Акт от 25.03.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.03.2019 г. гр. Ямбол

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, на пети март 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА секретар П.

У. като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 338 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „СЕВЕРИНА“ ООД с ЕИК

********* с адрес гр. Ямбол, ул.“Търговска“ № 29, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от Ж.И.Ж. против Решение №609/10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 318/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 291,44 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м. 1.2016 г. до м.4.2016 г., заедно със 26.77 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 28.07.2016 г. до 15.06.2017 г., 28,52 лв. - сума за дялово разпределение, заедно със 4.02 лв. – законна лихва за забава върху нея за периода от 21.08.2016 г. до 18.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил исковете за дялово разпределение за разликата от

26,77 лв. до 34,64 лв. и за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над 4.02 лв. до 5.41 лв. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД - "Нелбо ” ЕАД.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, в която искът е уважен, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.

Въззивникът сочи, че съгл. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основа на сключен писмен договор при общи условия. Изтъква, че между "Северина" ЕООД и

"Топлофикация София" АД липсва такъв договор, поради което ответното дружество не притежавало качеството потребител на топлоенергия по см. на пар.

1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Същото изискване било предвидено и в чл. 1, ал. 2 от общите условия на "Топлофикация София" АД. Поради липсата на писмен договор не можело да се приеме, че е на лице продажба на топлоенергия за стопански нужди.

Изтъква, че ЯРС неправилно счел, че ответникът е потребил доставената топлоенергия за процесния период. Въззивникът сочи още, че в процесното помещение нямало отоплителни уреди и не се ползвала топла вода. В техническата експертиза пред първата инстанция било установено, че задължението се формирало на база месечни прогнозни сметки и изравнителни периоди, като е признато от ищеца, че топлинна енергия не е ползвана. Уточнява, че ВАС е отменил формулата за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, като е приел, че Методиката към Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. била приета в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроцесуалните правила и била неясна по отношение на параметрите в нея, вкл. не се постигала законовата цел на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ - на потребителите да се фактурира действително потребената топлинна енергия. Моли за отмяна на решението и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното и в заповедното производство разноски.

Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 19.11.2018 г., като в срока по чл. 263 ГПК от не е постъпил отговор от "Топлофикация София" АД.

За постъпилата въззивна жалба е уведомено и конституираното на първа инстанция на страната на ищеца трето лице - помагач "Нелбо" ЕАД - на 16.11.2018 г., което също не е подало отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред втора инстанция въззивното "Северина" ООД не изпраща представител, не се явява никой от името на "Топлофикация София" ЕАД, нито от третата подпомагаща страна "Нелбо" ЕАД, всички редовно призовани.

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На втора инстанция не са събирани нови доказателства, поради което въззивният съд достига до правните си изводи по същество на спора въз основа на събраните доказателства пред първата инстанция съобразно приложимите нормативни актове и по вътрешното си убеждение.

Видно от представения договор за продажба на търговско предприятие от 29.06.2010 г.(л. 23-26 вкл. по гр.д. №318 от 2018 г. на ЯРС), вписан в имотен регистър на 05.08.2010 г., с нотариална заверка на подписите, ЕТ “КРС-И. И.“ със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представляван от собственика И.Ж.И., в качеството му на продавач, е продал на „Северина“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.И.Ж. в качеството му на купувач - търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, фирмата на ЕТ, както и всички активи и пасиви на предприятието, като в това число под т. 1.1.3 е изрично посочен Недвижим имот, представляващ помещение /магазин № 9/, находящ се в гр. С., ул. “*******“ бл. **, вх. *. Видно от публичната партида на дружеството в ТР (арг. от чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ), прехвърлянето на предприятието е вписано на 10.07.2010 г., на която дата е бил заличен в ТР и праводателят ЕТ "КРС - И. И.".

Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от представения протокол от 31.08.2002 г. на Общото събрание на ЕС (л. 33-36) на вход. * и * на жилищен блок. ** на ул. "********", ж.к. *********, гр. С., ведно със списък на абонатите към него, е взето решение да се сключи договор с "Нелбо инженеринг" ООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство". Въз основа на изразеното съгласие на етажните съсобственици е сключен Договор от 30.09.2002 г. между "Нелбо инженеринг" ООД като изпълнител и етажната собственост в гр. С., ж.к. "*****" бл. **, вх. "*" и "*" като възложител (л. 31-32), за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата - ЕС, съгл. изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Също така е представен договор У-№ 295 от 20.06.2011 г. при ОУ (л. 10-12 вкл.) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал. 2 от ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД в качеството им на възложител и „Нелбо“ ЕАД в качеството им на изпълнител, съгл. който изпълнителя е приел да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите ЕС в гр. София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване на услугата „дялово разпределение" на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №У-024/10.08.2007 г., съгласно който в края на съответния отоплителен период се изготвят изравнителни сметки на база реално потребление, след отчет на уредите в имота.

По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” АД от 03.08.2007 г., одобрени с решение на

ДКЕВР от 08.20.2007 г., които в чл. 1, ал. 2 уреждат, че продажбата на топлинна енергия от

"Топлофикация София" АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София, се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер е отчитан редовно, и че технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно. Експертът е констатирал, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост е съобразено с методиката към Наредба топлоснабдяване за разпределение на топлоенергия за сезон 2015-2016 г., но не и за сезон 2014-2015 г., поради което СТЕ не е в състояние да определи правилно разпределената на абоната топлинна енергия за сезон 2014-2015 г. Вещото лице е заключило, че сметките са изготвени своевременно, като фактурираните на абоната суми били верни, но само доколкото съответствали на данните от общия водомер в абонатната станция и от фирмата за дялово разпределение. Методиката за дялово разпределение била определена съгл. методиката към Наредба топлоснабдяване за разпределение на топлоенергия за сезон 2015-2016 г., но не и за сезон 2014-2015 г. При липса на данни за топлинния товар на отоплителните тела към абонатната станция за сезон 2014-2015 г. вещото лице заключило, че не може да се произнесе за спазването на т.6.6 от методиката към Наредба 16-334/2007 г. Не са установени други несъответствия на техническите процедури в сградата етажна собственост, респ. спрямо абоната.

В заключението на счетоводната експертиза се посочва, че за абонатен № 377509 с титуляр „Северина“ ЕООД били налице данни за погасени суми за топлоенергия в размер на 72,31 лв., извършени чрез прихващане по фактура № **********/31.07.2016 г. с обща стойност 93.91 лв. Нейният остатък бил в размер на 21.06 лв. Вещото лице е констатирало, че непогасените задължения за топлоенергия били в размер на общо 291,44 лв. Общата стойност на дължимите суми за дялово разпределение на топлоенергия-„изравнителни сметки“ за имота на ответника за процесния период били в размер на 34,64 лв. Вещото лице е заключило че фирмата за дялово разпределение е спазила методиката за разпределението на топлоенергия за сезон 2015-2016г., но не и за сезон 2014-2015 г., като али топлоразпределението за този период било правилно изчислено не можело да се определи, поради липса на данни. Фактурата която се отнасяла за сезон 2014-2015г. с № **********/31.07.2016 г., е в размер на 6,12 лв., като вещото лице е изтъкнало, че последната следвало да бъде приспадната от задълженията на ответника. След анализ и изчисления на СТЕ за процесния период по сметки за дяловото разпределение на фирмата за дялово разпределение, вещото лице е установило, че на абоната е разпределена единствено топлоенергия за „сградна инсталация“. Изчислен е и общият размер на законната лихва върху главниците по процесните фактури, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 18.01.2018 г., като е приспадната сумата за сезон 2014-2015 г., в общ размер от 45,87 лв.,от които по фактури за топлоенергия-41,85 лв. и по фактури за дялово разпределение -4,02 лв.

Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.

В конкретния случай се установява, че в доклада си по делото първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на спорното притезание (л. 59), основавайки направените искания на база сключен договор между страните и претенция за реалното му изпълнение му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът е формулирал твърденията си по начин, който изключва правните последици на иск, основан на договорно основание, В настоящия случай от фактическите твърдения в исковата молба, се налага извод, че искането е основано на възникнало между страните правоотношение на извъндоговорно основание. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Въззивният съд намира, че решението на ЯРС е постановено при погрешно дадена от съда правна квалификация на спора, като едва с крайния акт по делото първоинстанционният съд е дал правилан квалификация на спорното право по чл.