Решение № 82 от 07.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. гр. Добрич, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500381 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба рег. № 673/13.03.2025 год. на В. Е. М. с ЕГН ********** от гр.

Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат И. Г. от АК – гр. София, срещу решение № 15/18.02.2025 год. на Районен съд - Г. Т. по гр. дело № 254/2024 год., с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД от въззивницата срещу П. А. П. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Г. Т., ***, а именно: за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на поземлени имоти, предмет на нотариален акт № *** г., т. VI, рег. № 2389, дело № *** г. на нотариус С. Ж. с рег. № ***, по отношение на следните поземлени имоти: 1) нива - частна собственост, с площ от 145.818 дка, десета категория, имот № ***, парцел 2 от масив 27 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 027001; 029011;

030005; 025001 и 000504; 2) нива - частна собственост, с площ от 37.368 дка, четвърта категория, имот №***, парцел 1 от масив 30 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 029011; 030003; 030005 и 030004; 3) нива частна собственост, с площ от 10.000 дка, четвърта категория, имот № ***, 1 парцел 11 от масив 31 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 031010; 031005; 031007, който имот е образуван от имот № 031007, както и предявените искове по чл. 108 от ЗС ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху процесните поземлени имоти.

Със същото решение ГТРС е осъдил В. Е. М. да заплати на П. А. П. сумата от 1 982 лв., представляваща направените разноски по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 13.03.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото решението е връчено на въззивника на 07.03.2025 г., от която дата тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил искането на ищцата – въззивница за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, които да изяснят обстоятелствата около сключването на процесния договор.

На следващо място се изразява несъгласие с извода на ГТРС, че след като цената по сделката е по-висока от данъчната оценка на имотите, то не е налице нееквивалентност на престациите. В случая районният съд не е съобразил, че платената цена по договора е десет пъти по-малка от пазарната стойност на продадените имоти, което обуславя хипотезата на накърняване на добрите нрави, респ. нищожност на процесния договор. Независимо, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство към датата на сключване на договора, това обстоятелство не изключва наличието на хипотезата накърнение на добрите нрави, поради драстичната разлика между продажната цена и пазарната цена на процесните имоти. В тази връзка липсват изложени съображения от страна на районния съд относно това обстоятелство – явното несъответствие в насрещните престации по обсъждания договор за покупкопродажба на земеделски земи. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на Генерлтошевския районен съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. А. П., чрез упълномощения адвокат М. К. от АК гр. Добрич, според който 2 подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Г. Т., като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 254/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Г.

Т., вх. рег. № 1354/17.06.2024 г., Акт № 215, том ІІ, на В. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, с която срещу П. А. П. с ЕГН ********** от с.

Р., общ. Г. Т., *** са предявени обективно съединени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД от въззивницата срещу П. А. П. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Г. Т., ***, а именно: за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на договор за покупко-продажба на поземлени имоти, предмет на нотариален акт №*** г., т. VI, рег. № 2389, дело № *** г. на нотариус С. Ж. с рег. № ***, по силата на който ищцата е продала на ответника следните поземлени имоти: 1) нива частна собственост, с площ от 145,818 дка, десета категория, имот № ***, парцел 2 от масив 27 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 027001; 029011;030005;025001 и 000504; 2) нива-частна собственост, с площ от 37.368 дка, четвърта категория, имот № ***, парцел 1 от масив 30 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 029011; 030003; 030005 и 030004; 3) нива - частна собственост, с площ от 10 дка, четвърта категория, имот № ***, парцел 11 от масив 31 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 031010; 031005; 031007, който имот е образуван от имот 3

№ 031007, както и предявените на основание разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД искове ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху процесните поземлени имоти.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения по делото адвокат, сключеният между страните на 27.08.2015 г. договор за покупко-продажба, по силата на който ищцата е продала на ответника процесните недвижими имоти е нищожен, поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации – действителната пазарна стойност на продадените имоти е била многократно (най-малко десет пъти) по-висока от уговорената между страните. В. М. намира, че нарушение на добрите нрави при сключването на един договор е налице, когато страните по него съзнават, че сключването му противоречи на общоприетите етични норми и морални ценности. Сочи се, че според практиката на съдилищата нееквивалентността на престациите представлява по своята същност нарушение на добрите нрави, което обосновава и нищожността на сделката.

Ищцата счита, че в случая е налице нееквивалентност на насрещната престация, извършена от ответника, доколкото даденото от него като покупна цена е несъответно на получените в собственост недвижими имоти, т.е. крайният резултат обуславя извода, че е налице несъвместимост с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Предвид на така изложените съображения В. Е. М. настоява предявеният от нея иск за прогласяването на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между страните на 27.08.2015 г. Отделно от това ищцата е посочила, че след като съдът обяви договора за нищожен, иска да се постанови ответникът да й върне владението на процесните имоти.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК П. А. П., чрез упълномощения адвокат, е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е допустимо, но неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва изложените от ищцата твърдения за нееквивалентност на престациите по обсъждания договор, като сочи, че платената цена по него макар и да е несъответна на пазарната стойност на продадените имоти, това не налага извода за наличие на накърнение на добрите нрави, респ. не е предпоставка за прогласяване нищожността на договора на соченото от М. основание.

4

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.08.2015 г. между В. Е. М., от една страна като продавач, и П. А. П., от друга страна като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 119, т. VI, рег. № 2389, дело № *** г. на нотариус с район на действие района на Районен съд – Г. Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, като предмет на договора са: 1) нива с площ от 145,818 дка, десета категория, имот № ***, парцел 2 от масив 27 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 027001; 029011;

030005; 025001 и 000504; 2) нива с площ от 37,368 дка, четвърта категория, имот № ***, парцел 1 от масив 30 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 029011; 030003; 030005 и 030004; 3) нива с площ от 10 дка, четвърта категория, имот № ***, парцел 11 от масив 31 по КВС землище с. Б., общ. Г. Т. при граници: имоти №№ 031010; 031005; 031007, който имот е образуван от имот № 031007. Според посоченото в нотариалния акт продажната цена е 43 000 лв., която е получена от продавача напълно и по банков път, а общата данъчна оценка на трите поземлени имота е в размер на 5 938,30 лв.

Не се спори между страните, че към датата на сключване на посочения договор същите са съжителствали на съпружески начала, като от съжителство същите имат родено дете.

По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства, като е разпитан посочения от него Б. А. А., без родствена връзка със страните.

Свидетелят заявява пред съда, че познава П. и В. от много години, тъй като с тях са „колеги“ – има се предвид, че се занимават с обработването на земеделски земи. А. е запознат с отношенията между страните, включително и по повод закупуването на земеделските земи, предмет на процесния договор.

Същият сочи, че лично е помагал на П. А. П. да обработват същите земи почти всяка година, като обработката включва: оран, дискуване, чистене на камъни, някои от които били с огромни размери. Наложило се ползването на големи машини – продълбочител за вадене на камъните от земята, а после с фадрома, за да ги изнесат.

Предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване нищожност на 5 договора за продажба, сключен при неравностойни престации като резултат от неспазване на „добрите нрави“ се основава на факта, че договорената цена е значително по-ниска от пазарната цена, поради което договорът излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява „добрите нрави“ и обуславя нищожност на сделката.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на обществения живот или произтичат от такива. Същите не са скрепени със санкция, не се налагат принудително и не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция, накърняването на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита за „накърняване на добрите нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични правила за поведение.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce319455-68c3-4b08-af8d-6b015b7f797b