Решение № 82 от 30.03.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Силистра, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20223420200025 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Екопродукт“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Попина, община Ситово, обл.Силистра, представлявано от управителя М. А.

М., против Наказателно постановление № 19-2100022/30.11.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.24, ал.2 ЗТМТМ вр. чл.32, ал.1и ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

В жалбата се застъпва позиция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на териториална и материална компетентност на актосъставителя, непосочване на дата на извършване на нарушението и на извършване на проверката, което препятства преценката за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН, сочи се, че в АУАН не се съдържат данни къде и кога е била извършена проверката върху чиито констатации се гради обвинението, както и не са описани обстоятелствата във връзка със същата, което води до неяснота по какъв начин, кога и въз основа на какво АНО е приел – отразено и в НП, че е имало проверки в предприятието на 24.09.2021г. и на 29.09.2021г.

Подчертава се, че към акта не е налице такъв документ, който да удостоверява факта на тези проверки, както и че е налице опороченост на производството поради позоваване на административното обвинение на попълнената от лицето А. Ш. писмена декларация по 1 чл.402, ал.1, т.3 КТ, без същият да владее писмено и говоримо български език, което определя този документ като нередовно доказателство.

Визират се и нарушения на материалния закон – данните от преписката разкриват, че чужденецът Ш. е работил в Република България по трудов договор с ТД-жалбоподател повече от 90 дни - от 25.03.2021г. до 28.10.2021г., което сочело, че следва да се прилага разрешителен режим по чл.24, ал.1 ЗТМТМ, а не уведомителния по чл.24, ал.2 (предишна ал.3) от същия закон. Подчертава се, че в тази насока нито актосъставителят, нито АНО, са предприели действия по изясняване на въпроса дали за този работник е било издадено разрешение за сезонна работа, което би довело до установяване, че работодателят не е имал задължението за подаване на декларация и което очертава наличие на неправилна квалификация в обвинението. Изтъкват се доводи за несправедливост на наложеното административно наказание поради несъобразяване и неприлагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН с отправяне на предупреждение.

Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие по съображенията, изтъкнати в нея. Подчертава, че протоколът за извършената проверка не е част от административно-наказателната преписка и не е описан в АУАН, като не е налице и компетентност на АНО, издал наказателното постановление поради липсата на оправомощаването му от директора на Изпълнителна агенция „Инспекция на труда“, тъй като тази компетентност не произтича от самия закон. Изтъква и че представената по делото заповед досежно делегирането на права на директора на Дирекция „ИТ“ – Силистра, която е от 2014г., не включва такива по ЗТМТМ, който закон е приет и респ. започнал действието си през 2016г. Счита, че е налице неправилна квалификация на деянието, тъй като е следвало да се прилага разрешителния режим за работника, който към дата на съставяне на акта е работил повече от 90 дни. Посочва, че всички изисквания на трудовото законодателство са били спазени по повод трудовото ангажиране на чуждия гражданин, включително и заплащане и осигуряване на условия на труда, заплатени данъци и осигуровки, и моли случаят да се квалифицира като маловажен с отправяне на предупреждение към наказаното дружество. Претендират се разноски по делото, за които се представят и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оплакването за осъщественото общуване на руски език между инспектора и някои от заетите при ТД лица по повод попълването на писмената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е несъстоятелно, тъй като на тези лица, невладеещи български език, им е било посочено какво е съдържанието на документа и те добросъвестно и доброволно са отразили данните за трудовото си правоотношение.

Подчертава, че тази декларация се явява само детайл от доказателствения материал, който включва трудовия договор на лицето, присъствените форми, платежните ведомости, което потвърждава, че като гражданин на трета държава е бил приет на сезонна работа до 90 дни в съответната календарна година. Изразява становище, че непредставянето на протокола за извършената проверка не представлява нарушение на административнопроизводствените 2 правила, което да разколебае повдигнатото обвинение и което обстоятелство по никакъв начин не е довело до ограничаване, затормозяване и препятстване правото на защита на наказаното лице. Посочва, че изпълнението на трудовите задължения от А. Ш. след изтичането на 90 дни не е предмет на настоящото производство, а е приемането му на работа по силата на сезонен договор за работа до 90 календарни дни.

Счита, че компетентността на директора на Д „ИТ“- Силистра, въпреки липсата на заповед за нарочното му оправомощаване, произтича от законовите предписания, съдържащи се в Устройствения правилник на ИА „ИТ“ и от общия процесуален закон.

