Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 66 от 21.01.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 791/2025
Вид
Определение № 66
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
Полина Пенкова, Габриела Бойкова Илиева, Галина Косева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1 - 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417-418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Габрово, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500791 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 11897/12.12.2025 г. подадена от „Юробанк България” АД, чрез адв. Д. М., против Разпореждане № 4508/04.12.2025 г. по ч. гр. д. № 3805/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения за правомощията на съда в производството досежно проверката, която съда дължи за наличието на формалните предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея. Твърди се, че съдът няма правомощие в заповедното производство, образувано по заявление по чл. 417 за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, да се произнася по въпроси, които могат да бъдат разглеждани само при евентуално исково производство. Твърди, че клаузата, предвиждаща необходимата сума за заплащане на застрахователната премия, когато кредитополучателят е избрал да сключи застраховка, е за сметка на отпуснатия кредит, е уговорена индивидуално и не е неравноправна. Сочи, че съдът необосновано и без да изиска допълнителни уточнения е приел, че кредитополучателят е кандидатствал за кредит в размер на 20 000 лв., а сумата до пълния отпуснат размер от 22 016 лв. е размерът на застрахователната премия. Твърди, че кредитополучателят е кандидатствал за размер на кредита от точно 22 016 лв., както е посочено в договора за кредит. Излага, че не е ясно как съдът е стигнал до извод, че застрахователната премия не е включена при опреД.ето на ГПР.

Моли съда да обезсили обжалваното разпореждане като недопустимо, а ако го намери за допустимо – да го отмени като неправилно.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

1

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е подадено заявление издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК за сумите от 9 681, 31 лв. – незаплатена главница по договор за кредит за периода 17.02.2025 г. – 25.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2025 г. до изплащане на вземането; 535, 06 лева – договорна лихва за периода от 17.02.2025 г. до 28.08.2025 г.; 708,55 лева – законна /мораторна/ лихва за периода от 17.02.2025 г. до 25.11.2025 г.; 253, 16 лв., представляваща такса за периода 17.02.2025 г. – 25.11.2025 г. Със заявлението е отправено искане срещу длъжника и за разноски в производството от които 190, 03 лева, представляващи заплатена държавна такса и 1 030, 68 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението в съответствие с изискванията на чл. 417, т. 2 ГПК към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книга на банката, договор за потребителски кредит № FL1102361, методология за опреД.е на референтен лихвен процент, погасителен план както и доказателства за обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Пред въззивната инстанция са представени и искане за отпускане на кредит от 14.07.2020 г. от Д. С., документи във връзка със застраховката, ведно със застрахователен сертификат и общи условия, платежно нареждане за преведена застрахователна премия с наредител Д. С..

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че не са налице условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Мотивирал се е с обстоятелствата, че клаузата на чл. 1, ал. 1 и 2 от договора за кредит, касателно размера на застрахователната премия за сметка на отпуснатия кредит, е вероятно неравноправна. Същата не е уговорена индивидуално, като сумата по застраховката се финансират чрез кредита, но не са посочени като разход при опреД.е на ГПР, а като част от главницата. Налице е невярно информация относно общите разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Отхвърлил е заявлението, посочвайки че е видно извършването на плащания по кредита от длъжника и поради невъзможността да се извършват преизчисления в заповедното производство.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона. Предвид това, потребителската защита, която дължи съда, служебно проверявайки потребителския договор за неравноправни клаузи се прилага и в заповедното производство по чл. 417-418 ГПК.

