Решение № 150 от 20.11.2018, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150/20.11.2018 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №

774/27.04.2018г., постановено по гр.д. № 2399/2016г., при участие на ЗАД „Алианц България“ - трето-лице помагач на страната на ответника, ОС – Варна е осъдил „Аджибадем Сити Клиник

Медицински Център Варна“ ЕООД /с наименование към датата на предявяване на иска „Сити Клиник Медицински Център Брегалница“ ЕООД/, ЕИК ********* да заплати на Д.Н.Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.Н.Г. сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди лева/ на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес, притеснение и шок, причинени от противоправно поведение на служители на ответника – д-р Г. и м.с. И., осъществено на 26.01.2012г. и 27.01.2012г., довело до смъртта на Д.К.П.-Г., настъпила на 27.01.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2016г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от по 30

518.86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 15.12.2013г. до 15.12.2016г., ведно със следващите се съдебно-деловодни разноски и е отхвърлил исковете по чл.49 ЗЗД за разликата над присъдените суми от по 100 000 лв. до предявения за всеки един от ищците размер от по 150 000 лв., както и претенциите за заплащане на обезщетение за забава за периода от 27.01.2012г. /датата на деликта/ до 15.12.2013г., поради погасяването им по давност.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищцата Д.Д.Г., действаща чрез законния си представител Д.Г. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.49 ЗЗД за горницата над присъдените 100 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда досежно размера на следващото й се обезщетение. Счита, че същото не съответства на константната съдебна практика в подобни случаи, не са отчетени икономическата конюктура в страната към датата на увреждането и обстоятелствата, че детето никога няма да опознае майка си и да израсне сред грижите на едно задружно и щастливо семейство, няма да може да разчита на финансовата подкрепа и на майка си. С оглед на това се твърди, че определеният от съда размер не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в така обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълния предявен размер.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Ответникът „Аджибадем Сити Клиник Медицински

Център Варна“ ЕООД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковите претенции по чл.49 ЗЗД, по отношение и на двамата ищци, ведно с присъдената мораторна лихва за периода от 15.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението в тази му част, като постановено при допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и материалния закон. Твърди се, че в първоинстанционното производство са събрани и ценени доказателства – изготвени в досъдебното производство СМЕ и разпити на свидетели в това производство, което е в нарушение на принципа за непосредственост, установен в чл.11 ГПК.

Същите са послужили и при изготвяне на приетите по настоящото дело СМЕ, което също съставлява нарушение на този принцип, препятства направата на обективни, пълни и логически изводи от страна на вещите лица. Оспорват се изводите на съда, че медицинската сестра В.И. е прекъснала наблюдението на пациентката през нощта, както и че същата не е притежавала необходимата професионална компетентност /опит/, че починалата е повърнала хематитни материали около 12.10 часа, както и че предприетите на 27.01.2012г. действия от екипа на медицинския център са били несвоевременни и неадекватни. Изложени са и доводи за необоснованост на извода, че и двамата ищци следва да получат обезщетения в еднакъв размер, както и че същият е несправедливо висок. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условията на евентуалност присъдените обезщетения да бъдат намалени съобразно критериите на т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и чл.52 ЗЗД.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

В с.з., чрез процесуалните си представители всяка една от страните поддържа въззивната си жалба, респ. подадения срещу насрещната жалба писмен отговор.

С писмено становище третото лице-помагач изразява становище за неоснователност на жалбата на ищцата Д.Г..

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба и направените по реда на чл.129 ГПК уточнения ищците Д.Н.Г. и Д.Д.Г., действаща чрез своя баща и законен представител са изложили твърдения, че са наследници на Д.К.П.-Г., съответно неин съпруг и дъщеря. На 26.01.2012г. наследодателката им е претърпяла операция за отстраняване на сливици /тонзилектомия/, извършена от д-р Г. в „Сити

Клиник Медицински център Брегалница“ ЕООД. Преди интервенцията са били проведени всички подготвителни тестове и изследвания, установяващи здравословното й състояние и подписани необходимите документи относно настаняването в лечебното заведение. След операцията е оставена за следоперативно наблюдение. На 27.01.2012г. се е почувствала зле и повърнала голямо количество кръв, което е наложило намесата на медицинския персонал. След неуспешен опит да я стабилизират е била транспортирана и приета в тежко състояние в МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където в 16.00 часа на 27.01.2012г. е починала. Твърдят, че влошаването на състоянието и последвалата смърт са в резултат на допуснати нарушения /действия и бездействия/ от страна на опериращия и останалия медицински персонал от ответното дружество. В тази връзка се сочи, че лечебното заведение не е имало право да извършва подобни операции; през следоперативния период не е имало дежурен лекар-специалист УНГ, който да я следи, в резултат на което опериралият я е давал указания по телефон, без да има преки впечатления от състоянието й, което е довело до забавяне в предприемането на адекватни действия; дежурната медицинска сестра не е притежавала необходимата подготовка, квалификация и знания при проследяването на оперирани болни; същата е прекъснала наблюдението през нощта, подценила е състоянието на оперираната и данните за кървене, и не е уведомила дежурен лекар или опериращия за настъпилите усложнения; не са били предприети действия по определяне кръвната група на пациентката, което считат, че е било наложително предвид риска от кръвозагуба при този вид операции и липсата на законови условия това лечебно заведение да извършва кръвопреливане; участие на външни лица по време на операцията.

