Решение № 302 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500395 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Х. Г. и М. М. Г., и двамата от гр.К., чрез адв.М. Д. от АК-Стара Загора против решение № 131/14.03.2024г., постановено по гр.д.№ 1828/2023 г. по описа на Районен съд гр.Казанлък.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения за това. Сочат, че от събраните по делото доказателства се е доказало, че ищците са собственици на процесният поземлен имот с идентификатор *** в с.П., ***. По делото не се е доказало обаче по безспорен начин, че постройката, за която е издадено Разрешение за строеж №8/06.02.1996г., Удостоверение №1/14.01.2005г. за въвеждане в експлоатация на строеж Кафеаперитив – 1 етап и Удостоверение от 06.02.2024г. издадена от Община Г. е идентична с постройката предмет на делото.

Считат, че безспорно установено по делото е, че през посочения период ответниците са ползвали процесния имот – 80 кв.м., собственост на ищците, като според приетата по делото съдебно-икономическа експертиза размера на обезщетението за лишаване от правото на ползване за периода от 30.05.2020г. до 30.07.2023г. е 21 619,35 лева и поради това считат, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците тази сума, ведно със законната лихва върху нея считано от 30.05.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Молят да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с 1 което бъдат уважени предявените от въззивниците искове. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Г. Г. Г. и П. К. Г. и двамата от гр.Г., чрез адв. А. Т. от АК Стара Загора, с който заявяват, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Вземат становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Считат за неоснователни и предявените искове за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване в посочения в исковата молба размер, тъй като ответниците като собственици на процесната сграда притежават и трансформирано отстъпено право на строеж върху поземления имот.

Считат, че претенцията относно размера на обезщетение за ползване на процесните 80 кв.м. е неустановена и недоказана.

Алтернативно, ако съдът счете, че е дължимо обезщетение за ползване, молят при определянето му да се вземе предвид установения размер от вещото лице в размер на 30 лева, месечно, който е определен на база извършени проучвания от същото. Ако съдът приеме претендираният размер на обезщетението за сумата от 600 лева-месечно, то считат, че това би надхвърлило пазарната продажна стойност на процесните 80 кв.м. имайки предвид размера на сградата и местонахождението на имота.

Молят да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото, за което представят списък.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищците, чрез процесуалния си представител, сочат че по силата на нотариален акт № 41, том 2, рег. № 1264, дело № 194 от 30.06.2016 г. на Нотариус И.Г. и нотариален акт № 45, том 2, рег. № 1295, дело 199 от 05.07.2016 г. на Нотариус И.Г. били собственици на поземлен имот с идентификатор *** с адрес село П., ***. Върху техния поземлен имот се намирала едноетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 80-осемдесет кв. м., която сграда била обща собственост на двамата ответници, придобита по време на брака им и представляваща съпружеска имуществена общност. До настоящия момент нито те, нито някой от праводателите им, е учредявал право на строеж на тази сграда. Твърдят, че сградата на ответниците им пречела да ползват собствения си поземлен имот, 2 поради което отправили до ответниците нотариална покана чрез нотариус Н.

Калчев да започнат да им плащат наем за това, че тяхната сграда се намирала върху поземления им имот. Нотариалната покана била получена от ответниците на 30.05.2023 г.

Претендират ответниците да им заплатят месечен наем/обезщетение за лишаване от правото на ползване в размер на 600,00 лв. месечно, считано от м. май 2023 г., като наемът следвало да се плаща по Изи пей до 30-тридесето число на месеца, за който се дължал.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от 5000,00 лв. - пет хиляди лева, представляващ частичен иск от общо дължимата до момента сума в размер на 22800 лв., представляваща обезщетения за лишаване от право на ползване на 80 кв.м. от имота им, върху който е сградата на ответниците за периода от 30.05.202 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Претендират в горепосочения срок да им заплатят и месечните наеми/обезщетения за лишаване от право на ползване на 80 кв.м. от имота им, върху който е сградата им за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2020 г. до окончателното плащане на задължението. Претендира за разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор по чл. 131 от ГПК от ответниците чрез адв.

А. Т. - АК Стара Загора. Счита предявените искове за неоснователни, както по основание, така и по размер. Излагат съображения, че съгласно нотариален акт № 63, том IV, дело № 1764/1995 г. доверителят й Г. Г. Г. е признат за собственик по наследствена делба и давност на дворно място, цялото от 2600 кв.м., находящи се в околовръстния полигон на с. П., община Г., което село няма приет и утвърден дворищно регулационен план, при съседи на имота шосе, Г. Г. Г., наследниците на К.Г.К., К.И.К. и наследниците на Н.Г.К..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 13, дело № 3 от 09.03.2000 г. на нотариус И.Г., доверителите й Г. Г. Г. и П. К. Г. продават същото това дворно място на „Б.“ ООД гр. С.З..

