Решение № 123 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 10/15. 02. 2024 г., постановена по НОХД 925/2023 г.

Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата С. Й. М., със снета самоличност, за ВИНОВНА в това, че през периода м. септември 2009 г. – 14.12.2009 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, е използвала неистински документи: отчетни регистри – дневници за покупките на „*“ ООД гр.*, съгласно чл. 124 ал. 1 т. 1 ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; отчетни регистри – дневници за продажбите на „*“ ООД гр. *, съгласно чл. 124 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС, данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл. 7 ЗДДС, всички отразени в справки – декларации по ДДС на „*“ ООД гр. * и е използвала, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. К. П., документи с невярно съдържание – създадените за отчетните периоди справки – декларации по ДДС на „*“ ООД гр. *, подадени пред ТД на НАП – *, в които е декларирано ДДС за възстановяване в общ размер 80 143.78 лв., с което е дала възможност на друго лице – „*“ ООД 1 гр. *, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери, възлизаща в общ размер на 80 143. 78 лв., поради което и на основание чл. 256 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК я ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева, като я ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимата С. М. наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по гражданския иск и направените разноски по делото.

Недоволна от така постановената присъда е останала подс. С. М., която чрез своя защитник адв. Р. И. я обжалва, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Молят атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна първоинстанционната присъда трябва да бъде потвърдена. и

Гражданският ищец счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. С. М. към инкриминирания период същата е носила фамилията К..

Свидетелят Х. Д. и подсъдимата се познавали и поддържали добри приятелски отношения. Двамата работили няколко години заедно в общ офис в гр. *, където тя се занимавала с документи за песиониране, а свидетелят извършвал адвокатска дейност. Междувременно свид. Х. Д. решил да регистрира търговско дружество * ООД. То било вписано в търговския регистър със седалище и адрес на управление гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, а като 2 собственици на капитала посочени свид. Т. Д. с 60% дял от капитала на дружеството и синът й свид. Х. Д. с 40% дял. За управител на дружеството била випсана свид.Т. Д., но дружеството се управлявало фактически от упълномощения за това съдружник свид. Х. Д., с пълномощно от 07.03.2007 г.

Междувременно подс. С. М. започнала работа в счетоводна кантора *, собственост на свид. А. П. и ръководена от нея, поради което все по рядко посещавала офиса, който ползвала съвместно със свид. Х. Д.. В счетоводната кантора подсъдимата работела като специалист „Труд и работна заплата“ /ТРЗ/. Там се запознала със свид. Б. Н., служител в * и * АД/, отговаряща за фирмено кредитиране. За да ползват възможностите за кредитиране, при тази служителка на банката подсъдимата водила различни клиенти, както такива на счетоводното дружество, така и други лица.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че дружеството * ООД не извършвало търговска дейност, каквито били първоначалните намерения на свид. Х. Д., тъй като то не разполагало с капитал. По тази причина с пълномощно от 16.05.2008 г. той упълномощил подсъдимата да представлява * ООД пред ТД на НАП гр. * във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др., като се уговорили, че по силата на това пълномощно подс. С. М. ще подава съответните годишни данъчни декларации пред НАП – *, които следвало да бъдат нулеви.

През лятото на 2008 г. подс. С. М. предложила на свид. Х. Д. да изтегли кредит от * и *АД /* АД/ от името на * ООД по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между банката и Министерството на труда и социалната политика. Свидетелят, който не разполагал с капитал за да извършва търговска дейност, чрез представляваното от него дружество, се съгласил.

На 04.08.2008 г., в качеството си на пълномощник на управителя на * ООД, той разкрил в банката разплащателна сметка с IBAN *, както и представил спесимен от подписа си. На същата дата между * и * АД /* АД/ и * ООД, представлявано от управителя Т. Д. бил сключен договор за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване-ГФМК“ № *. За обезпечаване изплащането от кредитополучателя на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита бил сключен договор за поръчителство с подс. С. М.. В процеса на документалното оформяне на 3 кредита в банката поставили условия договорът да бъде подписан лично и от свид. Т. Д.А, както и да се задължи същата с подписването на запис на заповед. Тъй като тя не пожелала да стори това, свид. Х. Д. нямало как да изпълни условията на банката, поради което се отказал от кредита.

Независимо от това, съгласно условията на договор за кредит, банката предоставила на кредитополучателя * ООД банков кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на бизнес оборудване - смесителни помпи, водоструен агрегат и макара, както и за други разплащания, свързани с покупката на оборудването, като превела тази сума по сметката на дружеството.

