Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1043 от 15.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1453/2022
Вид
Решение № 1043
Подписан
15.07.2022
В сила
31.03.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 197 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 197 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501453 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от „*************, чрез адв. С.П. – К., с която се обжалва изцяло постановеното Решение № 97/01.04.2022 г. по гр.дело № 1319 по описа на РС Карлово за 2021 г.

С обжалваното решение по гр.дело № 1319 по описа на РС Карлово за 2021 г., е осъден жалбоподателят, на основание иск чл. 195, във връзка с чл.

88, ал.1, във вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да заплати на Д. А. С. от с. К., общо сумата от 6 900.00, от която: 4000.00 лева, представляваща първоначална вноска; 725.00 лева, представляваща изплатена на 02.06.2021г. допълнителна погасителна вноска; сумата 725.00 лева, представляваща изплатена на 02.07.2021г. допълнителна погасителна вноска и сумата от 1450.00 лева, представляваща изплатена на 11.06.2021г. допълнителна погасителна вноска, дадени на отпаднало основание – развален поради недостатъци на вещта предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2021г. за товарен бус, марка ********* и Анекс към него от 1

31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното й изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 951,00 лева.

Жалбоподателят счита решението неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано, като излага съображения, че е допуснато съществено нарушение на чл. 235 от ГПК, като не са били взети предвид всички доводи на ответника в отговора на исковата молба, не са обсъдени всички събрани по делото доказателства по отделно, в съвкупност и в пълнота, като не са взети предвид възраженията, че съгласно постигнатото между страните съгласие автомобилът, като употребяван, се продава без гаранция, а продавачът не носи отговорност за повреди, дължащи се на експлоатацията му. Излагат се съображения за неправилно кредитиране на свидетелите на ищеца и необсъждане на свидетелски показания на доведените от ответника свидетели, както и неправилно неотчитане на доказателствената стойност на частния свидетелски документ – протокол за извършен ремонт, неоспорен от страните. Счита също, че съдът е нарушил материалния закон, като не е тълкувал, според нормите на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изискванията на чл. 20 от ЗЗД, нормите на договора и анекса към него, като не е съобразил, че изобщо страните не са уговаряли кой дължи цена на ремонта. Оспорва като неправилни изводите на съда, че са налице основанията на чл. 195 от ЗЗД за разваляне на предварителния договор от страна на купувача, че са доказани недостатъци на вещта, които съществено намаляват нейната стойност, поради което счита, че не е възникнало правото на ищеца да развали договора, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Моли да бъде уважена изцяло въззивната жалба и да бъде отменено обжалваното решение, спорът да бъде решен по същество с охвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, като в съдебно заседание процесуалния представител на Д. А. С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за наличие на основание за разваляне на договора от страна на доверителят му, доколкото автомобилът е бил взет за ремонт от жалбоподателя, поради което 2 всички спорове относно това дали вещта е с недостатъци са безпредметни.

Твърди, че доколкото е оспорен протоколът за извършен ремонт и същият няма достоверна дата, няма никакви доказателства, че вещта е била отремонтирана. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно, като претендира разноски във въззивното производство, представя договор за правна защита и съдействие, като доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Пред районен със е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, във вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД и чл. 19 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба жалбоподателят твърди, че е заплатил на основание предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2021г. за *********** и Анекс към него от 31.05.2021г. сумата общо 6 900 лв., срещу задължението на продавача „***********“ ЕООД да му прехвърли собствеността върху автомобила, считано до тридесет дни след изплащане на цената му. Твърди, че владението над автомобила му е било предадено в деня на подписване на предварителния договор, но още същият ден автомобилът е проявил дефекти, в следствие на което не е било възможно да се ползва. Поради високата цена на необходимия ремонт автомобилът, предмет на предварителния договор за покупко-продажба е бил взет от продавача с автовоз от автосервиз в гр. Б. и извозен до гр. К. с цел ремонтиране на машината, като за това е постигнато съгласие в подписания от страните анекс, с който е уговорен различен срок за заплащане на цената по договора, както и право на задържане на автомобила от продавача до 3 изплащане на цената му. Цената е била изплатена изцяло, но купувачът не получил държането на автомобила, нито доказателства за извършен ремонт, въпреки направените постъпки за това – изпращане на писмена покана и явяване в гр. К. на посочена предварително дата. Поради неизпълнение на задълженията на продавача да предаде МПС, годно за експлоатация по предназначението му, е изпратено уведомление за разваляне на договора, тъй като вече за купувача не съществува интерес от изпълнението му, което е връчено на 29.07.2021 г. на ответника „*******“ ЕООД.

