Определение № 585 от 04.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. В., 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500326 по описа за 2025 година

С определение № 1008/16.09.2025 г. на Районен съд - В., постановено по гр. д. № 1582/2023 г. е оставен без разглеждане предявения по гр. дело № 1582/2023 г. по описа на Районен съд В. от С. М. Г. против Г. Л. Г. и Община В. иск за признаване за установено по отношение на Г. Л. Г. и Община В., че С.

М. Г. е изключителен собственик на котел на твърдо гориво ,„De dietrich“, който е монтиран в мазето на ап. 6, ведно с прилежащите тръби за топла и студена вода, които излизат от мазето към апартамент 6, преминават през сграда с адрес гр. В., ****** и захранват отоплителни тела в ап. 6, на ет. 3, във вх. В на БЛ.* в гр. В., ****, заедно с металния димоотвод, монтиран по южната фасада на сграда с идентификатор ***, посредством с който се отвеждат димните газове от котела, като недопустим и е прекратено производството по гр. дело № 1582/2023г. по описа на Районен съд В..

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от С. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ******,представлявана от адв. И. Д.,АК - В., съдебен адрес гр. В., **** .

На първо място се сочи,че Съдът постановил определението след даване ход на устните състезания, поради което следвало да отмени дадения ход по същество, което не бил сторил.

Съдът неправилно приемал, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес у ищцата от предявяването му и 1 неправилно установявал, че в конкретния случай между страните не съществува спор по отношение на твърдяното право на собственост.

Сочи,че в разясненията на т. 2 от ТР 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК било посочено: „Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.” Обемът на търсената защита се определял от твърденията на ищеца в исковата молба.

В исковата молба се твърдяло, че със заповед на заместник кмета на Община В. е разпоредено на Г. Г., вписан като собственик да премахне „водогрейна инсталация”, за която ищеца твърди, че е нейна лична собственост, закупена и монтирана с нейни лични средства, както и че тя не е участвала в административното производство, както и че изпълнението на административнията акт, без тя да е участвала в административната процедура ще засегне нейна лична собственост и ще й причини трудно поправими вреди.

Като доказателство по делото били приложени: Констативен акт № 7/01.07.2022 г. за установени нарушения и заповед на зам. кмет на Община В. от 02.12.2022 г., с която нарежда на Г. Г. да премахне незаконен строеж:

Водогрейна инсталация, изградена към ап. 6, ет. 3 на *******. В констативният акт и заповедта било прието, че собственик на строеж „Водегрейна инсталация” е Г. Л. Г.. Със заповедта бил определен срок за доброволно изпълнение, след който да бъде извършено принудително премахване на строежа. Административното производство се било развило между Община В. и Г. Г.. Заповедта била обжалвана от Г. Г. пред Административен съд - В..

2

Сочи ,че правилно Съдът посочвал, че правният интерес е налице, когато между страните има спор по отношение на съществуването на правото, което се твърди от ищеца да притежава, но Съдът неправилно бил приел, че въведените твърдения относно изпълнение на незаконосъобразен административен акт, издаден в производство ,в което ищцата не е участвала ,не обосновават правен интерес за установяване правото на собственост и изгражда краен порочен извод, че влязлата в сила заповед не застрашава или накърнява твърдяното от ищцата право на собственост.

Сочи,че в определение по ч. гр. д. № 190/2019 г. на ВКС, I г. о.. е прието:

„Според настоящия състав правен интерес от предявяване на положителен установителен иск е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред, вкл. чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, на принадлежността на това право, поставяйки пред ищеца условия за установяване на обстоятелства, които не са пряко свързани с предвидените в закона предпоставки за установяване на правото.“Правният интерес на ищеца от предявяването на иска бил обоснован от пряко засягане на твърдяното правото на собственост, тъй като в административния акт било прието, че друг е собственик, както и от евентуално /опосредено/ накърняване на правото на собственост, в случай на премахване на отоплителната инсталация.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Протоколно определение № 1008/16.09.2025 г. на РС - В., постановено по гр. д. № 1582/2023 г. като неправилно и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК. Направено е искане за произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно валидността на административен акт -Заповед № РД-02-11-1442/02.12.2022г. на Заместник кмет „УТРИ“ на Община В..

Исковата молба е предявена от С. М. Г. против Г. Л. Г. и Община В..

