Решение № 581 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000502806 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262340 от 13.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 13726/2019 год. по описа на СГС, I-16 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. Х. В. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 30 700 лева – имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление за което е бил оправдан по ВНОХД № 122/17 год. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.10.2018 год. до окончателното плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца В. Х. В. в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 20 000 лева до 100 000 лева, като се твърди неправилност.

Поддържа, че съдът в нарушение на чл. 52 от ЗЗД е присъдил занижен размер на обезщетение, като не е съобразил индивидуалните преживени морални травми, както и с практиката по сходни случаи. Не е съобразено обстоятелството, че е налице срив на личния и професионален живот на ищеца, както и не е съобразен периода пред който е търпял различни мерки за неотклонение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществените вреди в пълен размер. Претендира разноските по делото.

1

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Оспорват се изводите на съда по дължимостта и размера на присъдените имуществени вреди. Моли за отмяна решението в осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол касаещ размерът на присъденото обезщетение, намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че посредством обвинителен акт от 05.06.2016 г., изготвен от Специализираната прокуратура по ДП № 24/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр. № 123/2014 г. по описа на СпП е повдигнато обвинение на няколко лица, сред които и В. Х. В., за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК и чл.282, ал.1, пр.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал. 1 от НК, като по образуваното НОХД № 1495/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 13 състав, ищецът с присъда от 01.02.2017 г. е признат за невиновен за престъпление по чл.321, ал. 6 НК, и признат за виновен за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за две години и шест месеца и от право да заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за срок от четири години и шест месеца. По реда на въззивния съдебен контрол, с присъда от 14.02.2018 г., постановена по ВНОХД № 122/2017 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд е отменена присъда от 01.02.2017 г. по НОХД № 1495/2016 г. на Специализирания наказателен съд, 13 състав, в частта, в която ищеца В. Х. В. е признат за виновен и вместо това признава същия за невинен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК. С решение № 198 от 26.10.2018 г., постановено по касационно дело № 658/2018 г. на ВКС, Второ наказателно отделение е оставена в сила присъдата от 14.02.2018 г. на АСНС.

Не е спорно също така, че с протоколно определение от 19.03.2013 г., по НЧД № 1319/2013 г. на СГС, НО, 7 състав, по отношение на В. В., обвиняеми по ДП № 43/2013 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр. № 2606/2013 г. е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, а видно от удостоверение от ГД „Изпълнение на наказанията“ същия е бил задържан в арест на 16.03.2013 г. и освободен на 12.07.2013 г., когато е изменена мярката за неотклонение в парична гаранция в размер на 10 000 лева.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Д. А. се установява, че не знае преди това ищеца да е имал проблеми с правосъдието, но знае че е бил задържан в 2 следствието, което пък узнал от вестниците. Информиран е за състоянието на ищеца от майка му, като сочи че е бил в тежко психично състояние, баща на 3 месечно бебе в Сърбия.

Установява, че след като излязъл от следствието го е виждал, бил е смачкан, не е бил ял, нямал е 40 кг. Сочи че В. е образован човек, отраснал е много добра среда, и след случилото се е започнал да има сърдечни проблеми. Счита, че воденото срещу него наказателно производство повече не му дава възможност за кариерно развитие в Агенция „Митници“, където ищеца работил. Всичко е било изнесено в медиите, макар и с инициали.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена съдебно-медицинска експертиза се установява, че при В. В. е установена нестабилна стенокардия, която представлява форма на исхемична болест на сърцето, както и данни за артериална хипертония и дислипидемия. Наличните анамнезни данни, за симптоми на заболязанията са от около 1 - 2 години преди поставяне на диагнозата на 27.06.2017 г., като с ЕКГ изследване от м. януари 2016 г. са установени и обективни данни за долно-латерална ST – депресия. За заболяването предиспозиция е комбинация от рискови фактори, като генетична такава, нарушения на мастната обмяна и др., като и емоционален стрес. Според вещото лице е налице причинно - следствена връзка между негативното въздействие от воденото срещу него наказателно производство с неблагоприятен ефект на здравословното му състояние и настъпване на кардиологично заболяване.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпления по чл.321, ал.6 от НК и чл.282, ал.1, пр.1 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищеца обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и 3 непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по отношение на незаконно обвинения в престъпление, дали наказателното преследване е приключило в разумен срок, тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение, както и цялостното поведение на обвиненото лице. За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на причинените физически и психични увреждания на пострадалия.

В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатите обвинения, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. В резултат на това е било компрометирано името му сред приятели, познати и колеги. В тази връзка съдът кредитира дадените от свидетеля показания. Отделно от това, следва да бъде взето впредвид, че спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от четири месеца.

Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство и срока на мярката за неотклонение, социално-икономическата обстановка в страната към 2018 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила до окончателното изплащане.

По претенцията за имуществени вреди съдът приема следното:

От събраните пред първоинстанционният съд писмени доказателства се установява, че със заповед № 3117/20.03.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, ищецът В. В. е бил временно отстранен от работа, във връзка с писмо от ГДБОП за повдигнато обвинение от СГП, по ДП № 43/2013 г. за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК, а със заповед № 4181 от 14.06.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, ищецът е допуснат до работа, като същият заема длъжността „инспектор“ в Митница Югозападна, като се е явил на работа на 16.06.2016 г.. въз основа на това съдът намира, че в пряка причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение, ищецът не е получавал трудово възнаграждение за периода м.03.3013 г. до м. 06.2016 г., което следва на основание чл.4 от ЗОДОВ да бъдат заплатени от ответника. Видно е от заповед № 1648 от 08.02.2013 г., че основната месечна заплата на ищеца е в размер на 787 лева, т.е. за процесния период обезщетението е в размер на 31 480 лева. Предявения иск за сумата от 30 700 лева, представляваща имуществени вреди за пропуснати ползи - неплатено трудово възнаграждение, като основателен следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната 4 присъда до окончателното изплащане.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

Страните не са поискали присъждане на разноски, а и доказателства за извършени такива липсват по делото, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262340 от 13.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 13726/2019 год. по описа на СГС, I-16 състав.