Излага доводи за неприложимост на чл.28 ЗАНН и прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 24.09.2021г. св.Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, посетила свинекомплекс в село Попина, община Ситово, област Силистра - обект на ТД – жалбоподател „Екопродукт“ ***, но не успяла да осъществи среща със сезонно ангажираните работници в каквато насока била проверката – контрол на предприятията, които имат работници на сезонна заетост. На 29.09.2021г. отново отишла в свинекомплекса, където провела среща с излезлите в почивка три лица – чужди граждани, които не говорели български език. Във връзка със събиране на съответната информация посредничел единият работещ в комплекса, който говорел български език. Св.Д. раздала писмени декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ, които лицата попълнили на друг език, и оставила празни бланки, които да бъдат попълнени от останалите работници. Такава декларация била предоставена и от работника А. Ш., гражданин на Република Молдова.

При извършената документална проверка се установило, че А. Ш. е трудово ангажиран по силата на сключен трудов договор на 24.03.2021г., с основание чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.68, ал.3 КТ, между него и ТД - жалбоподател, при условията на сезонна заетост за срок от 90 дни. Работникът изпълнявал длъжността „общ работник“ с място на работа – свинекомплекса, при нормална продължителност на работното време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Трудовият договор бил съставен на два езика –руски и български, регистриран в НАП, регистрирани били и данните за лицето, придружени и с превод на паспорта му на български език, които документи редом с поименния график за работните смени за месец март 2021г. визирали, че Шлапаков е започнал изпълнението на трудовите си задължения на 25.03.2021г. За отработените през месец март 5 работни дни му било начислено и трудово възнаграждение в размер на 147.73 3 лева. На 28.10.2021г. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от същата дата.

Предвид така изяснените данни контролните органи отправили запитване на 29.10.2021г. до Агенцията по заетостта за наличие на подадена от работодателя информация за извършване на регистрация на чужденеца, гражданин на трета държава, за краткосрочната му сезонна заетост до 90 дни, съгласно изискването на чл.24, ал.2 (в редакцията ДВ.бр.21/2021г., в сила от 01.06.2021г., предишна ал.3). На 02.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра бил получен отговор, че за посоченото лице не е постъпвала декларация и не е извършвана регистрация в Агенцията по заетостта.

На 05.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра била получена информация, че за гражданинът на Република Молдова А. Ш. няма данни в информационните фондове на МВР относно издаване на разрешение за пребиваване на територията на Република България.

Горепосочените обстоятелства били отразени в съставения от св.Д. Протокол за извършена проверка № ПР 2131365/23.11.2021г., екземпляр от който бил връчен на представляващите ТД – жалбоподател упълномощени лица Нели В.а и Невяна Т., удостоверено с техните подписи.

Същите фактически данни са залегнали и в словесните рамки на административното обвинение, съдържащо се в съставения на ТД–жалбоподател АУАН № 19-2100022 от 23.11.2021г. за нарушение на чл.24, ал.2 ЗТМТМ (предишна ал.3) вр. чл.32, ал.1, и ал.3 от ППЗТМТМ. Актът бил предявен на присъствалото при процедурата по съставянето упълномощено да представлява наказаното дружество лице Нели В.а, с връчен екземпляр от същия.

Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, които на самостоятелно основание обуславят отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Липсата на нарочно овластяване на директора на дирекция „ИТ“ – Силистра да издава наказателни постановления за установени нарушения по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, очертава неспазване на императивното изискване за издаването на НП от компетентен държавен орган. Нормата на чл. 67 ЗТМТМ урежда, че цялостният контрол по спазването на този закон се упражнява от министъра на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В тази връзка разпоредбата на чл.79, ал.4 повелява, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Това очертава, че представителната власт на директора на Д „ИТ“ Силистра не произтича директно от закона, а само по силата на изричното му овластяване от ръководителя на посочения в закона контролен орган. Предвид това е некоректно и позоваването на тази разпоредба като основание за издаване на наказателното 4 постановление, посочена в същото.

Доводът на процесуалния представител на АНО, че разпоредбите на Устройствения правилник са основата за тази конкретна материална компетентност е неприемлив.

Устройственият правилник е вътрешно ведомствен акт, който урежда структурата, вътрешния ред на дейност и начина на разпределение на функциите на ангажираните в институцията длъжностни лица, и няма силата да обвързва трети лица със задължителните за неговите служители правила по повод на това разпределение. А дори и да се счита за първоизточник на представителна власт, следва да се отбележи, че изрично в чл.16, ал.4, т. 2 от Устройствения правилник е посочено, че д иректорите на дирекции "Инспекция по труда" „осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания“, която разпоредба е обща. Същата регламентира, че административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомства, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, както и длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Директорът на Д „ИТ“ – Силистра не е ръководител на ведомство, а на териториална структура, който не се явява и овластен по силата на конкретния материален закон – ЗТМТМ да налага административни наказания за неспазване на същия. Следва да се отбележи, че представената с преписката и приложена по делото Заповед № 3-0035/29.01.2014г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ определя териториалната компетентност на служителите - с правомощия на инспектор, като не се спори от страна на АНО, че заповед за оправомощаването му да издава наказателни постановления по ЗТМТМ, обнародван в ДВ.бр.33/26.04.2016г., не е издадена.