Решение № 54 от 23.06.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 54 гр.Варна,

23.06. 2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 22 май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 91 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при ОП Варна против определение № 161 от 13.02.2020 г., постановено по ЧНД № 1446/2019 г. по описа на ОС Варна, с което е било извършено групиране на наложените на осъденото лице П.В.С. наказания, като е било отказано увеличаването на определеното най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК.

Предмет на въззивното производство е определение

№ 161 на ВОС от 13.02.2020 г., постановено по ЧНД № 1446/2019 г., с което наложените на П.В.С., с ЕГН: ********** наказания по НОХД № 98/2007 г. по описа на Военен съд - София и по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд – Варна са били групирани и за изтърпяване е било наложено най-тежкото измежду тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ

РЕЖИМ.

На основание чл.68 ал. НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД №

632/2004 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е зачел досега изтърпяната част от така групираните наказания.

Във въззивния протест се излагат оплаквания единствено относно неправилен отказ за приложение на чл.24 от НК, като се иска увеличаване на наложеното най-тежко наказание с 1/2.

Прокурорът от АП-Варна поддържа частично протеста, като изразява становище, че са налице предпоставките по чл.24 от НК за увеличаване на наложеното наказание, но не с максимално предвидената ½, а с две години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция С., лично и чрез служебния си защитник си адв.П.Н., поддържа становище за неоснователност на протеста и липса на основания за приложението на чл.24 от НК, обосновавайки се с изключително дългия период от време, изминал по НОХД № 98/2007 г. по описа на Военен съд София.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протеста е допустим и го разгледа по същество.

Предмет на настоящото произнасяне са последните три осъждания на на П.В.С.:

П.С. е осъден с присъда по НОХД № 632/2004 г. по описа на Районен съд – Димитровград, изменена с решение по ВНОХД № 229/2016 г. по описа на Окръжен съд - Хасково за деяние, извършено на 21.06.2004 г. в гр. Димитровград и наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 и 5, вр чл. 26 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 20.11.2006 г.

С присъда по НОХД № 98/2007 г. на

Военен съд – София, влязла в сила на 18.04.2016 г., за престъпление, наказуемо по чл.199, ал.2, т.3, вр чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК на лишения от свобода е наложено наказание в размер десет години лишаване от свобода. Деянието е извършено на 31.01.1998 г.

С присъда по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен Съд – Варна, погрешно отразена на бюлетина за съдимост като присъда на Районен съд – Варна, която е влязла в законна сила на 7.11.2019 г., за деяние, извършено в периода от 19.10.2011 г. до 20.10.2011 г. и наказуемо по чл. 196а вр чл. 195 ал. 1 т. 3, 4, 5 и 7 от НК, на осъденото лице С. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години; по реда на чл. 68 от