Определение № 353 от 25.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПБ

Членове:

ХТ

ВС като разгледа докладваното от ХТВъззивно частно наказателно дело № 20214100600516 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

С определение № 475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972 по описа на ВТРС за 2021 година, X-ти състав на съда отменил постановлението от 29.06.2021 г. на прокурор К С при ВТРП за прекратяване на наказателното производство, с което производството под № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. ВТ /преписка № 2566/2018 г. на прокуратурата/ било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление, тъй като за твърдяната от пострадалия П. П. К., причинена му на 06.08.2018 г. процесна средна телесна повреда не може да се изгради категоричен извод, непочиващ на предположения и условности, В И. В/или ТНГ да са я извършили.

Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената мотивна част на съдебния акт задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът се разпоредил съобщение за изготвения от него акт да се изпрати на ВТРП, както и на възприетия от прокурора, а по-късно и от съда за пострадал д-р П. П.

К. и неговия повереник и пълномощник, адвокат С.П. от САК,тоест посочените в постановлението и определението лица.

Предвид установеното, от фактическа страна, прокуратурата достигнала до извод за недоказаност на осъществен състав на престъпление и неговото авторство, 1 поради което прекратила наказателното производство.

Първоинстанционният съд преценил като направил извод, и това е било изрично обективирано, че депозираната жалба против постановлението за прекратяване на досъдебно производство под № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. ВТ /преписка № 2566/2018 г. на прокуратурата/, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и водено за това, че на 06.08.2018 г. в град В Т, чрез нанасяне на удари и ритници в областта на главата и тялото, била причинена средна телесна повреда на П. П. К., изразяваща се в изпадане в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има активна легитимация и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, от възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, районният съд намерил, че жалбата се явява основателна.

Срещу съдебния акт постъпил частен протест от РП гр. ВТ, чрез процесуалния ѝ представител по закон и наблюдаващ делото прокурор К С, който съобразно приложената разписка за получено обявление/съобщение го е получил /обявлението/ на 17.08.2021 г..

В протеста са наведени основания за отмяна на съдебното определение под № 475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972 по описа на ВТРС за 2021 година, изцяло предвид неговата неправилност и незаконосъобразност, като според прокурора то се явява също така и необосновано. В подкрепа на това обвинителят твърди, ч е с акта на РС гр. ВТ не е прието наличие на пропуск в разследването, а е направен извод з а необосновано и неправилно прекратяване на наказателното производство, с постановление произнесено при пълнота на фактическата обстановка. При това съдът дал единствено указания за изготвяне на законосъобразен акт, съобразен с фактическите данни по делото в съответствие с вътрешното убеждение въз основа на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото.

Прокурорът изразява несъгласие с извода на решилия делото съдия, с неговите мотиви като излага своите съображения затова.

Спорът с първоинстанционния съд е дотолкова съществуващ, доколкото последният е приел, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, но направеният въз основа на нея правен извод се явява неправилен, което се оспорва от обвинителя. Поддържа се схващането, че се установява фактическа обстановка за възникналия инцидент, която в зависимост от изнесеното от двете групи свидетели, показанията на пострадалия д-р П. П. К. и неговата спътничка и приятелка К Х, гражданин на К Ш от една страна, и показанията на свидетелите В И. В, Т Н Г, Й А А, В Й А и К СГ, от друга, се налага извод или за извършено съставомерно деяние или точно обратното, за отсъствието на такова.

Поддържа се тезата, че след анализ на двете противоречиви версии изградени от показанията на свидетелите и изготвените съдебно медицински експертизи и заключения по тях, следва да се приеме, че е налице извършено деяние, причинена средна телесна повреда, но същите не са осъществени при твърдените от пострадалия К. обстоятелства и от посочените от него лица. В тази насока прокурорът се позовава на това, че тези съдебно медицински заключения налагат извод само за една възможност като механизъм на причиняване, което само по себе си съотнесено със 2 спорните показания на К. може да послужи единствено за предполагаем извод за наличие на инкриминирано поведение, което означава, че позоваването на експертните заключения наред с други уклончиви доказателства, се явява служене с вероятности и предположения,което според обвинителя е недопустимо за наказателното право като подход. На следващо място в протеста се изтъква още, че въпреки травматичния характер на увреждането, който е несъмнен според експертизите, не може да бъде изключена вероятността това увреждане да е причинено по-късно и/или от други лица, което пък поставя под съмнение участието на двете посочени като извършители лица, ВИ. В и ТНГ, както и това в резултат на виновно човешко поведение ли са констатираните травми. Според показанията на свидетели, полицейските служители посетили местопроизшествието, непосредствено след описания от него инцидент, пострадалият е бил във видимо добро здравословно състояние и не е потърсил медицинска помощ незабавно, а е отказал такава. Посетил болница едва на 11.08.2018 г. при твърдяно деяние извършено на 06.08.2018 г. Поради това описаното деяние видно от аргументите изложени в протеста не съставлява престъпление, като алтернативно се сочи, че ако този анализ не бъде възприет, то е налице невъзможност да бъде категорично доказано наличието на такова престъпление.

