Решение № 24 от 13.02.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Тутракан, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100858 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 4950/06.10.2025 г. на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу И. В. К. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 584/26.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 759/2025 г. на РС - Котел, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по посочения от ищеца настоящ адрес на ответника в гр. Тутракан – чл. 105 ГПК, и от цената на иска за главницата 877,14 лева и за мораторната лихва 43,61 лева.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок от съобщението по чл.

415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Доплатена е дължимата държавна такса от 25 лева, като в случая е надплатена с 50 лева (общо платени 75 лева). Надвнесената сума е възстановена по сметката на ищеца с платежно нареждане от 14.01.2026.

Ищецът „Е.-п. п.“ АД излага доводи, че сумата по главницата представлява фактурирана цена за ел. енергия с посочени период на консумация в електроснабдения обект в ***. Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че същият дължи сумите, за 1 които е издадена Заповед № 584/26.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 759/2025 г. на РС – Котел, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски.

Ответницата И. К. се представлява от назначен особен представител, който счита предявения иск за основателен, базирайки се на проведен телефонен разговор между него и ответницата, в който последната не е оспорила, че дължи суми по неплатени фактури за ел.енергия и е изявила готовност да ги плати, но на три вноски, първата до края на декември 2025 г.

В съдебното заседание ищцовото дружество не се представлява, подава писмено становище с вх.№ 787/03.02.2026, с което признава за направено плащане за погасяване на дълга на 19.12.2025 от ответницата за 100 лева, но счита, че с него се погасяват частично разноските, а не главницата. Моли за уважаване на иска в пълен размер и присъждане на разноските според списъка по чл. 80 от ГПК, в който за особен представител са посочили депозит от 200 лева, вместо 300 лева, но при уточнението в писменото становище, че именно с платената сума от 100 лева са прихванали задължението за тези разноски.

Особения представител на ответницата счита иска за основателен, но оспорва, че с платената в хода на процеса сума следва да се погасят разноските. Счита, че тя погасява главницата по дълга.

От фактическа и правна страна съдът намира следното.

Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 98а, ал. 2, т. 2и т. 4 от Закона за енергетиката във вр. чл. 26, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че „Е.-п. п.“ АД е лицензиран краен доставчик на ел.енегия за област Силистра.

След като не се оспорва и се признава от ответницата твърдението на ищцовото дружество, че имотът в ***е нейна собственост, а и за този факт е приет по делото нотариален акт, вписан под № 175 от 13.07.2005 в СВТутракан, за придобиването му чрез дарение; нито се оспорва, че имотът е електроснабден и за периода от 24.02.2025 до 25.04.2025 в него е консумирана ел.енергия, за която са издадени фактури № **********/24.02.2025, ф.№ 0362851653/24.03.2025 и ф.№ **********/25.04.2025, на обща цена от 877,14 лева за консумираната ел.енергия, а лихвата за забава по главницата е 43,61 лева за периода от падежа на всяка фактура, за първата от 17.03.2025 до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 17.03.2025, т.е. за периода от 18.03.2025 до 25.08.2025, съдът намира, че ответницата дължи сумите, за които е издадена Заповед № 584/26.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 759/2025 г. на РС – Котел.

По делото е представено платежно нареждане чрез „Изипей“ – Разписка 0200027887688399/19.12.2025 в полза на ищцовото дружество с основание „Вноска по дело И. В. К. ЕГН **********“. Страните не оспорват, че 2 плащането е частично и е за погасяване на дълга по настоящото дело.

Спорът между тях е концентриран върху правния въпрос, кой компонент на дълга следва да се прихване с тези 100 лева.

Член 76 от Закона за задълженията и договорите съдържа правилото за прихващане на изпълнението, когато то е частично и когато длъжникът има към същия кредитор няколко еднородни задължения, лихви и разноски, но не е посочил кое задължение и кой компонент на дълга иска да се погаси с частичното изпълнение. Случаят е точно такъв, тъй като вземането, което е предмет на делото, е формирано от главниците по три фактури, включва лихва за забава и разноски, но ответницата не е посочила в основанието на платежното нареждане кой компонент иска да бъде погасен със сумата от 100 лева. Съгласно ал. 2 на същия член, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Ето защо, основателно ищцовото дружество е прихванало със сумата от 100 лева разноските по делото, а не главницата по фактурите.

Установителният иск по чл. 422 от ГПК се явява напълно основателен и следва да се уважи, както и да се присъдят разноските според списъка по чл.

80 от ГПК, чийто размер е съобразен с плащането от 100 лева.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищцовото дружество „Е.-п. п.“ АД с ЕИК ***, че И. В. К. с ЕГН ********** му дължи сумите по Заповед № 584/26.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 759/2025 г. на РС – Котел, а именно: главница 448,47 евро (877,14 лева), представляваща цената за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени по кл. № 1900064593, за периода от 24.02.2025г. до 25.04.2025г., отнасящи се за обект с абонатен номер и адрес: *** – ***, ведно със законна лихва за период от 26.08.2025 г. до изплащане на задължението; и мораторна лихва 22,30 евро (43,61 лева), изчислена от деня, следващ падежа на всяка една от процесните фактури № **********/24.02.2025, ф.№ 0362851653/24.03.2025 и ф.№ **********/25.04.2025 (първата от които с падеж на 17.03.2025г.), т.е. мораторната лихва е начислена от 18.03.2025 до 25.08.2025, и

ОСЪЖДА И. В. К. с ЕГН ********** да плати на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** разноските:

36,42 евро за заповедното производство по ч.гр.д.№ 759/2025 на РС3 Котел, формирани от 10,86 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение; и

217,30 евро за исковото производство по гр.д.№ 858/2025 на ТнРС, формирани от 12,78 евро за държавна такса, 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение и 102,26 евро за непогасения остатък от внесения депозит за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок.

Да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 416, ал. 2 от ГПК, да се издаде изпълнителен лист за вземането.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4