Решение № 306 от 19.11.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Ловеч, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310101450 по описа за 2021 година

Отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от АНТ. Д. АТ., с пост.адрес: с.Л. чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ГР. Л. срещу ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от К.Х.П. – управител.

Ищцата излага в исковата молба, че с молба вх.№ 16310/30.07.2015 г. Ии въз основа на изп.лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в законна сила на 14.05.2015 г. Решение №6/08.01.2015 г. По гр.д.№2101/2013 г. По описа на ЛРС, е образувано изп.дело № 20158790400926 по описа на Ч. В. П. с рег. № 879, с район на действие ОК – Ловеч, със следните странии: взиискател ДП»Национална компания Железопътна инфраструктура» и длъжник АНТ. Д. АТ.. Длъжникът А.А. е получила ПДИ на 31.08.2015 г., като с последваща молба вх. № 18099/31.08.2015 г. По изпдело № 926/2015 г. е поискала в срока за доброволно изпълнение да се извърши прихващане на насрещно изискуемо задължение на ДП «Национална компания Железопътна инфраструктура» към нея, в общ размер на главницата по 2 броя изпълнителни листа 298.88 лв., за което е образувано изп.дело № 1010/2015 г. По описа на Ч. В. П. Твърди се, че прихващането е иизвършено на 03.09.2015 г. от Ч. В.П., което е отразено в Проотокол за прихващане от същата дата. Изрично е записано в протокола, че след прихващането оставащата дължима сума към взискателя ДП «Национална компания Железопътна инфраструктура» от длъжника А.А. е в размер на 619.14 лв. Към дата 02.09.2015 г. Дължима е и сума в размер на 144.77 1 лв. С ДДС за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от А.А..

Наведени са твърдения, че на 03.09.2015 г. длъжникът А.А. е получила уведомление с изх. № 11359/03.09.2015 г., че след прихващането оставащата дължима сума към взискателя е в горепосочения размер.

Твърди се, че остатъкът по задъължението в общ размер на 763.91 лв. Е платен от длъжника съгласно вносна бележка от 09.09.2015 г. по банковата сметка на Ч. В.

П., с посочено основание: погасяване на задължение по изп.дело № 926/2015 г.

Ищцата сочи, че с молба от 10.09.2015 г. взискателят чрез процесуалния сии представител по делото, твърди, че е останало непогасено юрисконсултско възнаграждение в изп.производство в минимален размер на 350 лв., за което Ч. следвало да предприеме необходимите действия за събиране на тези разноски. С молба от 02.10.2015 г. длъжникът А.А. е възразила срещу неговата дължимост, именно защото е заплатила всичко в срока за доброволно изпълнение и че такова юрисконсултско възнаграждение не е било претендирано. Акцентира, че тези разноски не са били своевременно поискани от взискателя, какт и че не са част от изпълнителния титул, за да се търсят и събират по принудителен ред. Изтъква, че нито с молбата за образуване на изп.дело, нито при прихващане на сумите и тяхното погасяване са били своевременно искани и включени къъм задължението на длъжника и едва слез като вземането е погасено изцяло се искат от юрисконсулта на взискателя. Намира за показателно, че в нито едно пиисмо от Ч. не е било указано на длъжника, че такова вземане се дължи. Така, изпълнителното дело е продължила за търсенето на сумата в размер на 350 лв. Юрисконсултско възнаграждение и следващото изпълнително действие по делото е предприето с молба от 26.04.2018 г. от взискателя с искане да бъде наложена възбрана и с вписване на възбрана с изх. № 11319/29.05.2018 г. до СВ – Ловеч.

Посочва се, че с молба вх. № 50540/16.11.2020 г. и молба вх.№ 17929/10.05.2021 г. длъжникът е поискал изпълнителното дело да се прекрати, тъй като за времето от 10.09.2015 г. до 29.05.2018 г., когато е вписана възбрана с изх. № 11319/29.05.2018 г. са изминали повече от 2 години и делото се е прекратило по право още на 10.09.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемция. С Постановление от 31.03.2021 г. изп.дело № 926/2015 г. по описа на Ч. В. П. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГК.

Твърди се, че с молба вх.№ 14343/09.04.2021 г. от ДП «Национална компания Железопъътна инфраструктура» е поискано на основание изпълнителен лист по изп.дело №926/2015 г., което е перемирано, да бъде образувано ново изп.дело с нов номер и да бъдат продължени предприетите изпълнителни действия по изп.дело № 926/2015 г. за събиране на актуалното несъбрано задължение в размер на 350 лв. Вследствие на тази молба е образувано и новото изп.дело № 716/2021 г. по описа на Ч. В. П. с рег. № 879.

Ищцата излага, че съгласно удостоверение с изх. № 12739/01.06.2021 г. по изп.дело № 926/2015 г., издадено от Ч. В. П., е посочено, че към взискателя е изплатена 2 сума в размер на 1 366.02 лв. от общо претендирано вземане в размер на 1 716.02 лв. Т.е. претендираният остатък от взескателя възлиза на 350.00лв, които ищцата счита за недължми, тъй като са погасени по давност.

Счита, че в конкретния случай изп. Дело № 926/2015 г. по описа на Ч. В.П. се е прекратило по право още на 10.09.2017 г., като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, като такова действие съставлява извършеното плащане на сумата в общ размер на 763.91 лв. от длъъжника с вносна бележка от 09.09.2020 . по банковата сметка на Ч. В. П. Според ищцата новата погасителна давност за вземанията е започнала да тече от 10.09.2015 г. и е изтекла на 10.09.2020 г. за главниците. Твърди, че за времето от 10.09.2015 г. до следващото изпълнително действие по делото – молба вф. № 15480/26.04.2018 г. от взискателя с искане да бъде наложена възбрана – са изминали повече от 2 години и делото се е прекратило по право още на 10.09.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК / перемция/, тъй ктоо не са били предприети никакви изпълнителни действия и е изтекъл предвидения двугодишен срос. Новата погасителна давност е започнала да тече от 10.09.2015 г. и е изтекла на 10.09.2020 г. Счита, че материалното право на кредитора е погасено с 5 – годишна давност, тъй като вземанията по изплнителен лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в сила на 14.05.2015 г. Решениие № 6/08.01.2015 г. по гр.д.№ 2101/2013 г. по описа на ЛРС произтичат от съдебно решение, която давност е 5 – годишна поо арг. на чл.110 от ЗЗД. Излага съображения, че в случай, че принудителното изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е винаги петгодишна. Счита, че от последното по делото предприето изпълнително действие 10.09.2015 г. е започнал да тече новият давностен срок, който е 5 – годишен за главниците и е изтекъл на 10.09.2020 г.

Смята, че второто по ред образувано изпълнително дело № 716/2021 г. по описа на Ч.

В.П. следва да бъде прекратено поради давност. Позовава се на разясненията, дадени в т.10 и т.14 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК.

В петитумната част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с което да признае за установено, на основание чл.439, ал.2, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че АНТ. Д. АТ. не дължи на ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от 350 лева, претендирана като остатъчно несъбрано и неизплатено задължение по изпълнителен лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в законна сила на 14.05.2015 г. Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.дело № 2101/2013 г. по описа на ЛРС, въз основа на който е образувано и висящо изп.дело № 716/2021 г. по описа на Ч.

В. П., с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради погасяването й по давност.

Претендирани са и сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр. София не е депозирал писмен отговор.

В хода на процеса ищцата взема лично участие, като се явява с процесуален 3 представител – адв. С. Л., който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.

Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания..

Ответникът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което моли установителния иск, предявен от АНТ. Д. АТ., да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното към материалите по делото изп.дело № 926/2015 г. по описа на Ч. В. П., рег. № 879 и район на действие ОС – Ловеч се установява, че същото е образувано по молба вх.№ 1631/30.07.2015 г. от взискателя ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, на основание приложен Изпълнителен лист от 19.06.2015 г., издаден въз основа на Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.дело № 2101/2013 г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 14.05.2015 г. срещу длъжника АНТ. Д. АТ.. Видно е, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на Ч.

В. П. всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, вкл. и определяне на начина на изпълнение, като едновременно с това е отправено искане да бъдат събрани и всички разноски по изпълнителното дело.

До длъжника А.А. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №

10100/31.07.2015г., с която на основание чл.428, ал.1 от ГПК е поканена в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението си, в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът А.А. е подала молба с вх.№ 18099/31.08.2015 г., с която е заявила искане да се извърши прихващане на насрещното изискуемо задължение на ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“ към нея, в общ размер на главницата по 2 бр. изпълнителни листи от 298.88 лв., за което е образувано изп.делоо Д 1010/2015 г. по описа на Ч. В. П., ведно с дължимите разноски по същото дело, включващи адвокатско възнаграждение и такса за образуване на изп.дело. Длъжникът е заявил, че възнамерява след извършване на прихващането да довнесе дължимата разлика от дълга, като е помоли да не бъдат изпращани запорни съобщения до различни банки с цел запориране на нейни вземания, за да не се натрупват допълнителни разходи по изпълнителното производство.

На 03.09.2015 г. Ч. В. П. е съставил Протокол за прихващане на насрещни вземания, като е извършено прихващане на насрещните вземания до размера на по-малката от сумите, като оставащата дължима сума към взискателя ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ от длъжника АНТ. Д. АТ. е в размер на 619.14 лв. към дата 02.09.2015. Посочено е, че А. дължи и сума в размер на 144.77 лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

4

До длъжника АНТ. Д. АТ. е изпратено уведомление с изх.№ 11359/03.09.2015 г., с което същата е уведомена, че след направеното прихващане на насрещни вземания по образуваните по описа на Ч. В. П. изп.дело № 926/2015 г. с взискател ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ и длъжник 0 А.А., по което размера на задължението е 1 366,02 лв. и изп.дело №1919/2015 г. с взискател АНТ. Д. АТ. и длъжника – ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“, по което размерът на задължението е 746.88 лв. оставащата дължима сума към взискателя е в размер на 619.14 лв., ведно със следващата се такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Ч., която е в размер на 144.77лв.

Установява се, че посоченият остатък от задължението в размер на 763.91 лв. е заплатен от длъжника АНТ. Д. АТ. по банковата сметка на Ч. В. П., с вносна бележка от09.09.2015 г., в която като основание на превода е посочено: погасяване на задължение по ИД 926/2015 г.

С молба вх.№18628/ 10.09.2015 г. взискателят ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“, чрез пълномощника Поля Томова е отправил искане да бъдат предприети необходимите действия за събиране и на разноските за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство в минимален размер на 350.00 лв. Посочил е, че при извършеното прихващане са взети предвид само дължимите куми по изпълнителен лист и внесените авансово такси за изпълнителното производство. Върху молбата е поставена резолюция от Ч. В. П. – „Да се присъди и юрк. Възнаграждение“.