Решение № 1513 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502491 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 16.05.2022г по гр.д. № 14104/2020г СГС,ІГО, 7 състав е осъдил ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на М. М. К. сумата от 108 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 11919лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди , причинени от ПТП, настъпило на 28.06.2020г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 250 000лв. Съдът е приел, че ищецът е съпричинил своето увреждане в обем на 10%, като съпричиняването е отчетено само по отношение на неимуществените вреди. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата от 50 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 5959.50лвобезщетение за имуществени вреди.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. К., представлявана от адв. С., в отхвърлителната му част за сумата до 250 000лв-претендирано 1 обезщетение за неимуществени вреди, с оплакване за незаконосъобразност.

Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Поддържа още, че неправилно е прието наличието на съпричиняване от страна на ищцата на нейното увреждане. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД”ДаллБогг:

Живот и здраве“АД в осъдителната част за сумата над 50000лв – присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 5959.50лв- обезщетение за имуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че обемът на определеното съпричиняване е занижен.

Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени над посочените суми. Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанция.

Страните са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с който оспорват жалбата.

В о.с.з. въззивникът – ищец М. К. се представлява от адв. С., който поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ответника. Оспорва по делото да е установено съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Моли да бъдат съобразени всички неимуществени вреди, които ищцата продължава да търпи.

Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът-ответник ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД не се представлява в зала.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като 2 служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е влязло в сила , в частта, с която са присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за сумите от 50 000лв и 5959.50лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 28.06.2020г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и за наличието и обема на съпричиняване на увреждането.

По делото е изслушано заключение на в.л. д-р Б.- ортопед, травматолог , който установявя, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла тежки, множествени травматични уреждания, изразяващи се в травматичен шок, 3 контузия на корема с минимален кръвоизлив, контузия на гърдите е плеврален излив , множествени фрактури на таза -фрактури на двете срамни кости и фрактура на сакралната кост, фрактура на лявата тазобедрена ямка, двуглезенно счупване на дясната подбедрица, открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната им част и отделно „пилон“ фрактура, руптура на лявата влагалищна стена и рана на голямата лява устна, разкъсно-контузни рани на двете колене. Според вещото лице ищцата е получила 12 травматични увреждания, от които травматичния шок и контузията на гърдите са представлявали опасност за живота й. Вещото лице установява, че ищцата е приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е постъпила в увредено общо състояние и травматичен шок, била е транспортирана от БМП на носилка, без възможност да движи двата долни крайника. Извършена й е трахеостомия, а дишането е било включено на апаратна вентилация. След стабилизиране на общото състояние пострадалата е била подложена на няколко оперативни интервенции – общо 9 на брой- първата от които извършена по спешност лапаротомия - по повод установено кървене в коремната кухина, както и хирургична обработка на раните, тампонада на влагалището, репозиция на счупените кости и поставяне на фиксатори и остеосинтези . На лявата подбедрица е извършена подмяна на външния фиксатор с нов вид остеосинтеза- приложение на интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове. Лечението е продължило до 26.08.2020г., когато ищцата е била транспортирана и приета за лечение в Специализираната болница по рехабилитация в гр.Банкя. Втора рехабилитация, според вещото лице, ищцата провела м.01.2021г. Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата лечебният и възстановителен период при пострадалата продължава около 1 година и половина. Според вещото лице ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 4-5 месеца, непосредствено след злополуката и извършените множествени костни операции, като и в продължение на 30 дни след всяка следваща костна операция, както и по време на рехабилитацията на увредените крайници. Извън тези периоди пострадалата търпи периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите на таза и долните крайници при рязка промяна на времето , при студено и влажно време, когато следва да ползва болкоуспокояващи средства. Сочи още, че в продължение на 6 месеца, пострадалата е провеждала лечението си на постелен режим. До 22.01.2021г ищцата не е можела да натоварва долните крайници. В стационара на СБР гр.Банкя е била вертикализирана и тогава чак е започнала да правят опити да се предвижва самостоятелно, но безуспешно. Според вещото лице и тогава и до 4 настоящият момент пострадалата ползва чужда помощ за обслужването си в ежедневието. При извършен личен преглед на 12.10.2021г вещото лице констатира, че същата е контактна, адекватна, но не помни случилото се. На прегледа пристигнала носена на ръце от придружител. Оплаква се от периодично явяващ се световъртеж, болки в дясната гелезнна става, болки на сакралната кост на тази и лявата подбедрица. Констатира, че ищцата не може да се предвижва самостоятелно. Вещото лице е установило, че пострадалата все още не е възстановена, поради тежките увреждани в областта на двете глезенни стави.

Счупената сакрална кост е зараснала, но металната синтеза все още не е извадена.

Счупените срамни кости на таза също са зараснали окончателно, без оплаквания и без негативни последици от тези фрактури. Фрактурата на лявата тазобедрена ямка е зараснал окончателно, но по ръба на ямката се установяват вече начални остеофити. Счупените кости на лявата подбедирца са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Според вещото лице в тежко състояние се намира лявата глезенна става. Тя е полуизкълчена напред, поради получената „пирон фрактура“ на големия пищял. Вещото лице сочи ,че ищцата не може да извършва екстенция на ходилото и то е в постоянна позиция „шпиц“, което води до невъзможност да стъпва на лявото си ходило. Счупените глезени на десната подбедрица са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Налага се нова операция за спешно изваждане на синтезата и провеждане на рехабилитация.

На ищцата предстои нова операция с ревизия и корекция на задния костен фрагмент на левия голем пищял (пилон-фрактура), да се коригира конфигурацията на лявата глезенна става. Сочи се, че в резултат на ПТП ищцата е получила големи рани с остатъчни кръгловати белези на двете колене, на лявата подбедрица и белези, а от извършените операции са останали трайни белези, които имат неизменен характер.Вещото лице сочи , че към настоящият момент ищцата се обслужва от придружител и повечето от времето извършва рехабилитация при домашни условия според възможностите си. Предстои й освидетелстване от ТЕЛК. Вещото лице сочи,че разходите, прететдирани от ищцата са правомерно извършени, тъй като без тях тя не е можела навреме и правилно да проведе лечение.Според вещото лице към момента на ПТП ищцата не е била напълно оборудвана с предпазно облекло, но е пътувала с поставена предпазна каска.