Определение № 833 от 11.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. Шумен, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500453 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 419, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4273/29.07.2026г. депозирана от Р. Н. С. с ЕГН ********** от гр. Стамболийски, ул. „.... № 67, ет. 1, чрез адв.

С. Д. Н. – К. от АК – Пловдив, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 378/25.05.2026г. издадена по ч.гр.д.

№ 20263610100553 по описа на РС – Велики Преслав.

С жалбата се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и като последица от отмяната да с е обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист, тъй като вземането не е удостоверено като подлежащо на изпълнение по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК, а същевременно се основавало и изцяло или частично на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. Излага че, между страните са сключени последователно договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2022 г. за 60 000 лв., договор за кредит за текущо потребление от 04.08.2023 г. за 3 000 лв. и договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2025 г. за 53 705,57 лв.. Сочи, че вземането, предмет на заповедното производство, формално било изведено от договора от 16.05.2025 г., като последният договор обаче, не представлявал самостоятелно отпускане на нова сума за свободно разпореждане от потребителя, тъй като в т. 1 от същия, изрично било уговорено средствата да послужат за рефинансиране и служебно погасяване на предходни задължения 1 на същия потребител към същата банка, включително задължения по договорите от 28.10.2022 г. и 04.08.2023 г.. Твърди, че размерът на новата главница е икономически производен от начина, по който банката едностранно е формирала счетоводните остатъци по старите правоотношения. От договора от 2025 г. не можело да се установи каква част от сумата 53 705,57 лв. представлявала непогасена чиста стойност на реално предоставени средства и каква част представлявала начислена възнаградителна или наказателна лихва, банкови такси, застрахователни премии и други разходи. Също така не било посочено и как всички плащания на потребителя по старите договори са били отнесени. Излага че, клаузите относно възнаградителна лихва са непрозрачни и вътрешно противоречиви. Подчертава, че в договора от 28.10.2022 г. е посочен променлив лихвен процент 6,05 % годишно „или“ 0,02 % на ден, в договора от 04.08.2023 г. е посочен процент 6,25 % годишно „или“ 0,02 % на ден, в договора от 16.05.2025 г. е посочен процент 7,00 % годишно „или“ 0,019 % на ден, а същевременно общите условия предвиждали, че при начисляването на лихвата годината се приема за 360 дни, а дневният процент се определял чрез разделяне на годишния процент на 360. Подчертава, че при прилагане на тази формула 6,05 % годишно съответствали на 0,0168056 % дневно, 6,25 % – на 0,0173611 % дневно, а 7,00 % – на 0,0194444 % дневно.

Акцентира, че съответно при обратно изчисление посочената в първите два договора дневна ставка 0,02 % съответства на 7,20 % годишно, а не на 6,05 % или 6,25 %. Обръща внимание, че в договора не било посочено коя от двете ставки е водеща, поради което не можело предварително да се установи коя ставка ще бъде приложена за непълен лихвен период, при забава, при упражняване на правото на отказ или при изготвянето на погасителния план.

По изложените доводи счита, че клаузите относно възнаградителната лихва са неравноправни.

Отделно от това сочи, че съгласно клаузите в договорите от 2022 г. и 2023 г. лихвата се формирал а от референтен компонент и фиксирана преференциална надбавка, като при неизпълнение на условия, свързани с превод на трудово възнаграждение, използване на банков пакет или състоянието на друг кредитен продукт, преференциалната надбавка се заменя с по-висока. Не бил посочен крайният приложим годишен процент във всяка хипотеза, което поставяло потребителя, който и без това е слабата страна в правоотношението, в неравноправно положение. Увеличението на цената било 2 уредено като незабавно последствие в полза на банката, докато нейното намаляване било поставено в зависимост от последващата преценка и действие на същата страна. Клаузата създавала значително неравновесие и предоставяла на кредитора изключително право да определя дали и от кой момент е приложима по-благоприятната цена – хипотези по чл. 143, ал. 2, т.

11, т. 14, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Практиката на ВКС приемала, че уговорка за едностранна промяна на лихвата е неравноправна, когато в договора и общите условия липсва конкретна, ясна и предварително достъпна методика, която позволява на потребителя да предвиди новия размер на лихвата – Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г., I т. о., и Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., на ВКС.

Счита, че в договорите се съдържат клаузи, които евентуално биха могли да препращат към бъдеща тарифа на банката. Счита за неравноправни и клаузите, предвиждащи възможност банката да обяви за предсрочно изискуем и редовно обслужван кредит при предсрочна изискуемост на друг кредит на същия потребител, както и, че уговорката в договорите, че съобщенията, уведомленията и поканите във връзка с кредита се считат за получени, когато са изпратени на последния посочен от потребителя адрес също е неравноправна и не го обвързва. Извлечението от счетоводните книги би било годно основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК , само ако в съвкупност с договора и приложенията удостоверява ясно основанието, размера и изискуемостта на всяка претендирана сума. При наличие на две несъвместими договорни ставки не можело да бъде проверено дали начислените лихви са изчислени съобразно действително уговорената цена. Не било достатъчно извлечението да посочи крайна стойност на „договорна лихва“ или „главница“, а документите трябвало да позволяват контрол върху периода, приложимия процент и изчислителната основа. Когато самият договор не давал еднозначен отговор, счетоводното удостоверяване оставало едностранно твърдение на заявителя, а не документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по чл. 418, ал. 2 ГПК.