3

Ищцата твърди в исковата молба ,че през 2003 г. с лични средства закупила и възложила монтажа на котел на твърдо гориво „De Dietrich“, който е поставен в избеното помещение, предвидено за ап. 6, за да обслужва съсобствения й с ответника Г. Л. Г. недвижим имот - апартамент № 6, на ет. 3, във вх. В, на БЛ.* в гр. В., ****. От същия ответник ищцата научила, че с влязла в сила Заповед № РД-02-11-1442/02.12.2022г. на Община В. е разпоредено на ответника Г. Л. Г. да премахне процесния котел и тръбите до апартамента, които са наречени „водогрейна инсталация“. В Заповедта като собственик на котела и съответните тръби към него, които отвеждат топлата вода в имота, бил вписан ответникът Г. Л. Г.. Ищцата не била участвала, не била представлявана, не била упълномощавала и не е била запозната с издадените административни актове, нито участвала в административното производство. Разпоредено било премахване на вещи лична собственост на ищцата, придобити от същата с лични средства и свързани и монтирани по нейно разпореждане. Твърди се, че изпълнението на незаконосъобразен административен акт, издаден без участието на ищцата, същата не е била поканена да даде обяснения, щяло да засегне лична собственост на ищцата и ще й причини трудно поправими вреди. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на котел на твърдо гориво „De Dietrich“,който е монтиран в мазето на ап. 6, ведно с прилежащите тръби за топла и студена вода, които излизат от мазето към апартамент 6, преминават през сграда с адрес гр. В., ****** и захранват отоплителни тела в ап. 6, на ет. 3, във вх. В на БЛ.* в гр. В., ****, заедно с металния димоотвод, монтиран по южната фасада на сграда с идентификатор ***, посредством с който се отвеждат димните газове от котела.

Направено е искане за произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно валидността на административен акт - Заповед № РД-02-111442/02.12.2022г. на Община В., тъй като ищцата не е участвала в производството по издаването му.

От фактическа страна се установява ,че ищцата и ответникът Г. Л. Г. са сключили граждански брак на 07.10.1990г. с акт за граждански брак № 559 от 07.10.1990 г. на Община В.. Същите са придобили право на собственост, в режим на съпружеска имуществена общност, върху недвижим имот 4 апартамент № 6, находящ се в гр. В., ****, БЛ.*, вх. В, ет. 3, през 2003г. С влязло в законна сила Решение № 77 от 04.05.2023г. по административно дело № 15 по описа за 2023г. на Административен съд В. е отхвърлена жалбата на Г. Л. Г. от гр. В. против Заповед № РД-02-11-1442/02.12.2022 г. на заместник кмет „УТРИ“ на Община В., с която му е наредено като извършител и възложител да премахне незаконен строеж „Водогрейна инсталация“ към ап.

6, ет. 3, на ****, БЛ.*, вх. В. С влязло в сила Решение № 2045 от 21.02.2024 г. по административно дело № 9767/2023г. на Върховен административен съд е отхвърлено искането на ищцата по настоящото дело за отмяна по реда на чл.

245 и сл. от АПК на влязлото в сила решение № 77/04.05.2023г. по адм. дело № 15/2023г. на Административен съд В..

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. прие за установено от правна страна следното :

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на котел на твърдо гориво „De Dietrich“, който е монтиран в мазето на ап. 6, ведно с прилежащите тръби за топла и студена вода, които излизат от мазето към апартамент 6, преминават през сграда с адрес гр. В., ****** и захранват отоплителни тела в ап. 6, на ет.

3, във вх. В на БЛ.* в гр. В., ****, заедно с металния димоотвод, монтиран по южната фасада на сграда с идентификатор ***, посредством с който се отвеждат димните газове от котела, е недопустим поради липса на правен интерес в ищцата от предявяването му.

Районен съд-В. е изложил правни съображения за недопустимост на предявения иск ,които се споделят изцяло от въззивната инстанция и към които съдът препраща по силата на Чл.272 ГПК .За пълнота на изложението въззивната инстанция счита да отбележи и следното :

Ищцата по същество извежда правния си интерес от твърдението ,че с признаването й за изключителен собственик на процесната инсталация няма да произведе правно действие влязло в сила решение №2045/21.02.2024 г. по адм.дело 9767/2023 г. на ВАС ,с което по същество е потвърдена заповед №РД02-11-1442/02.12.2022 г. на Заместник-кмет „УТРИ“ на Община В.,с която е наредено на Г. Л. Г. за премахне незаконен строеж „Водогрейна инсталация“ 5 към ап.6 ,ет.3 на **** ,бл.8,вх.В ,опасана в заповедта . Решение №2045/21.02.2024 г. по адм.дело 9767/2023 г. на ВАС е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение.По силата на действащото законодателство защитата срещу административни актове се осъществява по реда на ЗАП и компетентни да се произнесат по законосъобразността на административните актове са единствено административните съдилища-по силата на Чл.1 т.6 АПК изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела се регламентира от ЗАП.Недопустимо е граждански съдилища да блокират действието на влезли в сила решения на административните съдилища по реда на разглеждане на граждански спорове по реда на ГПК-независимо от изхода на гр.д.№1582/2023 г. по описа на Районен съд-В. постановеното решение не може да спре действието на решение №2045/21.02.2024 г. по адм.дело 9767/2023 г. на ВАС .Ищцата не е конституирана в производството по оспорване на административния акт и не е адресат на задължението да премахне незаконния строеж.Както се сочи в решение №2045/21.02.2024 г. по адм.дело 9767/2023 г. на ВАС ,ищцата може да защити правата си ако докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване и оспори административния акт на собствено основание ,без да е възможно да й бъде противопоставено възражение за пресъдено нещо .Това е единствения допустим от законодателството път за защита на нейните права.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