Решение № 521 от 09.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101993 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД против С. Н. Г. и И. И. Г., двамата с адрес в гр.Средец, за установяване по отношение на ответниците, че солидарно дължат на ищеца, като правоприемник на „Юробанк България“ АД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№90/2023 год. на РС Средец, произтичащи от договор за потребителски кредит от 28.10.2021 год., а именно: неизплатена главница в размер на 37569 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 06.03.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 3 130,51 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 17.02.2022 г. – 27.01.2023 г., 658 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 год. до 23.02.2023 год., както и да се присъдят разноските в заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди че на 28.10.2021 година между „Юробанк България“ АД и ответниците бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 37569 лв. за пълното погасяване на предходен кредит от 01.12.2020 год. В договора била уговорена дължимата лихва, както и съответната надбавка пред първите три месеца, през следващите девет месеца, както и до крайния срок за издължаване по договора. Уговорено било кредитът да се издължава на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, на 17-то число на месеца.

Твърди се, че банката изпълнила изцяло своите задължения, а кредитополучатЕ.те допуснали забава, считано от 17.11.2022 год. На 27.01.23 1 год. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с покани, връчени на длъжниците. Тъй като длъжниците не погасили задължението си, било депозирано заявление по ч.гр.д.№90/23 год. по описа на СРС. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд дал указания да бъде предявен иск за установяване на вземанията.

Ищецът поддържа, че придобил вземанията по силата на договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ АД, след като била издадена заповедта за изпълнение и е легитимиран за предяви иска по чл.422 от ГПК по арг.от т.10“б“ от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. ОСГТК ВКС.

Ответниците са не подали отговор в предоставения срок. Книжата са им били връчени чрез работодател по реда на чл.47 ал.3 изр.последно от ГПК.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, ангажират се доказателства.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не депозират писмено становище, не представят доказателства, не правят искания, включително не е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си с писмена молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК.

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за установяване вземането на ищеца, включващо главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, подписан от ответниците в качеството на солидарни длъжници.

Изпълнена е хипотезата на чл.238 ал.1 от ГПК, тъй като, въпреки дадените указания, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в предоставения им срок и не са изпратили представител в съдебното заседание.

За последиците от своето бездействие те са били предупредени с разпореждане рег.№10/05.01.2026 год., връчено им по месторабота.

Следователно, може да бъде постановено неприсъствено решение, ако са налице предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.

От представените писмени доказателства, а именно договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2021 год., методология и погасителен план, подписани от ответниците като солидарни длъжници, може да бъде направен 2 извод, че между „Юробанк България“ АД и ответниците е възникнало облигационно отношение. Предоставеното от банката извлечение от счетоводни книги, съдържащо информация за допусната забава, както и връчените покани от кредитодателя чрез ЧСИ Д.Николов, с което се упражнява едностранно от банката правото й като кредитор да обяви задълженията за изцяло предсрочно изискуеми, водят до извод за трансформиране на задължението в изцяло предсрочно изискуемо. В полза на банката е била издадена заповед за изпълнение, след което вземанията за прехвърлени с договор от 18.12.2024 год. и от представените книжа се установява настъпилото правоприемство. Всички доказателства водят до извод за вероятната основателност на претенцията.

На ответниците са били указани последиците от неспазването на процесуалните срокове при размяната на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

С оглед на горното следва да бъде постановено решение по чл.239 от ГПК, с което да се установят вземанията на ищеца, като правоприемник на „Юробанк България“ АД, предмет на претенцията, а именно неизплатена главница в размер на 37569 лв., от която 569,20 лв. – падежирала и непогасена в периода 17.11.22 год. – 27.01.2023 год. и 36 999,80 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 37 569 лв. от датата на подаване на заявлението – 06.03.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 3 130,51 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 17.02.2022 г. – 27.01.2023 г., както и 658 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 год. до 23.02.2023 год.

Тъй като претенцията на ищеца е основателна, ще следва да му бъдат присъдени и направените разноски по представен списък, както следва: 422,92 евро – държавна такса в исковото производство, 200 евро – възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство, 299,93 евро – държавна такса в заповедното производство и 595,12 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Сумата от 300 евро, заплатена като депозит за експертизата не представлява сторени разноски, налична е поради заличаването на това доказателствено средство и при поискване може да бъде върната на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, на основание чл.239 от ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление 3 гр.София, бул.“Т.Александров“ №109-115, ет.6, представлявано от С.П. и С.Б., против С. Н. Г. с ЕГН ********** и И. И. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Средец, че ответниците солидарно дължат на ищеца, като правоприемник на „Юробанк България“ АД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№90/2023 год. на РС Средец, произтичащи от договор за потребителски кредит от 28.10.2021 год., а именно: неизплатена главница в размер на 37569 лв., с равностойност 19 208,72 евро, от която 569,20 лв. – падежирала и непогасена в периода 17.11.22 год. – 27.01.2023 год. и 36 999,80 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от на 37569 лв., с равностойност 19 208,72 евро от датата на подаване на заявлението – 06.03.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 3 130,51 лв. с равностойност 1600,60 евро - договорна възнаградителна лихва за периода от 17.02.2022 г. – 27.01.2023 г., и 658 лв. с равностойност 336,43 евро – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 год. до 23.02.2023 год.

ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН ********** и И. И. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Средец, да заплатят на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Т.Александров“ №109-115, ет.6, представлявано от С.П. и С.Б., разноски по настоящото дело в размер на общо 622,92 евро и разноски в заповедното производство в размер на общо 895,05 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101993 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД против С. Н. Г. и И. И. Г., двамата с адрес в гр.Средец, за установяване по отношение на ответниците, че солидарно дължат на ищеца, като правоприемник на „Юробанк България“ АД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№90/2023 год. на РС Средец, произтичащи от договор за потребителски кредит от 28.10.2021 год., а именно: неизплатена главница в размер на 37569 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 06.03.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 3 130,51 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 17.02.2022 г. – 27.01.2023 г., 658 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 год. до 23.02.2023 год., както и да се присъдят разноските в заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди че на 28.10.2021 година между „Юробанк България“ АД и ответниците бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 37569 лв. за пълното погасяване на предходен кредит от 01.12.2020 год. В договора била уговорена дължимата лихва, както и съответната надбавка пред първите три месеца, през следващите девет месеца, както и до крайния срок за издължаване по договора. Уговорено било кредитът да се издължава на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, на 17-то число на месеца.

Твърди се, че банката изпълнила изцяло своите задължения, а кредитополучатЕ.те допуснали забава, считано от 17.11.2022 год. На 27.01.23 1 год. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с покани, връчени на длъжниците. Тъй като длъжниците не погасили задължението си, било депозирано заявление по ч.гр.д.№90/23 год. по описа на СРС. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд дал указания да бъде предявен иск за установяване на вземанията.

Ищецът поддържа, че придобил вземанията по силата на договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ АД, след като била издадена заповедта за изпълнение и е легитимиран за предяви иска по чл.422 от ГПК по арг.от т.10“б“ от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. ОСГТК ВКС.

Ответниците са не подали отговор в предоставения срок. Книжата са им били връчени чрез работодател по реда на чл.47 ал.3 изр.последно от ГПК.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, ангажират се доказателства.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не депозират писмено становище, не представят доказателства, не правят искания, включително не е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си с писмена молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК.

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за установяване вземането на ищеца, включващо главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, подписан от ответниците в качеството на солидарни длъжници.

Изпълнена е хипотезата на чл.238 ал.1 от ГПК, тъй като, въпреки дадените указания, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в предоставения им срок и не са изпратили представител в съдебното заседание.