Решение № 132 от 21.07.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велики Преслав, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100783 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД (правоприемник на „БНП П.Ф. С.А, клон Б."), представлявано от Д. Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори срещу Т. И. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1395,05 лева – дължима главница за периода 05.07.2021 год. 12.05.2024 год. по Договор за издаване на кредитна карта ******** от 19.02.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2024 год. до изплащане на вземането; 341,80 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода 05.07.2021 год. – 19.01.2024 год.; 1233,50 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2021 год. до 12.05.2024 год. (при допусната техническа грешка при изписване на началната дата на начисляване на мораторната лихва в размер на 1233,50 лева, като в актовете на съда е посочена дата 05.07.2022 год. вместо дата 05.07.2021 год., която техническа грешка е поправена с Определение № 194/31.03.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав), за които суми е издадена заповед за изпълнение № 156/22.05.2024 год. и Изпълнителен лист № 145 от 22.05.2024 год. по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

В исковата молба се твърди, че ответницата Т. И. М. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." Договор за издаване на кредитна карта № ****** от 19.02.2019 год. Сочи, че на дата 05.07.2021 год. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е изпаднал в забава. Излага, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава 05.07.2021 год. Допълва, че с оглед формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.01.2024 год. с надлежно връчена Покана до 1 длъжника. Поддържа, че с поканата е бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но в предоставения срок длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б." АД.

Неизпълнението на задължението от страна на ответника е обусловило правния интерес на ищеца от сезиране на съда с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, каквито са били издадени по ч.гр.д. № 304/2024 год. по описа на ВПРС. Ищецът излага, че към датата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на задължението по Договора възлизало на следните суми: 1395,05 лева – дължима главница за периода 05.07.2021 год. 12.05.2024 год. по Договор за издаване на кредитна карта ******** от 19.02.2019 год.; 341,80 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода 05.07.2021 год. – 19.01.2024 год.; 1233,50 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2021 год. до 12.05.2024 год.

Настоява, че горепосочените суми се претендират от „Ю.Б." АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата 19.01.2024 год. С настоящата искова молба ищцовото дружество се позовава на предсрочната изискуемост на кредита. Акцентира, че към датата на депозиране на исковата молба посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжника

Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за процесуално допустима, но неоснователна. Изтъква, че процесният договор е сключен на 19.02.2019 год., поради което оспорва размера на претенциите, като релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на същите. Предвид всичко изложено настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за издаване на кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019 г. между ищцовото дружество и ответника, ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната карта, в размер на 1400,00 лева, съгласно условията за усвояване, ползване и погасяване, посочени в подписания договор за кредит, общите условия към него и всички други приложения и е издал на ответника кредитна карта Visa Classic.

Представени са и Общите условия на „Ю.Б.“ АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Master Card, American Express и тарифата на банката, подписани от ответницата по делото, както и заявление, подадено от ответника за издаване на кредитна карта.

От ангажираниото придружително писмо вх. № 1854/22.01.2024 год., към което е приложена покана за изпълнение, връчена на ответника чрез ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ш. е видно, че ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответника, с което го известява, че в 7-дневен срок от датата на получаване на поканата обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответника редовно при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за което свидетелстват приложените залепени 2 уведомления на постоянния и настоящ адрес на ответника.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 22.02.2019 год. до 29.03.2020 год. по кредита са усвоени суми в общ размер на 4166 лева.

Вещото лице е посочило, че по кредита са били извършвани плащания в общ размер на 4331,27 лева, като банката е погасявала суми за главница, договорна лихва, мораторна лихва, такси и застраховки, като плащанията са разбити по пера и отразени в таблица към експертизата. Последното извършено плащане по кредита се е осъществило на 16.07.2021 год. и е в размер на 7,42 лева, с което плащане е погасена частично мораторна лихва. На 24.03.2020 год. за последно са били погасявани суми по главницата, а на 15.06.2021 год. – по договорната лихва. Експертът сочи, че към датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024 год. броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения е 47. Посочено е, че към датата на извлечението от счетоводните книги при настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 19.01.2024 год. дължимите суми по пера са 1395,05 лева – главница, 406,11 лева – договорна лихва, 1233,50 лева – мораторна лихва или общо 3034,66 лева. Експертът е обърнал внимание, че претендираната от банката договорна лихва е в по-малък размер от изчисления по експертизата – 341,80 лева. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и в хипотеза на ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението, т.е. към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 25.02.2025 год., като сумата е по-висока от претендираната с исковата молба, тъй като ще се дължи допълнително договорна лихва върху размера на главницата при ГЛП 18.9 % за периода от датата на заявлението 21.05.2024 год. до 25.02.2025 год., както и законна лихва върху главницата. Дължимите суми в този случай (при необявена предсрочна изискуемост) биха били: 1395,05 лева – главница, 611,18 лева – договорна лихва, 1379,13 лева – мораторна лихва или общо 3385,36 лева. Експертът е категоричен, че след датата на подаване на заявлението в съда не са извършвани плащания от страна на ответника и не са извършвани погашения по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Ю.Б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Т. И. М., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 156/ 22.05.2024 год. по ч. гр. д. № 304/2024 г. на ВПРС и изпълнителен лист № 145 от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Определение № 194/31.03.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 304/2024 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД - за 3 установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по Договор за издаване на кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019 г. и мораторна лихва.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.

В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число н аличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.

В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях Договор за издаване на кредитна карта № ********, сключен на 19.02.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната карта, в размер на 1400,00 лева, съгласно условията за усвояване, ползване и погасяване, посочени в подписания договор за кредит, общите условия към него и всички други приложения и е издал на ответника кредитна карта Visa Classic.