Определение № 672 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Стара Загора, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500390 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.272- 273, чл.78, ал.1 и 5 и чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 2992/12.06.2024г. от заявителя „Е.М.“- ЕООД, гр.С. против негативната за него част от постановеното в з.з. Разпореждане за заповед за изпълнение на парично задължение № 221/01.04.2024г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 302/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, в частта му, с което му е отказано осъждането на длъжника да му заплати пълната стойност на адвокатското възнаграждение над присъдените 120 лв. до общо претендиранете 240 лв., за което излага съответните подробни фактически и правни аргументи. Счита, че с оглед пълното уважаване на молбата му, цената не претенциите, размерите на минималните адв. възнаграждения по чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.36 от ЗАдв. били напълно законосъобразни, но не били взети предвид от РС. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмети в атакуваната му част първоинстанционното Разпореждане, и да постанови свое ново, с което да осъди длъжника да му заплати и останалите направени разноски за адв. хонорар в размер на останалите 120 лв., със законните последици.

Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, след като се запозна с атакуваната отхвърлителна част на първоинстанционото Разпореждане на РС, след като провери събраните по делото писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице/заявител/, в официалната писмена форма, в предвидения от закона 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

1

Разгледана по същество ч.жалбата се явява изцяло неоснователна, незаконосъобразна и недоказана, поради следните причини :

Видно от приложените документи по приключеното първоинстанционното ч.гр.дело, молителят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 240 лв./л.32, стр.1, № 498 от делото на РС/, което действително съответства на разпоредбите на чл.413 ал.1, чл.415, ал.1 и респективно на чл.422 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК. Действително за разлика от общото исково съдебно производство, заповедното такова се явява изцяло едностранно, като молителят /ч.жалбоподател/ не е представил задължителния Списък на разноските си пред първоинстанционния заповеден съд по реда на чл.80 от ГПК и няма предвидена процесуална възможност другата засегната страна/длъжникът/ да бъде уведомен и евентуално да възрази против размера по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, но не по- малко от минимума по чл.36 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. с §2а от ПЗР на Наредбата.

Поради което, въпреки цялостното уважаване на искането на молителя /ч.жалбоподател/ по същността на искането му по реда на чл.410 от ГПК от заповедния първоинстанционен РС, с оглед задължителната за всички съдилища и страни по дела в Република България задължително Решение С438/22 от 25.01.2024г. на СЕС, както и с оглед елементарната фактическата и правна сложност на настоящото заповедно производство, действалото по т.7 от Тълкувателно решение по т.д.N 4/201Зг. на ВКС- София вече е изгубило в тази си част тогавашната си актуалност.

Предвид което всеки български съд, във всяко съдебно производство/исково или заповедно/, може и следва задължително служебно да се произнесе по размера на заплатеното от страната- заявител адв. възнаграждения, без да е обвързан с минимумите по вътрешно- съсловната Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет/ВАС/, която не е нормативен акт, която е само за вътрешно ползване в рамките на Адвокатурата в Република България и няма задължителна сила за страните по съдебните дела и за съдилищата в страната.

Още повече, че приключеното ч.гр.д. по описа на РС- Чирпан се отличава с твърде семпла фактическа и правна същност, което мотивирано, законосъобразно и правилно е обсъдено и преценено от заповедния РС при постановяване на тази атакуваната част от неговото, като цяло позитивно за молителя Разпореждане.

Поради което искането на ч.жалбоподател /молителя/ за отмяна на тази част от атакуваното Разпореждане се явява напълно неоснователно и недоказано, следва процесната ч.жалба да бъде оставена изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, като се потвърди изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Разпореждане, ведно със законните последици от това.

В този смисъл е и задължителната за всички съдилища в страната практика на ВКС- София по аналогични казуси, съгласно императивната 2 разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272- 273, чл.78, ал.1 и ал.5 и чл.422 от ГПК във вр. с чл.36 от ЗАдв. и чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с §2а от ПЗР на Наредбата, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в обжалваната му част Разпореждане за заповед за изпълнение на парично задължение № 221/01.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 302/2024г . по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3