Решение № 263632 от 03.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 03.06.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Д. при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3001 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.10.2020 г. по гр.дело № 48515/17 г., СРС, І ГО, 39 състав е отхвърлил предявените от Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „********срещуЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение, уронване на престижа на ищцата и доброто й име причинени от поведение на ответника, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения за периода от 26.06.2017 г. до 02.07.2017 г., че ищцата била бременна от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-19.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и уронване на достойнството, причинени от направено от ответника на 14.07.2017 г., около 24 часа в град София, ж.к. „********“ изказване в присъствието на ищцата, а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -19.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата. Осъдил е Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати наЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 570 лв. - разноски в исковото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.С. от САК, със съдебен адрес:***, партер с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че твърдените изказвания на ответника не са клеветнически твърдения по смисъла на чл.147, ал.1 НК, че разгласяване на обстоятелството, че дадено лице е бременно не се явява позорящо с оглед обществения морал, а в конкретния случай, при положение, че ищцата и ответника са имали връзка и са живеели на семейни начала, по никакъв начин не може да се приеме, че твърденията за бременност на ищцата са в състояние да опозорят доброто й име в обществото, нито са в състояние да засегнат в негативен аспект обществената оценка за ищцата. Счита този извод за неправилен, тъй като разпространяването на невярното твърдение за бременност води до преживяването на негативни емоции и неудобство не само за ищцата конкретно, но и за всяка жена, която ще бъде поставена в неудобната ситуация да обяснява на своите родители, приятели, близки или колеги, че всъщност не е бременна, защо човекът, с който е съжителствала, е отправял такива твърдения и т.н. В резултат на тези твърдения, в общия кръг от познати на ищцата и ответника тръгнали всевъзможни слухове за „мнимата“ бременност на ищцата, дори и за нейното „мнимо“ раждане на недоносено дете в Монтана, според показанията на св. М.и св. К.. От така разпространените твърдения е засегната обществената оценка на ищцата, което закономерно води и до претърпяване на неимуществени вреди. Ищцата е била поставена в унизително положение да се обяснява на родителите и приятелите си във връзка с твърденията наЕ.З., което е преживяла като чувство на унижение, притеснение и уронване престижа и доброто име, стрес и тормоз.

Относно вторият предявен иск по чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди от направено от ответника изказване „Аз какви *****съм возел, та тебе ли няма“, СРС неправилно е приел, че няма обидни изрази в това изказване по отношение на ищцата, че няма конкретно изказване, което директно да е насочено срещу личността на ищцата, като в начина, по който е направено, липсват обидни квалификации и личен коментар. Счита, че тези думи несъмнено са обидни и са насочени директно към ищцата, а от използваните изразни средства е безспорно, че ответникът е оприличил ищцата като жена със съмнителни морални устои, използвайки сравнително наклонение- „Аз какви *****съм возел, та тебе ли няма“ Моли първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. се явява необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.

ВъззиваемиятЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Същото е и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от Ц.К.С. срещуЕ.Д.З. за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение, уронване на престижа на ищцата и доброто й име причинени от поведение на ответника, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения за периода от 26.06.2017 г. до 02.07.2017 г., че ищцата била бременна от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -19.07.2017 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и уронване на достойнството, причинени от причинени от направено от ответника на 14.07.2017 г., около 24 часа в град София, ж. к. „*****изказване в присъствието на ищцата, а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -19.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищцата Ц.К.С. твърди, че за периода от месец април 2017 г. до месец юли 2017 г. тя и ответникът имали интимна връзка, като за част от периода живеели на съпружески начала, но впоследствие се разделили. След като се разделили ответникът започнал да посещава местата където ищцата се събирала с приятели и да разпространява твърдения пред нейните приятели и родителите й, че била бременна от него. Това не било вярно и й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение, причинени от поведението на ответника, уронване на престижа на ищцата и доброто й име.

