Решение № 480 от 29.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. П., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20261720101396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, против Община П., ЕИК *****, с адрес: гр. П., пл. *****, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 766,94 евро, представляваща частичен иск от сумата 8505,39 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***“, рег. № ****, вследствие на ПТП с безстопанствено куче на път PER-2091 в района на 1-вия километър по посока с. Б., настъпило на **** г. около 23:35 ч., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че към датата на произшествието за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“. Поддържа се, че на **** г. около 23:35 ч., при движение по път PER-2091 в района на 1-вия километър по посока с. Б., автомобилът е ударил внезапно излязло на пътното платно куче, вследствие на което по него са били причинени материални щети. Твърди се, че при ищеца е била образувана щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение, поради което застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че ответната община носи отговорност за настъпилите вреди поради законово възложените й задължения по овладяване популацията на безстопанствените кучета.

С уточняваща молба ищецът е посочил, че вместо първоначално заявената цена на иска, следва да се счита предявен иск за сумата 766,94 евро, частичен от 8505,39 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община П., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът поддържа, че не са 1 налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е доказано кучето, причинило произшествието, да е било безстопанствено, нито че именно общината носи отговорност за настъпилите вреди. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, оспорва отговора и заявява, че няма възражения по доклада на съда, няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Ответникът оспорва исковете, поддържа отговора, няма възражения по доклада, не сочи нови доказателства и претендира разноски. Докладът е обявен за окончателен, съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба.

От представения регистрационен картон по застрахователна полица се установява, че за лек автомобил „***“, рег. № ****, е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка към датата на произшествието.

От опис-заключение по щета, ликвидационен акт и платежно нареждане се установява, че при ищеца е била заведена щета във връзка с ПТП от **** г., че са били констатирани увреждания по автомобила и че на 08.12.2023 г. ищецът е изплатил сумата 16 635,09 лв. на увреденото лице.

Към исковата молба са приложени също решение по гр. д. № 33890/2021 г. по описа на СРС, искова молба по това дело и заключение по автотехническа експертиза, изготвено в рамките на същото производство. Тези документи следва да се ценят като писмени доказателства по настоящото дело, но приложеното заключение не съставлява заключение на вещо лице, събрано в настоящия процес.

От приложеното решение на СРС и от приложеното заключение по автотехническа експертиза се установява, че е прието настъпване на произшествие с куче и че щетите по автомобила съответстват на заявения механизъм на инцидента. От тях обаче не се установява по несъмнен начин кучето, участвало в произшествието, да е било безстопанствено.

С определението за насрочване съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи фактите, обуславящи отговорността на ответника, а също и че всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си. В откритото съдебно заседание страните не са направили възражения по така изготвения доклад, а ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

За основателността на предявения суброгационен иск ищецът следва да установи наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и причинените вреди, извършеното плащане на застрахователно обезщетение, както и че застрахованият е имал вземане срещу ответника като лице, носещо отговорност за причинените вреди.

По делото се установяват наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на процесното произшествие, наличие на увреждания по автомобила и плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.

2

Не се установява обаче при условията на пълно и главно доказване решаващият за спора факт, че кучето, участвало в произшествието, е било безстопанствено.

Действително в доклада по делото изрично е акцентирано и върху въпроса дали към релевантния момент процесният пътен участък е бил под управлението и поддържането на ответника. Наред с това обаче в същия доклад е указано и общото правило, че всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си. След като ищецът основава претенцията си на твърдението, че произшествието е причинено от безстопанствено куче, именно в негова тежест е било да установи и този факт. В тази насока в настоящото производство не са ангажирани свидетелски показания, не са поискани други доказателствени средства и не са представени данни, от които да се установят липса на собственик, липса на маркировка, липса на контрол от страна на конкретно лице или други обстоятелства, позволяващи категоричен извод за безстопанствения характер на животното.

Приложените към исковата молба съдебно решение и автотехническа експертиза от друго производство не могат да заместят липсата на доказателства по този спорен факт. От тях могат да се черпят данни относно механизма на произшествието и характера на уврежданията, но не и относно това дали кучето е било безстопанствено.

Именно този факт е решаващ за ангажиране отговорността на общината по поддържаното от ищеца основание.

В откритото съдебно заседание ответникът изрично е поддържал, че липсват каквито и да било доказателства за маркировка на кучето и че не е изследвано има ли същото собственик, а ищецът, въпреки предоставената му процесуална възможност, не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока.

Поради това съдът приема, че ищецът не е доказал една от необходимите предпоставки за основателност на предявения регресен иск. При недоказан безстопанствен характер на животното не може да се приеме, че е установено възникване на вземане на увредения срещу Община П., в което ищецът да е встъпил с плащането на обезщетението.

С оглед на този извод искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на спора не е необходимо съдът да обсъжда в пълнота останалите доводи на страните.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 153,39 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, против Община П., ЕИК *****, с адрес: гр. П., пл. *****, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 766,94 евро, представляваща частичен иск от сумата 8505,39 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***“, рег. № ****, вследствие на ПТП с твърдяно безстопанствено куче на път PER-2091 в района на 1-вия километър по посока с. Б., настъпило на **** г. около 23:35 ч., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 3 като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, да заплати на Община П., ЕИК *****, с адрес: гр. П., пл.

*****, сумата 153,39 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4