Решение № 222 от 20.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430106955 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Топлофикация Плевен АД против Д. Ц. Г. с ЕГН ********** и Р. Г. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес *** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от клиентите.

В заключение моли съда да приеме за установено, че ответниците му дължат сумата за потребена топлинна енергия и лихва в общ размер на 324,76 лева за имота, находящ се в ***, от която всеки от двамата ответника 1 претендира главница в размер на 136,39 лева за периода 01.01.2021г. до 30.04.2024г. и лихва в размер на 25,98 лева за периода 02.12.2021г – 05.09.2024г.

Назначеният особен представител оспорва предявените искове и твърди, че между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение няма сключен договор. Твърди, че няма облигационни отношения също и между етажната собственост и ищцовото дружество. Оспорва избора на доставчик на топлинна енергия и избора на лицето по чл.139 ЗЕ за извършване на дялово разпределение. Оспорва, че представения договор доказва, че изборът на фирма за дялово разпределение е извършен законно. Твърди, че липсва протокол на ОС на ЕС за да може да се приеме, че е сключен валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Сочи, че този протокол трябва да е придружен със списък на живущите за де се установи кой е взел участие в това общо събрание и как е гласувал. Твърди, че представеният договор е сключен за срок от пет години, но никъде в същия не е предвидено, че се удългжава с неограничен срок. Оспорва представен от ищеца документ, който отразява изгодни за него факти. Оспорва препис извлечение на задълженията на ответниците. Не възразяват по направените доказателствени искания за назначаване на експертизи.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 5413 /2024г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу двамата ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, като на адреса на двамата длъжника е залепено уведомление. На заявителя е изпратено разпореждане, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е получено от кредитора на 30.10.2024г. и в едномесечния срок, на 29.11.2024г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5413/2024г. по описа на Плевенския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и за заповедта за изпълнение длъжникът е уведомен със съобщение връчено поп реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни.

От представеното от ищеца с исковата молба извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница, 0,33 лева са начислени за отопление с ИРУ, 201,35 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 71,11 лева са за услуга дялово разпределение.

2

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр двамата ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 272,79 лева главница и 51,97 лева лихва за забава.

От представеното копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, неоспорено от ответниците, се установява, че същите са собственици на недвижим имот, ***, състоящ се от стая, кухненски бокс, сервизно помещение, с обща застроена площ от 36,40 кв.м., построено върху държавна земя, заедно с принадлежащите 0,736% идеални части от общите части на сградата, общите помещения и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Това обстоятелство кореспондира и с представената справка за подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която ответниците са декларирали собствеността върху процесния имот.

Установява се от представения Споразумителен протокол №2/145 от 03.09.2002г., че между ищцовото дружество и Техем сървисис, представлявано от управителя, бил сключен договор зяа изработка, по силата на който Техем сървисис ЕООД, в качеството си на изпълнител приел да предоставя ежемесечно данни за вноските на абонатите съгласно изискванията на ищцовото дружество към данни предоставени от фирми, извършващи топлинно счетоводство, приложени към споразумението; да предоставя данни за годишни изравнителни такси на отделните абонати; да актуализира информацията за собствениците и ползвателите. Със същия договор ищцовото дружество, в качеството на доставчик се е задължило да да предостави начална информация за титулярите на партиди и техните абонатни номера, показанията на водомери, брой на потребители на топла вода без водомери, обем на жилищата.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от споразумителен протокол от 03.09.2002г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество, представител на ЕС на адрес *** и топлинния счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД, относно начина на разпределение на ТЕ и към кой се отправят възраженията.

Представен е договор №59/03.09.2002г. сключен между представител на ЕС и Техем сървисис ЕООД, по силата на който ЕС е възложила на изпълнителя извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и да монтира и достави необходимите уреди за регулиране и отчитане консумацията на топлоенергия. Изрично в договора е посочено, че представителите на ЕС са упълномощени с протокол от Общото събрание на ЕС, проведено на 06.08.2002г.

От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната 3 станция е работила, а отопляемия обем на процесния имот е 84,60 куб.м.

Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването.

Изрично се посочва, че в имота има монтирани 2 бр. отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители, а банятане се отоплява. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в изчисленията на фирмата за дялово разпределение.

ВЛ изрично сочи в заключението си, че в абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производител. Посочено е в заключението, че същият е преминал изискващите се държавни проверки.

По делото е назначена и съдебноикономическа експертиза, която изцяло кореспондира със съдебнотехническата. Видно от същата, дължимата главница е в размер на 272,79 лева, която сума кореспондира с издадените за периода фактури. Видно от експертизата, сумата не е платена и е дължима.

Размерът на лихвата за забава за периода от настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на заявлението е в размер на 51,97 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1 т.2а ДР ЗЕ вр. чл.153 ал.1 ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. С оглед представените доказателства – копие на нотариален акт и справка от НАП относно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, съдът приема за доказано, че собственици на процесния имот са двамата ответника с по ½ идеална част, поради което са пасивно легитимирани да отговарят по исковите претенции.

Предвид безспорния между страните факт, че двамата ответника са собственици на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№*** и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че двамата ответника имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

4

Ответниците са собственици на апартамент №76 на сградата и поради това имат качество на потребител по смисъла на §1 т.2а ДР на ЗЕ и на основание на чл.153 ал.1 ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот - тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали един ответник реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153 ал.6 ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108 ал.5 ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия от отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му. Начисляваните на ответниците суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена топлинна енергия. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.153 ал.2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.