Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1031 от 21.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2807/2026
Вид
Решение № 1031
Подписан
21.10.2026
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Горна Оряховица, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120102807 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от И. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***. Исковата молба е против С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищцата сочи, че с ответника живея във фактическо съпружеско съжителство, по време на което се родили двете им деца – А.О. и С.и О..

Семейството живеело под наем на адреса в гр. *****.

Ищцата твърди, че с ответника имат неразбирателство от доста време, но не е подавала жалба. Ответникът започнал да употребява много алкохол след което започвали да се карат, а И. удрял А.. След като И. изтрезнеел стигали до разбирателство.

На 10.09.2026г. С. И. казал на А., че има работа в гр. *****, като трябвало да си подготви документи за работа. Около 16:00часа ищцата позвънила на ответника по телефона, като първо й вдигнал непознат за нея човек, а след това разговаряла и с И.. При разговора с ответника А. чула, че И. обижда някого. Ищцата помолила И. да се прибере в дома им. След тази молба И. казал на А., че ще я заколи и като се прибере ще я пребие от бой. А. се уплашила и се обадила на тел. 112 и избягала от дома си. И. се свързал малко след това с А. и разбрал, че тя е уведомила полицията, но и заявил, че не се плаши, понеже нямало какво да му сторят. И. заявил, че няма да се прибере скоро в дома им, като ищцата се върнала и започнала да приготвя багажа си, за 1 да избяга от него. След като А. се прибрала, И. се върнал придружен от полицаи, като пред тях налитал да удря ищцата.

И. А. иска да се приложат мерки по ЗЗДН спрямо ответника.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката.

Като пострадали лица са конституирани децата А.И.О., ЕГН ********** и С.и И. О., ЕГН **********, като ищцата твърди, че домашното насилие е извършени в тяхно присъствие.

В съдебно заседание молителката И. О. А. не се явява, не изпраща представител. Страната не е направила доказателствени искания, не сочи доказателства.

Ответникът С. С. И. не се явява, не изпраща представител. И. не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН срещу лице посочено в чл. 3, т. 2 на Закона – лице, с което ищцата се е намирала във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗД – до три месеца, считано от извършването на твърдения акт на домашно насилие – 10.09.2026г.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните. В настоящото производство молителката следваше да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, които да могат да се квалифицират като домашно насилие. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От събраните писмени доказателства се установи, като страните не спорят, че ищцата и ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство. Двамата са родители на децата А.И.О., ЕГН ********** и С.и И.

О., ЕГН **********. И. не ангажира доказателства, с които да подкрепи твърденията си изложени в исковата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, въпреки дадените й указания с доклада по делото.

Наред с това настоящия състав счита следното. Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и на спорове от друго естество (имуществени, финансови и др. отношения). За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител на домашното насилие, т. е. на целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представяла пряка опасност за живота и здравето му. В случая А. твърди, че е била подложена на психическо насилие от страна на И., като ответникът й бил отправил заплахи с нараняване и убийство. Освен мотива за 2 недоказаност, съдът счита, че описаните от А. действия в конкретния случай не могат да се квалифицират като деяние налагащо прилагане на мерки по ЗЗДН. Поведение на ответника, така както е описано в исковата молба, е израз на крайно изострените отношения между него и ищцата. Същата сама сочи, че И. проявява агресия само след употреба на алкохол, което принципно не е обстоятелство оправдаващо действията на ответника, но А. твърди, че след това отношенията им се нормализират. Подобно поведение следва да се определи като причиняващо негативна емоция, обидно и морално укоримо, но не може да се приеме, че същото има характер на акт представляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Целта на закона е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда инцидентни спорове с нисък интензитет между лица, които са съжителствали съпружески, за разрешаването на които съществуват други правни способи.

Налагането на мерки по ЗЗДН не може да се гради на предположения за характера на извършеното или за това, което ответника би извършил в бъдеще време. По делото е депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Безспорно същата има самостоятелно доказателствено значение съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, но обстоятелствата изложени в декларацията подлежат на оборване и ответникът има възможност допустимите по ГПК способи да обори доказателствената сила на декларацията. За ищцата също има задължение да представи доказателства за твърденията си. Предвид специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предвиден улеснен за молителя ред - чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и при липса на други доказателства, съдът може да издаде търсената заповед за защита само въз основа на приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. От друга страна, стойността на декларацията не следва да се абсолютизира и при така достигнатия извод, че не се доказа наличието на акт за домашно насилие, молбата на И. О. А. следва да се остави без уважение.

На основание 11, ал. 3 от ЗЗДН ищцата И. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № *** , следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 12.78евро, както и сумата от 2.56евро за служебно издаване на изпълнителен лист.

Страните не са претендирали заплащане на разноски и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № *** - лично и действаща като родител и законен представител на децата А.И.О., ЕГН ********** и С. и И. О., ЕГН **********, за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № ***, като неоснователна и недоказана.

3

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № 26 и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 12.78евро ( дванадесет евро и 78цента) за дължимата държавна такса, както и сумата от 2.56евро ( две евро и 56цента) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в 7 - дневен срок от обявяването му на 21.10.2026г.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РУ Горна Оряховица за сведение.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4