Посочил е, че дор и и договорът от 16.05.2025 г., да бъде приет з а формално съответстващ на ЗПК, това не било достатъчно за незабавно изпълнение на цялото претендирано по него вземане, тъй като неговата главница не е независимо определена сума, а е формирана чрез 3 рефинансиране на остатъци по старите договори, в които са налице описаните пороци. Самостоятелният порок на последния договор и на извлечението по него произтичало от конкретния начин, по който са определени предметът и размерът на новото задължение: без разбивка и проверимост в главницата е включен счетоводен резултат, определен от самия кредитор по предходни правоотношения. Счита, че ако предходните договори са недействителни по чл. 22 о т ЗПК, потребителят дължи само непогасения остатък от чистата стойност на реално предоставените средства, тъй като лихви, такси, комисиони, застрахователни премии и други разходи не могат да бъдат превърнати в нова главница и върху тях да бъде начислявана нова възнаградителна лихва за срок от 120 месеца. Такъв резултат би лишил чл. 23 от ЗПК от санкционния и възпиращ ефект, който законът му придава.

Позовава се на Решение № 89/02.10.2019 г. по т. д. № 1214/2018 г., II т. о., ВКС според което, последващи анекси за преструктуриране на банков кредит, в които са включени задължения, произтичащи от нищожна клауза, не можели да санират нищожността и при липса на валидно възникнало задължение, то не можело да бъде признато, нито да бъде променен срокът за връщането му и счита че, същият принцип е приложим и тук. Ако в рефинансираната сума са включени лихви или разходи, произтичащи от недействителни или неравноправни клаузи, подписът под новия стандартен договор не превръщал тези суми в действителна главница. Счетоводното им прехвърляне към нова кредитна сметка не създавала липсващото правно основание. В договора от 2025 г. липсвала информация, че част от рефинансираните остатъци можело да произтичат от недействителни или неравноправни клаузи; липсвала точна разбивка на спорните компоненти; липсвало сравнение между остатъка по договорните сметки и дължимата чиста стойност при приложение на чл. 23 о т ЗПК и липсвало изрично изявление, че потребителят, след като е информиран за необвързващия характер на конкретни клаузи, доброволно се отказва от защитата си. Счита, ч е договорът за рефинансиране не можел да се тълкува като информирано потвърждаване или новиране на всеки счетоводно посочен стар компонент.

Обратното би позволило на професионалния кредитор чрез стандартен последващ договор да обезсили императивната защита, която законът предоставя на потребителя. Ако банката можела да включи недължимите по недействителните договори лихви и разходи в нова главница и да получи нова 4 лихва върху тях, санкцията на чл. 23 о т ЗПК, би останала само формална и резултатът би бил: запазване на недължимите стари вземания; капитализирането им като ново главнично задължение; повторното им олихвяване; и допускане на незабавно изпълнение въз основа на едностранното счетоводно отразяване на същата банка. Счита, че именно предотвратяването на подобна практическа неефективност налага отмяна на разпореждането и разглеждане на спора в пълното състезателно производство по чл. 422 от ГПК. С оглед всичко изложено, моли съда на основание чл. 419, ал. 3 от ГПК да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч. гр. дело № 553/2026 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, като последица от отмяната да обезсили издадения въз основа на обжалваното разпореждане изпълнителен лист, както и да му присъди направените в настоящото производство разноски, съобразно представения списък и доказателства за извършването им. Също така моли при произнасянето, съдът служебно да извърши контрол върху всички клаузи, от които зависят основанието, размерът и изискуемостта на вземането и да съобрази, че част от претендираната като главница сума е формирана чрез рефинансиране на задължения по предходни потребителски договори.

Ответната по страна по жалбата, заявителя „ БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“.... №19, чрез пълномощника юрисконсулт А. С. Д., е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че представеното извлечение от счетоводни книги относно вземанията по Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2025 г. представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК и същия съдържа данни относно основанието и падежът на всяка вноска, както и относно съответните размери и периоди на дължимост за претендираните главница, лихви и разноски. Излага, че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, можели да се ползват само при условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК и то само относно изискуемостта на вземането, какъвто не е настоящия случай. Претендираната със заявлението договорна лихва представлявала възнаградителна такава, 5 дължима на основание т. 6 от представения договор за кредит. За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща променлива възнаградителна лихва, като към дата на подписване на договора за кредит същата е била в размер на 7,000 % годишно или 0,019% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,300% който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6,700%. В т. 6.1 от Договора изрично било договорено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия, които са неразделна част от него. Претендираната наказателна надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 16 т.1 и т. 2 от Общите условия към Договора за кредит, като същата, в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, е начислявана в законоустановения размер върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план главница, натрупана за периода от 15.10.2025г. до 07.05.2026г. Счита, представеният договор за кредит за действителен, тъй като същият съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице била валидно изразена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис. С представения Д о г о в о р Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 53 705,57 лв., със срок за издължаване – 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е отпуснат за рефинансиране на задължения по: Договор за кредит от 28.10.2022г., за сумата от 2000,00 лева; Договор за кредит от 04.08.2023г., за сумата от 3000,00 лева, и Договор за кредит от 28.10.2022г., за сумата от 60000,00 лева, сключен и между банката и Р. С.. Изрично са посочени и кредитните сметки, по които банката е отчитала усвоените суми, т.е. налице е обективна новация по смисъла на чл.