Решение № 297 от 05.11.2019, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 327/2019
- Вид
- Решение № 297
- Подписан
- 05.11.2019
- В сила
- 28.11.2019
- Състав
- БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2716 от 22.02.2019 · БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 1300 от 03.05.2019 · БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 263957 от 07.10.2021 · БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ гр. Лом,5.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна А. при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията А. гражданско дело № 327 по описа за 2019 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искове с правно основание – чл. 422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК Предявен е иск от ”В и К “ООД-гр.Монтана, срещу: А.С.Г. за признаване на установено, че ответника следва да заплати суми, посочени в ИМ, представляващи – консумирана, но незаплатена вода, претенция за лихви и разноски .
Ищеца твърди, че ответника е неизправен длъжник-потребител на вода, от дружеството. Твръди също така, ме срещу ответника било образувано производство по реда на чл.410 ГПК, издадена била и заповед,по която той възразил, което дало повод на ищцовото дружество от предявяване на настоящият иск. За това иска от съда: да бъде признато от съда, че ответника дължи сумата от общо 1201,38 лв.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, които в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор. Явява се в с.з. и признава исковете изцяло.
В първото по делото съдебно заседание, страните редовно призовани, като ищеца се явява ю.к. Владимирова, а ответника – лично ,като същият заявява,че признава исковете изцяло.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
Изготвена е ССЕ, където в.л. е дало своето заключение, което е прието от съда като компетентно и незаинтересовано изготвено.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По делото няма спор, че ищовото дружество е снабдявало ответника с питейна вода, съгласно Закона за водите. Няма спор между страните, че ответника поради финансови затруднения не е плащал редовно консумираната от него вода.
Както вече се посочи по-горе, на проведеното по делото открито съдебно заседание ответника заявява изрично, че същият признава предявения иск, за процесните суми, така както е предявен.
Поначало признанието иска е процесуално действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда.
Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за самия него.
Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на едно такова признание.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
При условията на чл.237, ал.1 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Г. ЕГН **********, че вземането на “В и К” ООД ЕИК *****, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2637 по описа на съда за 2018 година на дата 20.12.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът А.С.Г. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В и К” ООД ЕИК
***** , сумата от 1068.44 лева главница и сумата от 132.94 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на
“В и К” ООД - Монтана / със снети по горе данни/ сумата от 25 лв., разноски по заповедното производство , както и сумата от 155 лв., разноски по исковото производство от които: 80 лв. за вещо лице и 75 лв. държавна такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: