Решение № 42 от 21.04.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Гоце Делчев, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Б.лава Г. Тункова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20261220200077 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Ф. Ф. А. с ЕГН **********, с адрес село Д., община Г., област Бл против Наказателно Постановление № 25-0266 000495/23.07.2025 година на Началник РУ ОДМВР Благоевград,РУ

Г. Д. ,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба “ в размер общо на **** лв. , лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и отнемане на 12 точки ,за това че 17.04.2025г около 23:30 часа в село Д. по една от улиците с GPS кординати 41.58203С, 23,82576 N, управлява собственото си индивидуално електрическо превозно средство, марка и модел - Т. ТС НЮ Т., което не е регистрирано по надлежния ред и без поставена регистрационна табела на определеното за това место. При извършената проверка се установява, че водача управлява ППС след употреба на алкохол, установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARPM-0697, с отчетен положителен резултат 1.02 промила ( на хиляда). Пробата е извършена в 23:35 часа и е с номер 00514. Издаден талон за медицинско изследване с номер 134847 и връчени шест броя стикери с номер А099002. Не представя свидетелство за управление на МПС.

1

Административно наказващия орган изразява становище по жалбата. редовно призован н е се явява,не

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи.Разпитани са свидетелите Г. Д. и Б. В., служители на РУ Гоце Делчев.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелите Г. Д. и Б. В. са служители на РУ Гоце Делчев. Н а 17.04.2025г двамата били назначени наряд пътен контрол в района обслужван от полицейското управление . Около 23:30 часа в село Д. ,по една от улиците с GPS кординати 41.58203С, 23,82576 N,спрели за проверка индивидуално електрическо превозно средство, марка и модел - Т. ТС НЮ Т.,управляван от жалбоподателя.Водача е изпробван за употреба на алкохол с АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, фабричен номер ARPM-0697, ко й т о отчел положителен резултат 1.02 промила ( на хиляда). Пробата е извършена в 23:35 часа и е с номер 00514. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 134847 и връчени шест броя стикери с номер А099002.С оглед констатираното нарушение по ЗДП свидетеля Д. в присъствието на колегата си и нарушителя съставил АУАН, жалващия се запознал със съдържанието на акта , подписал и получил препис от него. В последствие в правния мир намира проявление атакуваното НП ,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба “ в размер на **** лв. , лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и отнемане на 12 точки - правно основание чл.174 ал.1 , т.2 от ЗДП .

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок, индиция за допустимостта й .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира ,че атакуваното НП е незаконосъобразно .

Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на 2 свидетелите Г. Д. и Б. В., служители на РУ на Г. Д.. Показанията на полицейските служители са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на тези свидетели към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност. Но дали жалбоподателя следва да понесе предвиждащата се в закона административнонаказателна отговорност.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

По аргумент на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП , за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. А в ал. 2 от същата норма е предвидено, че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като в т. 1 е посочена категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не повисока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e).

По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП : "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Според легалната дефиниция на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП , "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства

3 и индивидуалните електрически превозни средства.

В т. 18б от § 6 на ДР на ЗДвП е дадено легално определение на индивидуално електрическо превозно средство, а именно пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg., като не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

В конкретния случай полицейските служители приемат ,че жалбоподателя на инкриминираната дата и място е управлявал индивидуално електрическо превозно средство, марка и модел - ТЕЛСТАР ТС НЮ ТАНК ,което не се оспорва и от защита ,т.е процесното моторче е пътно превозно средство по смисъла на закона.

За да се приеме, че едно пътно превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, същото следва да отговаря на следните критерии: 1. да е оборудвано с електрически двигател; 2. максималната му конструктивна скорост да надвишава 6 км/час;

3. да няма място за сядане или: 4. мястото за сядане да е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5. собствената му маса е до 50 кг. От последното се налага извода, че основният критерий за определяне на едно превозно средство като индивидуално електрическо превозно средство не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка.От покзанията на свидетелите може да се направи извода ,че процесното превозно средство-електрически скутер е оборудвано с електрически двигател, максималната му представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП.

Същото обаче, според съда, не представлява моторно превозно средство, независимо от мощността на двигателя. Това е така, доколкото разпоредбата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП изрично изключва индивидуалните електрически 4 превозни средства от моторните превозни средства.След като процесното ИЕПС не е моторно превозно средство, съобразно законовата регламентация, то за неговото управление не се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС, нито специална регистрация,т.е не се прилагат правилата предвидени в чл.150 и сл. от ЗДП ,както и чл.174 от ЗДП .

За пълнота следва да се посочи, че според чл. 1, т. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г., определящ предмета на приложението му, изрично е записано, че този регламент не засяга прилагането на законодателството относно безопасността на движението по пътищата. Той обхваща и установява изискванията за надзор на пазара на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, които подлежат на одобряване, но не и изискванията за безопасност на движението, които националният законодател е уредил в ЗДвП.

Следователно Регламент (ЕС) № 168/2013 урежда друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да дерогира приложението на правните норми на ЗДвП.

Независимо от крайният изход на делото, съдът изцяло възприема мнението на служителите на реда , че следва да бъде законово регламентирана забраната за управление на ИЕПС след употреба на алкохол, респ. употреба на наркотици, респ. отказ да бъде извършена проба за употреба на алкохол и/или наркотици.Процесните индивидуални електрически превозни средства са изключително опасни, поради възможността да развиват голяма скорост и бързото ускорение, което от своя страна може да доведе до пътнотранспортни произшествия.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и досежно наложеното наказание за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП ,неносене на СУМПС .

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът , РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 25-0266 000495/23.07.2025 година на Началник РУ ОДМВР Бл.,РУ Г. Д..

Осъжда ОДМВР Благоевград да заплати на Ф. Ф. А., ЕГН **********, с адрес 5 село Д., община Г., област Бл.сума в размер на 400 евро ,сторени разноски за адв.възнаграждение.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 6