Решение № 652 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********* като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110133611 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Ищеца *********, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******, представляван от ******* – изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител ***** – юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9161 от 27.03.2025 г. по ч.гр. д.

№ 14010 по описа за 2025 г., като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответника *******, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от кмета ***в, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който навежда подробни възражения по съществото на спора, като оспорва иска както по основание, така и по размер, и моли същия да бъде отхвърлен с присъждане 1 на разноски по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Въпреки, че съдът не е постановил определение, с което да отдели като като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства определени факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ, доколкото между страните по делото не съществува спор, то следва да се считат за такива: наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил марка/модел ***** с ищцовото дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 782, 63 лева на застрахованото лице. начисляване върху горната сума на ликвидационни разноски в размер на 10 лева, изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на регресна покана за сумата в размер на 792, 63 лева 2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства – Заявление за изплащане на застраховетелно обезщетение, съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Б. М., и показанията на свидетелят М. В. – водач на увредения автомобил. Видно от цитираната декларация, воча на автомобила е декларирал, че на 31.07.2020 г., около 06.00 часа, при управление на лек автомобил марка/модел *****С, в посока местността ******, ударил предна лява гума в ръб на дупка, като същата постепенно започнала да губи налягане. Безспорно е по делото, че автомобила е бил управляван от свидетеля М. В., който е разпитан в съдебното заседание на 17.11.2025 г., доколкото един от основните спорни моменти е концентриран относно това дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред, на територията на гр. София. Показанията на свидетеля са безпротиворечиви, точни и ясни, описват ясно фактическата обстановка, довела до ПТП, локализират точно мястото на произшествието и доколкото са отразени в протокола от съдебното заседание, съдът няма да ги възпроизвежда 2 дословно в настоящото решение. Направеното в този смисъл от страна на ответника Столична община възражение относно часа на случилото се ПТП е неоснователно, доколкото съвсем нормално е след пет години и няколко месеца свидетелят да не си спомня точно часа на ПТП, а обстоятелството, че при ПТП на пътното платно действително е имало необезопасен и необозначен участък от пътя в ремонт, се установява от неговия разпит.

Вещото лице е категорично, че нанесените щети на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с ПТП от 31.07.2020 г.

По делото е назначена и изготвена, съответно приета като доказателство като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която в първия и втория си въпроси изследва най-вероятния механизъм от техническа гледна точка за настъпилото на 31.07.2020 г. ПТП и причините за него, както и са ли в причинно-следствена връзка с процесното ПТП нанесените щети по увредения автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази и част /1 и 2 въпрос/ като достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на въпросите, които изследва.

С оглед всичко гореказано, съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На 31.07.2020 г., около 06.00 часа, в гр. ****, М. В., управлявайки лек автомобил марка/модел ******, в посока местността*****, ударил предна лява гума в ръб на дупка, като същата постепенно започнала да губи налягане, вследствие на което са нанесени щети на автомобила – спукана предна лява гума. Вещото лице е категорично, че нанесените щети на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с ПТП от 31.07.2020 г.

3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата и приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 782, 63 лева.

Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си доказателства, противно на възраженията на ответника, се установява произшествието да е настъпило именно вследствие препятствие на пътя, изразяващо се в необезопасен и несигнализиран участък от пътя в ремонт, по смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, независимо от това дали се касае за дупка като участък от пътното платно с нарушена паважна или асфалтова настилка или за неукрепена отломка от тази настилка, като настъпването му не се дължи на скоростта на движение на автомобила, като препятствието на пътя е било и непредвидимо. Въпреки възражението на ответника, съдът 3 счита, че не е налице съпричиняване на ПТП, не се ангажираха доказателства в тази насока, такива индиции не дава и приетата и приложена по делото САТЕ.

От друга страна по делото не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната Столична община, която е и била задължена съобразно чл.13 ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на осн. чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.49 ЗЗД дължи на застрахования. Видно отприетото по делото заключение действителният размер на причинените вреди възлиза на 782, 63 лева, размера на обичайните ликвидационни разноски е 15 лева, като в случая 4 са начислени в по-нисък размер от 10 лева. С оглед изложеното, искът е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълното изплащане на сумата, като предвид смяната на националната валута сумата следва да бъде присъдена в евровата и равностойност – 405, 27 евро.

С оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за мораторна лихва, като същата съдът изчисли с общодостъпен електронен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 294, 18 лева.

Иска за лихвата е предявен за сумата, по-малка от горната, а именно – 293, 95 лева, поради което и следва да бъде изцяло уважен, за евровата си равностойност – 150, 29 евро.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от материалите по делото, по заповедното производство заявителят е внесъл държавна такса в размер на 50 лева, въпреки, че дължимата такса е била в размер на 25 лева. С оглед горното по исковото производство е събрана държавна такса в размер на 50 лева, вместо дължимите 75 лева, като в крайна сметка общата държавна такса по делото възлиза на сумата в размер на 100 лева. По заповедното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като срещу него не е налице възражение, или частна жалба. Освен държавната такса в размер на 50 лева, по настоящото дело ищеца е направил разноски в размер на 520 лева, от които 20 лева депозит за призоваване на свидетел, 400 лева депозит за САТЕ, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед горното общия размер на разноските по делото възлиза на сумата в размер на 770 лева, като следва да бъде присъдена евровата и равностойност в размер на 393, 69 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо *********, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от кмета ****че дължи на ******* със седалище и адрес на управление ***** представляван от ****** – изпълнителни директори, сумата в размер на 5

405, 27 евро /четиристотин и пет евро и двадесет и седем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 792, 63 лева, представляваща регресна претенция по чл. 422 от ГПК и чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 10.03.2025 г. до изплащането на сумата, сумата в размер на 150, 29 евро /сто и петдесет евро и двадесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 293, 95 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.03.2022 г. – 09.03.2025 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9161 от 27.03.2025 г. по ч.гр. д. № 14010 по описа за 2025 г. на СРС, 59 състав.

ОСЪЖДА********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от кмета ******* да заплати на *********, със седалище и адрес на управление ******* представляван от ******* – изпълнителни директори, сумата в размер на 393, 69 евро /триста деветдесет и три евро и шестдесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 770 лева, представляваща представляваща направените по делото разноски, както следва – 200 лева по заповедното производство, от които 50 лева държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение, и 570 лева по настоящото дело, от които 50 лева държавна такса, 20 лева депозит за призоваване на свидетел, 400 лева депозит за САТЕ, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.