Процесната сграда била построена от ответниците въз основа на издадено Разрешение за строеж № 8 / 06.02.1996 г. за изграждане на ресторант и кафе-аперитив на два етапа - първи етап - кафе-аперитив, втори етап ресторант, в м. „Ханова лъка“ в землището на с. П., издадено на името на доверителя й - Г. Г. Г.. С Протокол № 14 / 28.12.1998 г. на доверителя й е дадена строителна линия за изграждане на „Кафе-аперитив“ върху площ от 58 кв.м., като са извършвани проверки и са направени констатации, че към 12.02.2001 г. строежът е бил на ниво цокъл, а към 19.11.2001 г. е бил на ниво корниз. На 13.01.2005 г. е изготвен Акт за установяване годността на приемане на строежа, като възложител е посочен доверителя й Г. Г. Г.. За въвеждане в експлоатация на обект „кафе-аперитив“ е издадено Удостоверение № 1/ 14.01.2005 г. на Гл. архитект на община Г., от което се установява, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издаденото разрешение за 3 строеж, ведно с цялата документация, необходима за него.

Сочи, че през 2012 г. „Б.“ ООД гр. С.З. са предявили иск против доверителите й по чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността по приращение върху процесната сграда, по повод на който е било образувано гр. дело № 661 / 2012 г. по описа на РС Казанлък. След развилото се производство на втора въззивна инстанция - Окръжен съд Стара Загора е постановено Решение № 436 / 13.08.2014 г. по гр. дело № 1083 / 2014 г., с което иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в мотивите си съдът приема, че в полза на доверителите й е била изтекла придобивната 10 годишна давност, тъй като същите са владяли процесната сграда необезпокоявано и явно повече от 10 г. Това решение е влязло в законна сила и е задължително, както за страните по него, така и за всички останали трети лица.

Независимо от постановеното решение, с нотариален акт № 41, том 2, рег. № 1264, дело № 194 от 30.06.2016 г. „Б.“ ООД продава на В. Г. Г. и Г. Х. Г.

Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1256 кв.м. в с. П., м.

„Ханова лъка“, заедно с построената в това място процесна сграда еднофамилна на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 80 кв.м. С този нотариален акт „Б. ООД прехвърля право на собственост върху процесната сграда без да го притежава то самото, съответно не е налице вещно-транслативния ефект, респективно В. Г. Г. и Г. Х.

Г. не са станали нейни собственици. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том 2, рег. № 1295, дело № 199 от 05.07.2016 г. В. Г. Г. и Х.Т. Г. даряват на сина си Г. Х. Г. своята ид.ч. от описания по-горе имот (отново ведно с процесната сграда). Ищците Г. Х. Г. и М. М. Г. са придобили собствеността върху Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1256 кв.м. в с. П., м. „Ханова лъка“, но без собствеността върху процесната сграда.

Сочи, че за да стане безспорно установен този факт, през 2016 г. доверителите й предявяват иск против В. Г. Г., Г. Х. Г. и М. М. Г., за установяване на собствеността върху процесната сграда. Образувано е гр. дело № 2297 / 2018 г. по описа на РС Казанлък и е постановено Решение № 7 / 09.01.2019 г., с което е установено по отношение на В. Г. Г. и Г. Х. Г. и М. М. Г., че доверителите й са собственици при режим на СИО на едноетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 80 кв.м., построена в поземлен имот с площ от 2600 кв.м. и идентификатор ***, находящ се в околовръстен полигон на с. П., община Г., като е изменен нотариален акт № 40, том 2, рег. № 1263, дело № 194 на нотариус И.Г..

Сочи, че процесната сграда е изградена напълно законно в имота на ищците. Строителството й, видно от Разрешение за строеж № 8 / 06.02.1996 г. за изграждане на ресторант и кафе-аперитив на два етапа - първи етап - кафеаперитив, втори етап - ресторант, в м. „Ханова лъка“ в землището на с. П., издадено на името на доверителя ми - Г. Г. Г., и Протокол № 14/28.12.1998 г. за дадена на доверителя й строителна линия за изграждане на „Кафе-аперитив“ върху площ от 58 кв.м., е започнало към момент, в който доверителите й са 4 били собственици на недвижимия имот. Излагат подробни съображения защо намират предявеният иск срещу тях за неоснователен. Считат за неоснователни предявените искове против тях за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване в посочения в исковата молба размер, тъй като те са собственици на процесната сграда (построена законно и придобита в собственост, безспорно установено по съдебен ред с влезли в сила актове, задължителни и за ищците) притежават и трансформираното отстъпено право на строеж върху поземления имот. Не е необходимо да им бъде учредявано такова от ищците, те са придобили имота в този вид, без да са придобили собствеността върху процесната сграда, и в този смисъл са длъжни да търпят нейното съществуване, съответно ползването на имота им, дотолкова колкото е необходимо на доверителите й да ползват сградата, като за това не им се дължи обезщетение.

В случай, че съдът не приеме доводите им за неоснователност на исковата претенция, оспорват претендирания месечен наем /обезщетение за лишаване от правото на ползване/ в размер на 600 лв., като твърде завишен, имайки предвид размера на сградата и местонахождението на имота.

Молят съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от М. М. Г. и Г. Х. Г., против тях с цена на иска в размер на 5000 лв. главница, предявен като частичен от общо дължимата до момента сума в размер на 22800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 80 кв.м. от имота им, върху който е сградата, за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.