Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 414 от 05.10.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 606/2026
Вид
Решение № 414
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Плевен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500606 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 220 от 20.02.2025 г по гр. Дело № 6325/23 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес : гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: М.

С. и Д. К., против М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, улица ***, с цена на иска 612,17 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Йеттел България ЕАД, в която се възразява, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. Възразява се, че по делото са представени доказателства, че са налице облигационни отношения между страните и потребителят е използвал незаплатени услуги. Възразява се, че потребителят е сключил първоначален договор за мобилни услуги, а по – късно и допълнително споразумение към същия, което е индиция, че услугите са били предоставени, потребителят не е имал основание да прекратява договора си, а е сключил и 1 допълнително споразумение към същия. По делото са налице доказателства, че потребителят е извършил и плащане по договора, което е индиция за предоставяне на мобилните услуги. С подписването на договорите мобилният оператор е предоставил съответните сим – карти и е осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа. Последното е породило и задължение за потребителя да заплаща ползваните мобилни услуги, което той не е направил в пълен обем. На потребителя е била изпратена и покана за доброволно плащане, но не е последвало такова, операторът е бил длъжен да предостави информация на потребителя за задълженията и възможността за прекратяване на договора при неплащане, което операторът е и сторил. Сочи се наличието на клауза за уговорена неустойка, както и начина на формиране на неустойката, вкл. И относно разликата между стойността на предоставено устройство на преференциална цена поради сключения договор и пълната цена с оглед прекратяването на договора. Възразява се, че процесните договори са били индивидуални договори, сключени между двете страни.

Липсват неравноправни клаузи. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове изцяло.

Въззиваемата страна чрез особения й представител взема становище за потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни отношения между страните, изпълнение на задълженията за плащане на мобилни услуги от потребителя, прекратяване на договора, размер и вид на неустойката

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че от приложеното ЧГД е било видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Против заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило 2 възражение от длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е оспорил вземанията.

От данните по делото се установява, според РС, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим. Предявеният иск е неоснователен и недоказан. За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответника.

Претендираната неустойка за собствеността на лизинговата вещ, тоест мобилното устройство, е неравноправна клауза. Тя е уговорена по начин, от който не става ясно какво точно има предвид, защото се претендира разликата между преференциалната цена по лизинговия договор и тази стойност на вещта, която има без-абонаментен план, само че лизинговият договор не е за продажба, а е за предоставяне на ползването. Ако има някаква преференциална цена по лизинговия договор, според РС, то е свързано с ползване на вещта. В лизинговия договор няма преференциална цена, а е уговорена определена цена 290лв., за която не е ясно как точно е формирана и поради това клаузата е неравноправна и следва да бъде обявена за нищожна на това основание, тъй като липсва и съгласие. Страната не е имала възможност да влияе на нейното съдържание, когато е поемала тези уговорки.

Неравноправна клауза е налице тогава, когато е налице уговорка във вреда на потребителя. Тя не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По гореизложените съображения, съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно

РС е изложил кратки и зле структурирани мотиви, които не се възприемат от въззивната инстанция и на практика представляват липса на мотиви.

3

Безспорно е по делото наличието на проведено заповедно производство, издаване на заповед за изпълнение и постъпване на възражение срещу същата.

Видно от представените писмени доказателства по ч.гр.дело № 72/23 г на РС – Попово са налице облигационни отношения между страните по договор за мобилни услуги с мобилен номер 359*** и допълнително споразумение към него от 6.10.2020 г към него, в което са описани условията на договора и получаването на устройство към съответния подписан договор.

Това е описано в раздел втори, т.1 на допълнителното споразумение като е посочена цената на устройството с амонаментен план и без него. В раздел четвърти т.1 – 4 от допълнителното споразумение изрично са описани размера и вида на дължимите неустойки при неизпълнение на задълженията на потребителя. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд относно наличието на неравноправна клауза. Ясно са разписани правата и задълженията на потребителя и не е налице неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика. РС не изложил подробни мотиви в този смисъл, а особеният представител на потребителя при подаване на отговора е направил общо възражение за неоснователност на иска без конкретни възражения за наличието на нишожни и неравноправни клаузи. По посоченото заповедно производство са налице съответните издадени фактури за плащане, по делото липсват доказателства за изпълнение на задълженията на потребителя по тези фактури.

Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и да се уважат предявените искове.

Следва да се присъдят и разноските за заповедното, първинстанционното и въззивното производство при липса на възражение за прекомерност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 220 от 20.02.2025 г по гр. Дело № 6325/23 г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, че М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, улица *** ДЪЛЖИ НА Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес : гр. София, район Младост, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 65,42 лв или 33,45 евро дължими за периода 5.11.2020 – 4.12.2020 по доп. Споразумение към договор за мобилни услуги с № 359***, сумата от 41,87 лв или 21,41 евро дължими за периода 5.12.2020 – 4.01.2021 г по доп. Споразумение с предпочетен номер 359***,сумата от 40,97 лв или 20,95 евро, дължими за период от 5.01.2021 – 4.02.2021 г по доп. Споразумение с предпочетен номер 359***, сумата от 1,13 лв или 0,58 евро, дължими за периода 5.02.2021 г – 4.03.2021 г по доп. Споразумение с предпочетен номер 359***, сумата от 189,81 лв или 97,05 евро дължими лизингови вноски за периода 5.03.2021 г – 4.04.2021 г по договор за лизинг от 6.10.2020 г, 272,97 лв или 139,57 евро неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по доп. Споразумение с предпочетен номер 359*** от 6.10.2020г, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на заявлението 6.02.2023 г до окончателното изплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1792 от 2.06.2023 г по ч.гр. дело № 3157/23 г на РС – Плевен

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, улица *** ДА ЗАПЛАТИ НА Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес : гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 разноски за държавна такса за заповедното производство, първоинстанционното и въззивното производство в размер на 90,48 евро

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, улица *** ДА ЗАПЛАТИ НА Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес : гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 разноски за адв.

Възнаграждение за заповедното производство , първоинстанционното и въззивното производство в размер на 736,26 евро

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, улица *** ДА ЗАПЛАТИ НА Йеттел България ЕАД (предходно наименование 5

Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес : гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 разноски за особен представител в първоинстанционното и въззивното производство в размер на 409,04 евро

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6