Н.Г.Д., който бил дежурен по арест. С цел недопускане последващо нарушаване на реда свид. Н.Д. казал на подс. А., че ще бъде преместен в друга килия.

За целта служителят казал на подсъдимия да събере багажа си. Подс. С. М. А. имал в себе си наркотични вещества. Подс. С. А. бил облечен с долнище с джобове. В левия джоб той държал наркотични вещества и с тях се оказал по време на проверката.

Същите били поставени в кутия за цигари. Изпълнявайки служебните си задължения, свид. Д. проверил наличното в кутия за цигари, която подсъдимият извадил от левия си джоб. От кутията се показвала сламка, за която свид. Д. се усъмнил, че може да съдържа забранено от закона вещество. По време на проверката свид. Д. леко издърпал сламката и от нея се посипало кафеникаво вещество. Свид. Н.Д. уведомил органите на реда и на място пристигнал екип на Дежурна следствено-оперативна група при Оперативната дежурна част в Районно управление – Сливен. Предаденото вещество, намерено у подсъдимия А., било поставено от последния в синята пластмасова сламка, срязана на две. Сламката и веществото, съдържащо се в нея, били запечатани по надлежен ред в полиетиленов плик с лепенка № Г 3532 (обект № 1) на ОД на МВР – Сливен. Същото представлявало прахообразно такова и при направения полеви тест реагирало на хероин.

Видно от заключението на изготвената по делото химическа експертиза, представеното за изследване прахообразното вещество в обект № 1, запечатано с лепенка № Г 3532 има нето тегло 1,072 грама и се определя като хероин.

Съдържанието на активнодействащото наркотично вещество – диацетилморфин в хероина е 41,60%. Веществото хероин е поставено под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Според приложения по досъдебното производство протокол за оценка на наркотични вещества стойността на наркотичното вещество (хероин) възлиза на 96,48 лева съгласно Приложение № 2 от Постановление на МС № 23/29.01.1998 год.

Наркотичното вещество било предадено с Приемателно – предавателен протокол № 89993/18.11.2021 год. за съхранение в ЦМУ – София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило химическата експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият С. М. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, тъй като на 04.10.2022 год. в гр. Сливен, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 1,072 грама нето тегло хероин, с концентрация на активно действащото наркотично вещество диацетилморфин 41,60%, съгласно Протокол за химическа експертиза с № 869/26.10.2022 год. на БНТЛ при ОД МВР – Бургас, на стойност 96,48 лева (деветдесет 2 и шест лева и четиридесет и осем стотинки), съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 год.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Съдът не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Като отегчаващи вината на подсъдимия А. обстоятелства, съдът отчете предишните му осъждания и негативните характеристични данни.

По отношение на подсъдимия С. М. А. съдът определи наказание при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия на 04.10.2022 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. За престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. При определяне размера на наказанието съдът съобрази липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия и причинения престъпен резултат. Съдът при индивидуализацията на наказанието на подс. А. взе предвид и обстоятелството, че не работи и не получава доходи. С оглед гореизложеното, както и във връзка с целите на специалната и генералната превенция, съдът определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което прецени, че размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде определен при условията на чл. 54 от НК, в границите между минималния и средния предвиден в закона за това престъпление, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. Размерът на наказанието „Глоба“ също следва да се определи при условията на чл. 54 от НК в минималния предвиден в закона, а именно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Сливен. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при първоначален общ режим.

Съдът намира искането на защитата на подс. А. за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, за неоснователно. В настоящия случай не са налице условията за определяне на наказанието на подс. А. по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като съдът не констатира смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да са от категорията на изключителни или многобройни, при наличието на които и най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Напротив съдът не констатира каквито и да е било смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което определяне на размера на наказанието под законовия минимум би довело до прекомерна снизходителност, предвид и на обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер, търпял е ефективни наказания, които не са довели до неговото поправяне и превъзпитание.

Съдът намира искането на защитата на подс. А. за приложение на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или 3 незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай с оглед на личността на подсъдимия - осъждан като деянието е извършено в изпитателния срок на влязла в сила присъда и мястото на извършване на деянието (в ОЗ „Следствени арести“ - Сливен), съдът намира, че извършеното от подсъдимия не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. За пълнота следва да се отбележи, че подсъдимият е бил осъждан два пъти – по НОХД № 297/2021 год. и по НОХД № 374/2022 год., и двете по описа на РС – Н.З. за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съдът приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието по НОХД № 297/2021 год. по описа на РС – Н.З. на подс. С. М. А. – „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.

Съдът определи подс. А. да изтърпи наложеното наказание по настоящата присъда и наказанието приведено на основание чл. 68, ал. 1 от НК при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С оглед измененията на ЗИНЗС – ДВ, бр. 13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год., в настоящия случай не е налице основанието предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим. Съгласно посочената разпоредба строг режим се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години, което не е налице в настоящия случай, тъй като сборът от двете наказания е в размер на една година десет месеца.