Определение № 1484 от 13.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Стара Загора, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500816 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез гл. юриск. Д.Г. против разпореждане № 6781 от 13.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4473/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. К. А. за сумата 245.18 лв.. – обезщетение за забава за периода 25.01.2021г. – 12.10.2023г. като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че обезщетението за забава било начислено въз основа на фиксиран процент от 10 пункта, съгласно ОУ и направеното уточнение в т. 14 от заявлението. Твърди, че съгласно чл. 18.1 от ОУ при забава на месечната погасителна вноска кредитополучателят дължи на кредитора обезщетение за забава в размер на 10 %, което се начислява само върху частта от забавената вноска, представляваща главница. Сочи, ме формулировката на т. 18.1 от ОУ изяснявала, че договорна лихва продължава да се начислява, не отпада при забава на кредитополучателя и не се заменя от обезщетението за забава.

Счита, че е допустимо от закона едновременното начисляване на договорна лихва и на обезщетение за забава, тъй като двете лихви имали различна функция.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 245.18 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2021г. – 12.10.2023г.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. К. А. за сумата 245.18 лв.. – обезщетение за забава за периода 25.01.2021г. – 12.10.2023г. като неоснователно. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в обжалваната част за обезщетение за забава от 25.01.2021г. – 12.10.2023г. в размер на 245.18лв. е в противоречие със императивната норма на чл.33, ал.1 ал.2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а съгласно клаузите на договора за кредит, наказателната лихва за забава се определя от договорения лихвен процент в договора плюс надбавка за забава 10 %.

Частно гражданско дело № 4473/2023г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу С. К.

А. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12125.41 лв. - главница, сумата от 3816.98 лв. за договорна /възнаградителна/ лихва от 25.06.2021г. – 12.10.2023г. , сумата от 245.18 лв. за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ от 25.01.2021г. – 12.10.2023г., сумата от 106.06 лв. – обезщетение за забава за периода 13.10.2023г. до 06.11.2023г., сумата от 120 лв. за разходи при изискуем кредит, ведно със законна лихва считано от 07.11.2023 г. В заявлението се твърди, че вземането произтича от споразумение за обединяване на кредити от 21.05.2020г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 13.10.2023г.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2201 на 13.11.2023г. за сумите от 12125.41 лева за главница, с 3816.98 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.06.2021г. – 12.10.2023г. г., с 106.06 лв. – за обезщетение за забава за периода 13.10.2023г. до 06.11.2023 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 320.97 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото съразмерно уважената част от заявлението.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9 на заявлението се претендира сумата 245.18 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2021г. – 12.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да 2 поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.).

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 9 от същото са посочени претендираните размери на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до настъпване на предсрочната изискуемост и след този период до датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно чл.

18.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта /за разлика от чл. 18.3 от Общите условия за олихвяване на непогасения остатък от главницата от датата на изискуемост на кредита, където изрично се сочи законна лихва/.

Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е променлив /което води до извод, че обезщетението за забава по чл. 18.1 от Общите условия също е променливо, като съответно е невъзможно да съвпада по размер със законна лихва, която е поС.на величина. Съгласно чл. 6 от Договора за кредит за текущо потребление от 21.05.2020г. договорения лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на 13.420 % годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е в противоречие с разпоредбата 3 на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Общият размер на обезщетението за забава при всички случаи е в по – голям размер от законната лихва, тъй като неговия размер включва договорната лихва плюс законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката, представено пред първата инстанция по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки, не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за кредит и общите условия към него е посочен механизъм на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената.

Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател в жалбата, че формулировката на т. 18.1 от ОУ изяснявала, че договорна лихва продължава да се начислява, не отпада при забава на кредитополучателя и не се заменя от обезщетението за забава, както и че било допустимо от закона едновременното начисляване на договорна лихва и на обезщетение за забава, тъй като двете лихви имали различна функция. Това е така, но договорната лихва е отделно начислена за периода 25.06.2021г. – 12.10.2023г. и посочена в извлечението, и отделно е изчислена лихвената надбавка за забава за периода 25.01.2021г. – 12.10.2023г. , при която не става ясно как е начислена.Доколкото правилото на чл. 18.1 от ОУ предвижда друг метод за изчисление на обезщетението за забава, съдът не може да приеме съображенията в жалбата, че обезщетението е в размер на законната лихва – 10 %, както и представеното ново извлечение от счетоводните сметки на банката, с забележка, че при изчисляването на лихвена надбавка за забава до настъпването на изискуемост е приложен лихвен процент 10% на годишна база спрямо размера на просрочената главница и равните анютентни вноски.

По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6781 от 13.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4473/2023г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5