Решение № 4756 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4756 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110141730 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Ищецът И. Н. Б. твърди, че е собственик на л.а. „Дачия Докер“, с рег. № СВ****ВО.

Сочи, че на 22.01.2025 г. автомобилът му е бил паркиран пред жилищния блок, където живее, като при подготовка за потегляне, констатирал, че по предна лява врата и заден ляв панел има увреждания – удар по всяка вероятност от друг автомобил, извършени при маневра за паркиране/потегляне. Твърди, че при ответника е заведена щета № 0500928326, като експерти на застрахователя извършили оглед и заснемане на автомобила. На 29.01.2025 г. ищецът получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при твърдения, че е следвало да бъде попълнен двустранен констативен протокол, както и че събитието е следвало да се декларира по телефона пред КАТ-МВР.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 600,00 лв., представляващо неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500928326, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.02.2025 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8709/2025 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде гледано в о.с.з. без присъствието на негов представител. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните.

Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на причинна връзка между събитието и 1 щетите. Твърди, че при завеждане на претенцията, ищецът е декларирал, че колата му е била паркирана пред блока, когато по-късно до него паркирал син автомобил Опел Астра, който при самото паркиране задрал предна лява врата и заден ляв панел на автомобила на ищеца, като посочил и регистрационен номер на л.а. Опел Астра - № СА2776РК. Ответникът обосновава отказа си да изплати обезщетение при твърдения, че не е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, както и че не са уведомени органите на МВР. Позовава се на чл. 6, ал. 2, т.2, б. „В“ от ОУ към застрахователния договор, съгласно който не се покриват вреди, настъпили при условие, че водачът е напуснал мястото на ПТП, когато произшествието се посещава от органите на МВР. В условията на евентуалност оспорва размера на претенцията, като прави искане за намаляване на обезщетението на основание чл. 395 КЗ. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът намира следното:

С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че автомобилът „Дачия Докер“, рег. № СВ****ВО, собственост на ищеца, е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът е завел претенция, по която е образувана преписка по щета № 0500928326. Със същото определение е допусната съдебноавтотехническа експертиза, а в доказателствена тежест на ответника е възложено да докаже основанията, въз основа на които отказва плащане.

От приетите по делото застрахователна полица № 00500100550382 от 15.01.2024 г., Анекс № 1 за смяна на собственост от 13.01.2025 г. и приемо-предавателния протокол към анекса се установява, че към релевантния период между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ****ВО, като след смяната на собствеността застрахован и собственик е ищецът И. Б.. От анекса се установява и че застрахователното покритие по отношение на ищеца е било в сила към датата 21/22.01.2025 г. Този факт не се оспорва от ответника.

От искането за завеждане на претенция и приложената към преписката декларация от 22.01.2025 г. съдът приема, че ищецът е уведомил застрахователя незабавно и е заявил увреждания по два конкретни детайла – предна лява врата и заден ляв панел. В декларацията е отразено, че автомобилът е бил в паркирано състояние пред бл. 35 в ж.к. „Бъкстон“, а увреждането е настъпило при паркиране на син „Опел Астра“ с посочен регистрационен номер. Към преписката са приложени и скица, както и документи по регистрацията на автомобила. Налице е и уведомително писмо на застрахователя от 22.01.2025 г., с което са изискани документи по ликвидационната преписка.

Отказът на застрахователя се съдържа в уведомително писмо от 29.01.2025 г., в което изрично е посочено, че обезщетение не се изплаща, тъй като според застрахователя е следвало да бъде съставен двустранен констативен протокол, респ. да бъдат уведомени органите на МВР, а това не е сторено.

По отношение на механизма и размера на увреждането съдът кредитира заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза. От нея се установява, че по автомобила са налице увреждания по предна лява врата и заден ляв панел/съпътстващи лайсни, които са 2 съвместими с декларирания механизъм на страничен контакт при маневра на друго МПС в паркингова обстановка. Експертизата определя среднопазарната стойност на възстановяването към датата на събитието на 1 192,80 лв. с ДДС.

Съдът е длъжен изрично да отбележи, че в заключението на вещото лице на две места се съдържа очевидно техническо несъответствие, при което по погрешка е споменато друго произшествие от 11.09.2021 г. на „Северната скоростна тангента“. Това несъответствие съдът приема за явна техническа грешка, която не обезсилва заключението, тъй като всички останали части на експертизата – поставените задачи, данните за страните, автомобилите, регистрационните номера, мястото на инцидента, описът на уврежданията и изчисленията на ремонта – са изцяло относими към процесния спор. Следователно експертизата следва да бъде ценена по същество, а не да бъде отхвърлена поради очевиден остатък от чужд шаблон.

Съдът не основава решаващите си изводи самостоятелно на представения от ищеца снимков материал, доколкото ответникът го е оспорил по отношение на авторство и време на заснемане. Този снимков материал обаче не е и необходим за изхода на делото, тъй като решаващите факти се установяват от собствените документи на застрахователя – заявлението за щета, декларацията, огледа, отказа – както и от съдебно-автотехническата експертиза.