Твърди се, че на 14.07.2017 г. около 24 часа в град София, ж. к. „*****ответникът в присъствието на ищцата и нейните приятели направил изказване, а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“, в резултат на което ищцата претърпяла неимуществени вреди изрязващи се в унижение, срам и уронване на достойнството.

Уточнява се, че на 28.06.2017 г. в град София, кооперативния пазар в ж.к.

„Люлин- 3 част“, ТК „Сан Марино“ където работела майката на ищеца, ответникът заявил, че ищцата била бременна от него, както и в периода от 26.06.2017 г. до 02.07.2017 г. в гр. София, ж. к. „*****, бистро „Червената кралица“ ответникът заявил пред общ кръг познати и приятели на ищцата, че същата била бременна от него.

ОтветникътЕ.Д.З. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

По делото са били разпитани свидетели, като от показанията на свидетелката М. С., майка на ищцата, която познавала ответника от дъщеря си, тъй като за кратко време от 2-3 месеца страните са живеели заедно на семейни начала, се установява, че през месец юни или юли 2017 г., когато била на работа, й се обадил Е. по телефона и казал, че отива при нея. Свидетелката останала доста изненадана от това и се притеснила от гласа му, като извикала съпруга си.

Свидетелката уточнява, че държи шивашко ателие в ТК „Сан Марино“, като на една улица били малки ателиета и всички били на отворени врати. Твърди, че когато ответникът дошъл започнал да вика „...Тя Ц. нося й тест за бременност, но тя не иска да го направи, твърди, че не е бременна, а аз казвам, че е бременна“, от което свидетелката много се притеснила и колегите й започнали да се ослушват наоколо. На свидетелката й станало страшно неприятно, като накрая помолила ответника да предаде ключа от дома й заедно с чипа. Твърди, че докато били заедно с ответника, дъщеря й често нервничела. Свидетелката Г.С.заявява, че познава и ищцата и ответника, като с ищцата били приятелки от 2016 г. Според нея, отношенията между ищцата и ответника били трудни, тъй като ответникът много пиел. На 14.07.2017 г. се били събрали в заведение, което се намирало в ж.к. „Люлин“ срещу блока на ищцата, когато ответникът споделил, че ищцата била бременна. От тези думи на ответника, ищцата се била почувства много зле. Посочва, че ответникът нападал ищцата с обидни думи, наричал я „****и по принцип многократно я обиждал. Твърди още, че когато се били събрали в заведението, което се казвало „Червената кралица“, ответникът искал да закара ищцата, но тя му отказала и ответникът й казал думите: „Аз какви *****съм карал, тебе ли няма да закарам!“. Свидетелката

Н.М.установява, че познава ищцата и ответника, които през периода 2016 - 2017 г. били гаджета. От ищцата знае, че ищцата била родила дете в Монтана, като й била обяснила, че с ответника били на екскурзия и там е получила контракции и била оставила бебето в кувьоз, тъй като то било недоносено. Това се било случило през лятото на 2017г., като бебето било от ответника. Твърди, че ищцата и ответникът демонстрирали близки отношения и не са се карали и обиждали пред хората. Според свидетелят И.

К., който познавал ищцата и ответника, тъй като били в една компания и основно се събирали в заведението „Червената кралица“, намиращо се в ж.к „*******до колелото на тролей № 6 и на автобус № 42, през 2020 г. разбрал от ответника, че ищцата била бременна и била ходила в Монтана да остави детето в кувьоз. Твърди, че Ц. му се обаждала по телефона, за да му се оплаква, че е била тормозена от ответника, нагрубявана и засягана от него, но свидетелят не бил присъствал на кавги и караници между тях.

По отношение на правните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Предмет на настоящето производство е претенция за ангажиране на отговорност на ответникаЕ.Д.З. за негово противоправно поведение, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения за периода от 26.06.2017 г. до 02.07.2017 г., че ищцата била бременна от ответника, както и от направено от ответника изказване в присъствието на ищцата, а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“. В резултат на тези клеветнически твърдения и нанесената й обида, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение, уронване на престижа и доброто й име.

За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат.