Решение № 1305 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330108237 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 955 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН***, находящ се в град ***, ул.

„***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС - VІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на ответницата.

Ответницата С. СТ. Г. от гр. ***, чрез особения си представител ***. Д.П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело *** г. по описа на ПРС - VІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 955 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в град ***, ул. „***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 07.01.2022 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., ответницата действително е собственик на жилището, до което е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като всички пет броя отоплителни тела в жилището са присъединени към топлопреносната мрежа, технически изправни и начислените количества за ТЕ и БГВ са правилно отчетени и съответстват на специалната методика от нормативните актове - с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на клиент на топлинна енергия и липсата на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, както и поради неполучаването на справки за дялово разпределение и индивидуално разпределение на топлинната енергия в имота, невръчване на Общи условия и препис-извлечение от сметките и фактурите, както и от изравнителните сметки за процесния период. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 08.03.2022 г. на вещото лице по ССЕ Б.Д., общо за периода ответницата дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 955 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 83, 96 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 760 лева – платени ДТ, депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело).

На особения представител на ответника адв. Д.П. следва да бъде издаден РКО за 2 осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Г., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: ***, представлявана от *** *** Д. Л. П., със служебен адрес: ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г***, сумата 955 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в град ***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело №*** г. по описа на ПРС - VІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С. С. Г., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № ***г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 760 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІ гр. състав частно гр. дело*** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Д. Люб. П. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3