Решение № 13 от 18.01.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 460/2022
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 18.01.2023
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Калина Георгиева Пейчева, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1, предл.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Ямбол, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск.Т.С., против Решение № 500/12.10.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1480/2022г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на ищеца Т. П. П., ЕГН ********** сумата от 1020,38 лв. представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, за периода 01.06.2019 - 09.07.2020 год., мораторна лихва върху нея в размер на 240,49 лв. за периода 01.07.2019 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.06.2022 год. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 318,26 лева. Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София е осъдена да заплати по сметка на ЯРС сумата от 50,43 лв. – държавна такса и 200 лв. – разноски за вещо лице.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са 1 предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.
- 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от въззиваемия.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище процесуалният му представител поддържа жалбата и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Заявени са доводи по същество, както и претенция за присъждане на разноски.
Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника му адв.В. М. САК, която изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по приложен списък.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна 2 следното:
Не е спорно, а и видно от представените от ответника кадрова справка на ищеца, графици за дежурството и времето на разпределение на дежурните смени от РСПБЗН Елхово и др., ищецът Т. П. П., през процесния период - 01.06.2019 - 09.07.2020 г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР като е заемал длъжността „старши пожарникар" в PC „ПБЗН" гр. Елхово към РД „ПБЗН" Ямбол при ГД „ПБЗН"-МВР и е полагал труд на 24 - часови смени по график.
От заключението по назначената ССЕ се установява, че за периода от 01.06.2019 09.07.2020 г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта. Положил е 86 дежурства с продължителност 24 часа.
Положеният от ищеца нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 130 часа с парична равностойност, изчислена на 1119,36 лв.. За периода от 01.06.2019 09.07.2020 г. на ищеца е изплатено възнаграждение по перо "Извънреден труд - дежурства, при сумирано изчисляване на работното време" за 16 часа в размер на 98,98 лева.
Дължимото на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца за процесния период е в размер на 1020,38 лева.
Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница за периода - от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на ИМ - 01.06.2022 г., е в размер на общо 240.49 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и 6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители 3 се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
4
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.