Определение № 521 от 14.07.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Сливен, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20262200500348 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство поради международна некомпетентност на българския съд и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частната жалбоподателка твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът се е позовал на чл. 5 ал. 1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., без да е обсъдил възможността, предоставена от нормата на чл. 10 ал. 1 б. а от същата конвенция, да упражни своята компетентност. По смисъла на посочената норма в случая родителите са във фактическа раздяла, детето има нужда от закрила и законодателството на РБ допуска да се вземат мерки – в случая – лишаване от родителски права, а в момента на започване на производството бащата има обичайно местопребиваване в РБ, в гр.

Сливен.Сочи и че преди да е започнало разглеждането на делото не била обоснована преценката за липса на компетентност на българския съд.

С оглед изложеното иска де се отмени атакуваното определение и да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради 1 което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК – за лишаване на баща от родителски права по отношение на малолетно дете, като майката /ищцата/ и детето имат постоянно пребиваване в Кралство Великобритания. Първоинстанционният съд е счел, че доколкото Великобритания не е член на ЕС, правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета не е приложим, а спорът попада в предметния обхват на Хагската конвенция от 1996г., тъй като великобритания и Република България са страни по тази конвенция.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 5 ал. 1 районният съд е счел, че не притежава международна компетентност да се произнесе по предявения иск, тъй като това е съдът по обичайното местопребиваване на детето и е прекратил производството по делото.

Въззивната инстанция счита преценката му за правилна. Неприложима е нормата на чл. 10 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., на която се позовава частната жалбоподателка, тъй като тя касае дела с напълно различен предмет. В този текст е прието, че „…органите на дадена договаряща държава при упражняването на своята компетентност при разглеждане на молби за развод или фактическа раздяла на родителите на дете, което има постоянно местопребиваване в друга договаряща държава, или за унищожаване на техния брак могат, ако законът на държавата допуска това, да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето…“ при определени и изброени понататък условия. С т. 2 се препотвърждава обхвата на приложението – „Компетентността, предвидена в параграф 1, за вземане на мерки за закрила на детето се прекратява веднага с влизане в сила на решението, уважаващо или отхвърлящо молбата за развод, фактическата раздяла или унищожаването на брака, или ако процесът е прекратен на друго основание.“

2

Така в случая след като предметът на спора е напълно различен и касае не личните отношения между съпрузите, а засяга тези между родителдете, то този иск не попада в приложното поле на чл. 10 от Хагската конвенция от 1996г. Приложимо е правилото на чл. 5 ал. 1, както правилно е преценил първостепения съд, който е констатирал липсата на международна компетенстност в съответствие с цитираната норма и е прекратил производството пред себе си.

Поради изложеното чстната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение, като правилно – следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 4723/14.07.2026г. от М.

С. Х. чрез пълномощника й адв. Х. К. против определение № 2317/27.05.2026г. по гр.д. № 1081/2026г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2317/27.05.2026г. по гр.д. № 1081/2026г. на СлРС.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му. с

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3