П о - нататък в протеста се излагат собствени аргументи и по съществото на спора. Не се представят писмени доказателства към частния протест и не се прави искане за събиране на допълнителни такива, а се иска само изцяло отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

По делото е постъпило и становище от адвокат С.П. от САК, пълномощник на пострадалия К., с което се иска от съда да не уважава частния протест, а делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона, като лицата Г и В бъдат привлечени към наказателна отговорност в качеството на обвиняеми.

В този смисъл след като анализира от правна и фактическа страна процесуалната допустимост на представеното възражение/частен протест по делото настоящият съд преценява, че се прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид законосъобразността на администрирането на прокурорската преписка и делото, връчването на постановлението и определението, представените писмени доказателства с тях и към протеста, намира, че частният протест е процесуално допустим и подаден в срок, а разгледан по същество се явява основателен, по отношение искането му за отмяна Определение № 475 от 13.08.2021 г. на ВТРС, постановено по ЧНД № 972/2021 година и потвърждаване прекратяването на наказателното производство.

В тази връзка, и след като прецени събраните доказателства по време на досъдебното производство съдът намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление на наблюдаващия тогава делото прокурор при ВТРП, З Ц, н а 24.10.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 06.08.2018 г. в град ВТ, чрез нанасяне на удари и ритници в областта на главата и тялото, била причинена средна телесна повреда на П. П. К., изразяваща се в изпадане в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми.

Разследването приключило на 23.06.2021 г. с предявяването на разследването на 3 адвокат С.П. от САК, като материалите са изпратени на РП гр. Велико Търново от разследващия орган М А – старши разследващ полицай към РУ В Т с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В обжалваното пред районния съд постановление е приета за установена следната фактическа обстановка, изцяло споделена и от настоящата въззивна инстанция, оспорена обаче от първоинстанционния съд, който възприема само тази фактология обективирана чрез показанията на приятелката на пострадалия К., свидетелката К Х, както и от неговите показания.

Пострадалият П. П. К., живеел и работил като лекар в Ш. На 06.08.2018 г. заедно с приятелката си - свидетелката КХ се намирали в старата част на град В.Т. По време на разходка в града около 17:30 часа двамата влезли в заведението „Лг“, откъдето се откривала гледка към хълма „Ц“. В ресторанта по това време имало малко посетители, само 3-4 човека. На входа до бара ги поздравил свидетелят В В, който пушел цигара. Двамата видели гледката и крепостта, като Х поискала от К. да си направят снимки. Тъй като последният се бил изцапал със сладолед решил да посети тоалетната на заведението. След като излязъл от там свидетелят В В, работещ като барман-сервитьор го посрещнал с касов бон и поискал от него да заплати използването на тоалетната, което пострадалият отказал да стори, като възразил, че само си бил измил ръцете, а не бил информиран предварително, че следва да се заплаща посещението на тоалетната. Малко след това К. и Х си тръгнали, но след като се отдалечили на около 20 метра били настигнати от свидетелите В и Т Г,последният съдържател на заведението „Л г“. При това от К. отново било поискано да си заплати ползването на тоалетната, което той отказал и страните влезли в пререкания, в хода на ко то свидетелката Х първо застанала между тях говорейки на английски език, а впоследствие и ударила шамар на свидетеля Г, който я отблъснал. След това, единствено според показанията на приятелката на пострадалия К., свидетелката КХ, както и според него самия, Ги В нанесли многобройни удари на К. в областта на гърдите и главата, при което свидетелят Г хванал за врата пострадалия и се опитал неуспешно да му удари главата в дувар на съседен имот. Ударите с ръце и крака по тялото, главата и краката на пострадалия, според него и спътничката му продължили известно време, след което престанали и той успял да се обади на тел. 112. Обаждането е било от телефонен № 0884692213 в 18:13 часа, от лице представило се с имена К., който поискал съдействие и пристигане на полиция пред хотел „Я“. Съобщил буквално, че „…некакви го нападат.., леко сбиване става…“.

За изясняване на случая на мястото били изпратени служители на МВР, свидетелите С Р С и С Б С, които снели обяснения от участниците в инцидента.

Двамата писмено предупредили както Г, така и К. да не предприемат никакви действия помежду си, които биха причинили разстройство на здравето им, да не отправят закани един спрямо друг и пр. други противоправни действия. Проверката приключила с изготвянето на докладна записка от младши инспектор С, който възприел непосредствено не само фактическата обстановка на мястото, но и намиращите се на мястото лица, тяхното физическо състояние. Това той описал в записката си, като посочил, ч е „…същите /касае се за установените на мястото лица, включително и К./ бяха в добро здравословно състояние,без видими следи от наранявания и заявиха, че не желаят лекарска помощ..“. В същата докладна записка свидетелят С е посочил още и това, че при снемането на писмените обяснения лицата заявили „…Ги В излезли и застигнали лицата /К. и КХ и станал спор за неплатената такса. Спорът прераснал в ругатни и блъскания между тях…“.