С преводно нареждане * г., попълнено ръкописно от подсъдимата, от името на * ООД и от сметката на * ООД, по която постъпили парите от кредита, бил извършен превод в размер на 12 500 лева от кредита по сметка на * ЕООД с основание за превода „По фактура за доставка на машини“, съгласно Фактура № * г. с издател * ЕООД.

Дружество * ЕООД било с едноличен собственик на капитала и управител свид. Д. П., брат на свид. А. П.. Тя била упълномощена от него да го представлява като управител на дружеството пред трети лица, като по силата на това пълномощно боравила и с банковата сметка на дружеството.

На 07.08.2008 г. свид. П. съставила кредитно известие № * г. към фактура №* г. за връщане на * ООД на преведената сума от 12 500 лева. Бил съставен и ПКО № * г. и квитанция към него за това, че е получена сумата в брой в касата на *ООД. Паричната сума всъщност постъпила във владението на подс. С. М.. Същата с нареждане-разписка * г., която попълнила ръкописно, изтеглила от сметката на * в брой и остатъка от кредита в размер на 12 450 лв.

При теглене на сумата подсъдимата представила в банката и декларация за произход на средствата от името на Х. Д. от 06.08.2008 г., също попълнена от нея.

Свидетелят Х. Д. не разбрал за отпуснатия кредит от банката, нито за преводите по банковата сметка на дружеството. Макар, че част от документите били вече подписани от него, той не довършил участието си в процедурата. От своя страна подсъдимата знаела, че той не възнамерява да извършва търговска дейност с регистрираното дружество * и преценила това като възможност самата тя да се възползва от него като юридически субект и с оглед правата си на пълномощник пред НАП, за да получи по неправомерен начин парични 4 средства от държавния бюджет, чрез ползване на счетоводни документи с невярно съдържание, отразяващи нереални търговски сделки, по който начин се имитирала търговска дейност и привидно се създавало основание за приспадане на данъчен кредит. За осъществяване на това, търговското дружество *следвало първо да бъде регистрирано по ДДС. Без знанието и съгласието на Д.И, подсъдимата поискала от ТД на НАП * * ООД да бъде регистрирано по ДДС. На 15.10.2008 г. е издаден акт № * за регистрация по ЗДДС на * ООД 01.10.2008 г. по заявление с вх. № * г., подадено от подсъдимата, като пълномощник на това дружество. С разписка от 24.10.2008 г. екземпляр от акта бил връчен на подс. С. М.. За регистрацията на дружеството по ДДС свидетелите Д.И не били уведомени.

След регистрацията на * ООД по ДДС, по силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон следвало да водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и правилника. Съгласно ал. 2 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят „Дневник за продажбите“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството, като отразяват в дневника за продажбите и документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следвало да изготвят регистъра по ал. 1 „Дневник за покупките“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им. Съгласно чл. 125 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДЦС, регистрираното лице било длъжно, за всеки данъчен период, да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Подсъдимата С. М., знаейки, че търговско дружество * ООД не функционира по предназначението си, възползвайки се от достъпа и правата на свид. А. П. до множество други търговски дружества, клиенти на счетоводната кантора, започнала да ползва * за изпълнение на намеренията си.

Без знанието на свидетелите Д. И, счетоводното обслужване на * ООД било възложено на ЕТ *. Този едноличен търговец по документи принадлежал на свид. С. П., която в рамките на инкриминирания период работила в 5 счетоводната кантора на свид. А. П.. За възлагането на счетоводното обслужване на процесното дружество бил съставен и договор от 15.09.2009 г. свид. С. Р., собственик на ЕТ * от своя страна изобщо не извършвала дейност с регистрираното на името й търговско дружество. Същото се ползвало единствено от свид. А. П., която от своя страна съдействала на подс. С. М. за счетоводното отразяване на документите за търговски оборот, съставяни на името на * ООД, както и проверявала съставените справки - декларации на дружеството преди изпращането им в НАП.

На 26.10.2009 г., в ТД на НАП е представено пълномощно, в което било отразено, че свид. Т. Д. упълномощавала свид. Й. К. да я представлява в качеството й на управител на * ООД пред ТД на НАП - *, като регистрира касов апарат. На 27.10.2009 г. в ТД на НАП - * е представено искане от името на управителя на * ООД свид. Т. Д. с вх. № * г. за заверяване на свидетелство за регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, което искане било написано от подс. С. М.. Свидетелите Т. и Х. Д. И не били уведомени от подсъдимата за предприетите действия и нямали представа за тях. Без тяхно знание и съгласие въз основа на подаденото искане било издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.10.2009 г.