Предметният обхват на втория тип заповедно производство – по чл. 4172 418 ГПК, се дефинира чрез изрично предвидените в закона документи, без обаче да поставя каквито и да било ограничения по отношение на размера на вземането. Същественият относим тук критерий вече е типът документ, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение – същият задължително следва да е от категорията по чл. 417, т. 1 - 10 ГПК, индивидуализиран съобразно своя автор, правното основание за издаването му, особената му форма, съдържание, реквизити и т.н. Предвид така очертаната процесуална рамка, включително и съобразно придадената по силата на закона формална доказателствена сила на документите, визирани в чл. 417 ГПК, съдът дължи произнасяне, като преценява дали самият представен в производството документ е редовен от външна страна, дали вземането е установено, изискуемо и подлежащо на изпълнение, дали изискуемостта е удостоверена надлежно, дали претендираният от заявителя размер е идентичен с този, посочен в документа, на който се основава претенцията, а така също налице ли са други условия, поставящи изпълнението в зависимост от насрещна престация, дължима от кредитора, или от настъпването на други обстоятелства, с които въпроси той поначало не се занимава в производството по чл. 410 ГПК. Във всички случаи съдът следи дали посочените основания не противоречат на закона и на добрите нрави.

Следователно, при тази редакция съдът притежава правомощие да преценява дали дадена клауза в потребителски договор е неравноправна и да откаже за издаде Заповед за изпълнение за вземане, основано именно на нея.

За яснота в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изрично е уредено допълнително основание за отказа за издаване на Заповед за изпълнение – когато претендираното вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Предвид това възражението, че заповедният съд е излязъл извън рамките на обективната проверка, която дължи в това производство, е неоснователно.

На следващо място, настоящата въззивна инстанция споделя извода на заповедния съд, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, според която „В случай че във връзка с договора за кредит Кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма

„Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от "Юробанк България" АД, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от Банката при усвояване на кредита, от сметката по чл.

2, ал. 1, по реда и при условията, посочени в чл. 13 по-долу“ е неравноправна.

Предвиденото в договора финансиране на застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията" и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставяни по групов застрахователен договор, към който кредитополучателят се е присъединил, подписвайки „Декларацията за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България“ АД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, представлява разход по 3 кредита, който следва да бъде включен в ГПР. По същността си застрахователната премия е разход, свързан с кредита, доколкото заплащането й от кредитополучателя е уговорено с цел да се обезпечат вземанията на кредитора. От цялостното съдържание на договора и погасителния план към него, в частност - включването на премията в размера на главницата, следва извод, че застраховките са предоставени от кредитодателя с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, без възможност за кредитополучателят действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховката и/или при какви условия да я сключи.

Размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и същата е включена в погасителния план, а от друга страна, ползващото се лице от застраховката е кредитора, което допълнително обосновава извод, че тя е наложено от него условие за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

Освен това, кредиторът е действал като застрахователен посредник на застрахователя, при което кредитополучателят се е доверил на предложението от страната на кредитодателя за застраховане (съответно не е бил обслужен от брокер, който би му разяснил различните възможности на застрахователния пазар). Този начин на договаряне на застрахователна услуга, не може да се приеме за свободно формирана воля на заемополучателя, застраховащ се в интерес на кредитора за покритие на финансовия риск на обективната си неплатежоспособност. Ирелевантно е, че кредитодателят е превел сумата на длъжника, след което той е наредил плащането й на застрахователя, доколкото от представените документи е видно, че това се е случило на датата на сключване на договора, от което следва извод, че макар средствата да са предоставени на кредитополучателя, той не е имал възможност да разполага с тях.

Поради изложеното, съдът счита, че застрахователната премия се явява разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради което размерът им е следвало да бъде включен в общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В посочения в договора ГПР от 11, 13 % сумата за застрахователната премия не са включени, поради което следва да се приеме, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния размер на разходите по кредита. Невключването в потребителския договор на всички действителни разходи по кредита за потребителя при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Освен това следва да се посочи, че ГПР е посочен във фиксиран размер от 11, 13 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какви компоненти са взети предвид при формирането му /напр. уговорена възнаградителна лихва, застраховка, такса обслужване и пр./. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, поради което липсата на 4 ясно изразяване на компонентите и цифровия им израз, които го формират, само по себе си е достатъчно, за да обоснове противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК.

Представянето на ГПР е важно за потребителя, тъй като той взема своите решения въз основа на информацията за сумата, която трябва да плати за ползването на услугата – а това не е единствено договорената възнаградителна лихва.