Твърдят, че в резултат на смъртта на наследодателката си са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален шок за съпруга, болка и тъга, лишаване от семейство и подкрепящ ги морално и финансово човек, които не са отшумели и към настоящия момент. С оглед на това са предявили и исковите си претенции за осъждане на ответното дружество, в качеството му на възложител да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за всеки един, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че не е налице виновно действие или бездействие от страна на служители на лечебното заведение, в това число и на опериращия лекар, работил при тях въз основа на граждански договор. Излага доводи, че медицинският център е разполагал с правото и условията за извършване на подобни хирургически интервенции, при постъпването, операцията и следоперативния период са спазени всички норми и медицински стандарти, описвайки по хронология извършените действия от опериращия, наблюдаващата медицинска сестра и други лекари. Счита, че смъртта на Д.П.-Г. е настъпила вследствие на независещи от медицинския екип обстоятелства и фактори, които лекарите не са могли да предвидят въпреки добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения, поради което не е налице причинно-следствена връзка между поведението им, настъпилия летален изход и претърпените от ищците вреди. Оспорва се и размера на претендираните обезщетения като завишени и несъответстващи на критериите по чл.52 ЗЗД. Относно исковете за мораторна лихва е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“, конституирано като помагач на страната на ответника, в писмен отговор, също изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че липсва неправомерно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт, както и че претендираните обезщетения са завишени, некореспондиращи на претърпените вреди.

В частта, в която искът на Д.Г. по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за горницата над присъдените 100 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева, както и в частта относно отхвърлените претенции и на двамата ищци за обезщетение за забава за периода от 27.01.2012г. до 15.12.2013г. като погасени по давност, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

При така очертаните предметни предели на въззивното производство, наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, респ. наведени в жалбите оплаквания относно установеното от първоинстанционния съд, въз основа на приетите писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за наследници, медицинска документация от Сити Клиник, включваща журнал за прием, история на заболяването № 53, анестизиологични протоколи, медицинско направление от д-р С., извлечение от тетрадка „Рапорт стационар“, декларации за информирано съгласие, епикризи и предоперативни изследвания, както и съответната медицинска документация от МБАЛ „Св. Анна“, а именно, че Д.Г. и Д.Г. са наследници по закон на Д.П.-Г., съответно съпруг и дъщеря; на 26.01.2012г., след обяд наследодателката им е претърпяла оперативна интервенция за отстраняване на сливици /тонзилектомия/, под пълна анестезия, която операция е извършена в „Сити Клиник Медицински център Брегалница“ ЕООД от д-р Г., в екип с анестезиолог и оперативна сестра. За целта са били проведени необходимите предварителни изследвания и дадено информирано информирано съгласие. След излизането от упойка пациентката е приведена в болнична стая в същото лечебно заведение за следоперативно наблюдение. В 17 часа е посетена от опериращия лекар, след което е оставена на грижите на дежурната медицинска сестра И.

Сутринта на 27.01.2012г. майка й, която е била придружаващо лице е споделила пред нея, че на Д. й е прилошало, по повод на което са били измерени стойностите на кръвното налягане. Впоследствие състоянието й започнало да се влошава, като по молба на близките е била посетена от личния си лекар, а в 10 часа е прегледана от д-р С., специалист УНГ в медицинския център. Последната е осъществила телефонен разговор с д-р Г. и го е информирала за констатиран при прегледа голям съсирек в дясна тонзиларна ложа, без данни за активно кървене в момента и повръщане. Предприето е било назначеното от д-р Г. по телефона лечение – вливане на глюкозен серум и ампула Дицинон, след което също по негови указания е направен опит да бъде отведена в МБАЛ „Св.Анна“. Поради повторно прилошаване и продължаващото влошаване на състоянието й в 12.10 часа е предприета на място операция за ревизия на оперативната рана. Същата е извършена отново от д-р Г., с участието на анестизиолог и медицинска сестра. В хода на реоперацията са настъпили усложнения в сърдечния ритъм, което е наложило извършването на реанимационни действия, без постигане на положителен резултат. В 14.05 часа е транспортирана с реанимобил в МБАЛ „Св.Анна“ в състояние на хеморагичен шок, където в 16 часа, на същия ден е починала.