Решение № 1178 от 20.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221100510939 по описа за 2022 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 19.10.2022 г. взискателят Д. К. е подал жалба срещу разпореждане от 13.09.2022 г. на ЧСИ А.П. по изп. дело № 20228490400068. С него ЧСИ П. е отказал да насрочи публична продан на два недвижими имота, за които е била наложа възбрана и са били описани и оценени.

[2] Д. К. заявява, че този отказ е незаконосъобразен, тъй като:

1. вземанията му не са удовлетворени, което обуславя възможността за погасяването им чрез извършване на публична продан;

2. принудителното изпълнение е насочено върху недвижими имоти, които са били предмет на успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, който е бил обезпечен чрез налагане на възбрана върху имотите;

3. ЧСИ не трябва да взима под внимание правото на собственост на 1

М.К. върху имотите, понеже нейните претенции са непротивопоставими на Д.

К., тъй като тя придобива собствеността след като имотите са били възбранени в негова полза;

4. решението на СГС, постановено в полза на М.К., било въз основа признание на иска от ответниците и затова не следва да бъде прието, че е доказано владението на М.К., а Д. К. не е участвал в това дело (жалбата, л. 514 от делото на СГС).

2. На ЧСИ

[3] ЧСИ А.П. е оспорил жалбата. Той е заявил, че жалбата е неоснователна, тъй като М.К. е била призната за собственик на имотите. Това нейно право не може да бъде пренебрегнато от съдебния изпълнител, тъй като то е произтичало от нотариален акт, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се е установявало, че е изтекла придобивна давност в полза на М.К.. ЧСИ П. също заявява, че в настоящия случай длъжникът не се е разпоредил с имота, а същият е придобит от М.К. на оригинерно основание, каквото е придобивната давност. Затова не може да се приеме, че придобиването на имота от М.К. не е противопоставимо на взискателя. Затова ЧСИ А.П. моли съда да потвърди разпореждането (мотивите, л. 43-45 от делото на СГС).

3. На длъжника

[4] Длъжникът Л..И е оспорил жалбата. Той е заявил, че ЧСИ П. правилно е отказал да насрочи публична продан на имотите, понеже те са собственост на М.К., а не на длъжника по изпълнителното дело. Затова Л..И моли съда да остави жалбата без уважение (възражението, л. 40-41 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които съдът установява

2

[5] На 07.08.2014 г. в Агенцията по вписванията е била вписана обезпечителна заповед, с която в полза на Л..И е била наложена възбрана за апартамент 4 и гараж 27, находящи се в бл. 2 на ул. ******* в гр. София.

Обезпечението е било допуснато по иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от Д. К. срещу Л..И и Т.И. (обезпечителната заповед, л. 15 от настоящото дело). На 24.10.2014 г. е била вписана и исковата молба по иска, предявен от Д. К. срещу Л..И и Т.И. (исковата молба, л. 16-20 от настоящото дело).

[6] На 28.03.2019 г. е била вписана искова молба на М.К. срещу Л..И и Т.И., с която тя е предявила положителен установителен иск за собственост по отношение на апартамент 4 и гараж 27 (исковата молба, л. 35-37 от изп. дело). По делото ответниците са поискали постановяване на решение при признание на иска. На 01.11.2019 г. съдът е постановил решение, с което е уважил иска. Решението е влязло в сила на 05.12.2019 г. (решението, л. 56-57 от изп. дело).

[7] Междувременно, на 08.11.2019 г. СГС е постановил решение, с което е уважил иска по чл. 135 от ЗЗД на Д. К. срещу Л..И и Т.И.. То е влязло в сила на 03.12.2021 г.

[8] На 15.02.2022 г. Д. К. е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу Л..И и Т.И. по изп. лист, издаден в полза на Д. К. за разноските му по делото по иска по чл. 135 от ЗЗД (молбата и изп. лист, л. 1-2 от изп. дело).

На 18.02.2022 г. са били вписани изпълнителни възбрани върху апартамент 4 и гараж 27 (л. 50 и л. 52 от изп. дело). На 29.03.2022 г. ЧСИ П. е извършил опис на апартамент 4 и гараж 27 (протоколите, л. 74-79).

[9] На 27.06.2022 г. М.К. се е снабдила с нотариален акт за собственост на апартамент 4 и гараж 27. Той е бил издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК въз основа на решението от 01.11.2019 г. по нейния положителен установителен иск за собственост срещу Л. и Т.И. (решението, описано погоре в пар. 6).

3

[10] На 08.07.2022 г. М.К. е поискала от ЧСИ П. да прекрати производството по изп. дело, понеже тя е била собственик на апартамент 4 и гараж 27 въз основа на нотариалния акт от 27.06.2022 г. (молбата, л. 166 от изп. дело). На 08.07.2022 г. ЧСИ П. е отказал да прекрати изп. дело (разпореждането, л. 170).

[11] На 12.09.2022 г. Д. К. е поискал от ЧСИ П. да извърши публична продан на апартамент 4 (молбата, л. 190 от изп. дело). На 13.09.2022 г. ЧСИ П. е издал обжалваното разпореждане, с което е отказал да извърши публична продан, понеже М.К. се е легитимирала като собственик на апартамент с нотариалния акт от 27.06.2022 г (разпореждането, л. 190 от изп. дело).

III. Приложимо към спора право, съотнасяне на установените факти към приложимото право и решение на съда

[12] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

[13] С обжалваното разпореждане ЧСИ А.П. е отказал да насрочи публична продан на имотите. Разпореждането е неправилно и съдът го отменя.

[14] Съдът приема това поради следното: съгласно чл. 453, т. 2 от ГПК, на взискателя не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В случая съдът установи, че в полза на Д. К. е била вписана възбрана за апартамент 4 още на 07.08.2014 г., докато исковата молба по положителния иск установителен иск за собственост на М.К. срещу Л. и Т.И. е била вписана едва на 28.03.2019 г. – почти пет години по-късно. Ето защо е непротивопоставимо на Д. К. решението от 01.11.2019 г. по положителния установителен иск за собственост на М.К. срещу Л. и Т.И..

4

[ 1 5 ] Снабдяването на М.К. с нотариалния акт от 27.06.2022 г. не променя приетото от съда, защото този нотариален акт е издаден само въз основа на решението от 01.11.2019 г., без нотариусът да е извършил каквато и да е друга проверка. Също толкова съществено, нотариален акт по реда на чл.

587, ал. 1 от ГПК се издава, когато молителят няма документ за собственост.[1] В случая М.К. е имала документ за правото си на собственост - решението на съда от 01.11.2019 г. по положителния установителен иск за собственост. Следователно издаването на нотариалния акт от 27.06.2022 г. изобщо не е било необходимо. Приемането на обратното не само би противоречало на закона, но и би позволило да се злоупотребява с него.

Затова съдът отменя обжалваното разпореждане. Ето защо съдът [1] Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право РЕШИ:

[ 1 6 ] ОТМЕНЯ разпореждане от 13.09.2022 г. по изп. дело 20228490400068 на ЧСИ А.П., с което той е отказал да насрочи публична продан.

[17] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5