Ответникът не е оспорил факта на сключване на договора и анекса към него, вземане на автомобила за ремонт, изплащане на цената му от купувача, получаване на уведомлението за прекратяване на договора, както оспорва, че е бил неизправна страна по договора, както и, че за ищеца е възникнало правото да го развали. Твърди, че автомобилът е можело да бъде взет от автосервиза, където се е намирал, отремонтиран, след заплащане на цената на ремонта от страна на купувача, за което да му се издаде фактура. След получаване на уведомлението за прекратяване на договора дал на купувача едноседмичен срок да си получи автомобила от гр. К., след заплащане на цената на ремонта, като приложил протокол за извършен ремонт. Оспорва автомобилът да е бил дефектирал часове след предаването му, че целият месец март е бил на ремонт както и, че е следвало да заплати ремонта на автомобила и е възпрепятствал ищеца да си го получи. Прави възражение за погасяване по давност на иска по чл. 195 от ЗЗД.

За доказване на исковите претенции пред РС Пловдив са приети писмени доказателства и разпитани по двама свидетели на всяка от страните.

Приети са предварителен договор за покупко-продажба, нотариална покана, анекс, преводни нареждания, покана за предаване на владението на МПС, жалба до РПУ К., уведомление за разваляне на договор с доказателства за получаването му от ответника, от които се установяват релевантните факти, които не са спорни между страните. Към исковата молба е приложено и заявление, изпратено от ответника с приложен ръкописно изписан протокол за ремонт на **********, като в самата искова молба е направено изявление, че не се признава датата на протокола, като се оспорва годността на същия като счетоводен документ, който е в състояние да удостовери стойност на извършена услуга. От ответника е представено, прието и неоспорено писмено доказателство – поръчка за извършена диангностика на автомобила в 4 автосервиз „*********.

От разпита на свидетелите, доведени от ищеца и разпитани в първоинстанционното производство, които са незаинтересовани от изхода на делото, а свидетелските им показания са логични, последователни и категорични, поради което и се възприемат от съда, се установява, че непосредствено след сключване на предварителния договор за покупкопродажба на буса на 01.03.2021 г. той е дал дефекти, които са били индикирани с червени светлини на таблото на автомобила, докато купувачът се е предвижвал до гр. Б. по магистралата, а в началото на месец март вече не е можело да се ползва, тъй като не е бил в движение, поради повреда.

Свидетелят И. установява също, че бусът е бил оставен в сервиз, указан от управителя на ответното дружество, който и го е взел от там с автовоз, за да бъде ремонтиран за негова сметка в гр. К., поради високата цена за ремонт, която са обявили в сервиза в гр. Б.

Свидетелят Н., посочен от ответника, незаинтересован от изхода на делото, дава показания за това, че е извършвал ремонт на бус „*********“, като е заменил средна част от дефектирала турбина, почистил катализатор и сменил масло на автомобила. Свидетелят Г., доведен от ответника, заявява, че към момента на предварителния договор за продажба бусът е бил собственост на фирмата, в която работи. Заявява, че е присъствал когато ищецът е дошъл да вземе буса, не им е дал ключове, тъй като е поискал да заплатят ремонта преди това, а фактура е казал, че не може да им даде. Отрича ищецът и свидетелят И. да са искали само да пробват автомобила през лятото на 2021 г., а твърди, че са дошли да го вземат. Заявява също, че микробусът е бил изпробван напълно преди закупуването му, по отношение на които въпроси, поради наличие на противоречие в показанията на свидетелите И. и Г., е била проведена и очна ставка, като всеки от тях е преповторил твърденията си, дадени при разпита.

Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания и не са събирани други доказателства.

При така събраните по делото доказателства настоящия състав намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявените искове.

Както е посочено и от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, 5 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, съгласно въведените в чл. 154, ал. 1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на сключен между страните предварителен договор, по който е изправна страна, факта на заплащане на продажната цена изцяло в уговорените срокове и факта, че са налице предпоставките за прекратяване на предварителния договор. Ответникът от своя страна следва да установи съществуването на основание за задържане на полученото по договора.

Не се оспорва сключване на предварителен договор за покупкопродажба на МПС от 01.03.2021 г., марка ********** и Анекс към него от 31.05.2021 г., приети по делото, нито заплащане изцяло на цената по договора, съгласно сроковете, уговорени в анекса, за които се представени преводни нареждания.

Доколкото предварителният договор е сключен в писмена форма, за да осъществи правото си на разваляне на договора, при наличие на предпоставките за това, купувачът следва да заяви писмено на продавача, че разваля договора. Такова писмено уведомление е изпратено, прието по делото, ведно с доказателства за получаването му от ответника и не се оспорва от последния. Не е даден срок за доброволно изпълнение, като се твърди, че изпълнението е станало безполезно, с оглед дългия срок, в който МПС не могло да се ползва от купувача и техническата му неизправност.