От правна страна съдът намира следното:

За уважаване на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи валидно застрахователно правоотношение, настъпило покрито събитие в срока на покритието, причинени вреди и размер на обезщетението. Тези елементи са доказани.

Безспорно е наличието на валидна застраховка и заведена претенция. От доказателствата по преписката и заключението на САТЕ се установява, че по процесния автомобил са настъпили именно заявените увреждания, съвместими с декларирания механизъм, а необходимите разходи за възстановяване надвишават претендираните 600 лв.

Спорът е дали ответникът е доказал основание за пълен отказ. Такова не е установено.

Н а първо място, самата клауза от Общите условия, на която се позовава ответникът, урежда изключение за вреди, настъпили при управление на застрахованото МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, когато произшествието се посещава задължително от органите на МВР. По делото обаче застрахованото МПС не е било в движение, а е било паркирано. Не е доказано ищецът да е бил водач на процесния автомобил при настъпване на контакта, нито да е напуснал местопроизшествието в хипотеза, попадаща в тази клауза.

Следователно ответникът не доказа фактическите предпоставки на изключения риск, на който се позовава. Това е така и с оглед възложената му доказателствена тежест.

На второ място, дори да се приеме, че според конкретната житейска хипотеза е било необходимо съставяне на двустранен протокол или уведомяване на МВР по чл. 123 ЗДвП, това само по себе си не води автоматично до освобождаване на застрахователя. Законът разграничава поведението на участниците при ПТП само с имуществени вреди според това дали има съгласие относно обстоятелствата: при съгласие се попълва двустранен протокол, а 3 при липса на съгласие участниците уведомяват МВР и не напускат местопроизшествието.

На трето място, по действащия Кодекс за застраховането пълен отказ е допустим само в изрично предвидените случаи. Когато застрахователят се позовава на неизпълнение на задължение по договора, отказът е допустим само ако неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено е в закона или договора и е довело до възникване на застрахователното събитие. Освен това, при нарушение на задължението за уведомяване отказ е допустим само ако неизпълнението е извършено с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата по събитието или ако е направило това установяване невъзможно. При неизпълнение на задълженията за предпазване на имуществото и ограничаване на вредите застрахователят не може да откаже плащане, когато липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието.

Именно тези предпоставки не са налице в случая. Ищецът е уведомил застрахователя незабавно, щетата е заведена на 22.01.2025 г., извършен е оглед, направено е заснемане; изготвен е опис на уврежданията, налице е писмена декларация за механизма. Следователно не може да се приеме, че поведението на ищеца е направило невъзможно установяването на обстоятелствата по събитието. Напротив – застрахователят е разполагал с достатъчна фактическа основа да извърши проверка и дори впоследствие по делото е назначена експертиза, която потвърждава съвместимостта между механизма и уврежданията. Липсва и каквато и да е причинна връзка между несъставянето на двустранен протокол и самото настъпване на увреждането, тъй като щетата е причинена от контакт с друго МПС, докато процесният автомобил е бил паркиран.

Неоснователно е и възражението, че с липсата на двустранен протокол ищецът е лишил застрахователя от възможността да упражни регрес. Действително застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя след плащане на обезщетението. Но самата евентуална затрудненост на бъдещата суброгация не освобождава автоматично застрахователя от първоначалното му задължение към застрахования, ако не са налице предпоставките на чл. 403, ал. 4, чл. 395, ал. 4–5 и чл. 408, ал. 1 КЗ. Такива не са доказани.

Съдът отчита и едно частично несъответствие в доказателствата относно датата – в исковата молба и доклада по делото се сочи 22.01.2025 г., докато в декларацията пред застрахователя е записана дата 21.01.2025 г. Това разминаване не е съществено. И двете дати попадат в срока на застрахователното покритие, а от съдържанието на документите се установява, че едната дата касае настъпването/наблюдението на контакта, а другата – констатирането и завеждането на щетата пред застрахователя.

По размера на иска: от заключението на САТЕ се установява, че стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени е 1 192,80 лв. с ДДС. Следователно предявеният иск за 600 лв. е доказан изцяло и следва да бъде уважен в пълния му размер, заедно със законна лихва от 13.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Според разпоредбата на чл. 409 КЗ началният срок на законната лихва за забава тече след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, а чл. 405 казва, че застрахователят плаща в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от сроковете по чл.

4

108 КЗ. За тези застраховки чл. 108, ал. 1 КЗ предвижда произнасяне до 15 работни дни от представянето на всички доказателства; ако не са представени всички доказателства, застрахователят пак трябва да се произнесе не по-късно от 6 месеца от предявяване на претенцията. Съдът приема, че всички необходими доказателства са били при застрахователя на 22.01.2025 г., оттогава започват да текат 15-те работни дни, който срок изтича на 12.02.2025 г., и лихвата по КЗ би текла от 13.02.2025 г. Затова 13.02.2025 г. е датата, от която тече законната лихва за забава върху главницата.