Решение № 288 от 06.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора и Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600593 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по протест на СГП срещу присъда № 460003/28.01.2025 година, постановена по НОХД № 4629/2019 година, с която СГС (СНСзакрит), НО, 11-ти състав признал подсъдимите Л. И. И. и К. Г. М. за невинни в това за времето от неустановена дата от началото на м. януари 2018 година до 31.01.2019 година на територията на Република България подс. Л. И. да е ръководил, а подс. К. М. да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК (да превеждат през границата на страната отделни лица или група от хора, които не са български граждани, без разрешение на надлежните органи на властта) и по чл. 281 от НК (с цел да набавят за себе си имотна облага противозаконно да подпомагат чужденци да пребивават в страната в нарушение на закона), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководител Л. И. и участници К. Г. М. и И. Ч. С., като 1 групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на страната отделни лица или група от хора, които не са български граждани и на основание чл. 304 НПК ги оправдал подс.

Л. И. И. по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 1, вр. ал. 1 НК, а подс. К. Г. М. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, ал. 7, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

В протеста и допълнението към него се твърди, че СГС е анализирал и оценил доказателствата по делото в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, поради което е достигнал до погрешни изводи за основния факт в наказателния процес – извършването на инкриминираното деяние и неговия автор. Изразява се съгласие с изводите на съда, че двамата подсъдими не са действали в синхрон и никой от тях не е имал отношение към извършеното от другия престъпление, като се сочи, че за съставомерността на деянието по чл. 321 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си. Според прокурора от обясненията на подс. И. се установявало, че той се познава с И. С. и са приятели, а от показанията на св.

К. Б. се установявала връзката между подс. И. и подс. М.. СГС не бил анализирал в достатъчна степен показанията на К. Б., Н. М. и Д. В. и връзката на последния с експлоатираните СРС и изготвените ВДС, които са основното уличаващо двамата подсъдими доказателство. Освен това в мотивите си СГС изобщо не бил коментирал и анализирал показанията на М. Б., Ф. Ф. и Д. Я., както и тези на св. А. М., които имали пряко отношение към деятелността на двамата подсъдими по чл. 321 НК. Оспорва се и изводът на първостепенния съд, че в останалите доказателства по делото, включително и приложените ВДС, не се откриват доказателства относно обединяване на престъпните действия на подсъдимите под обща воля на организирано сдружение, както и че не се установявало каквито и да било общи деяния между двамата подсъдими, като се твърди, че този извод не е обусловен от предхождащ го анализ на изготвените ВДС.

В срока по чл. 322 НПК е постъпило възражение от защитника на подс.

И. срещу подадения протест и допълнението към него, в което подробно са изложени съображения в подкрепа на правните изводи на първата инстанция.

В съдебно заседание прокурорът от САП дава становище за законосъобразност и правилност на съдебния акт и счита, че той следва да 2 бъде потвърден. Сочи, че в хода на проведеното първоинстанционно производство обвинителната теза е била сериозно разколебана и това е намерило отражение при постановяване на оправдателен съдебен акт.

Обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 НК останало недоказано, макар подсъдимите да са извършили престъпление по чл. 281, ал.

2 НК, за което са сключили споразумение, тъй като липсват доказателства, че са извършили престъпленията, за които са признати за виновни и осъдени след като са съзнавали принадлежност към организирана престъпна група, в която са осъществили задружни еднопосочни действия, чрез които са постигнали инкриминирано съгласие за бъдещо извършване на престъпления по чл. 281 НК. Според прокурора нито от гласните доказателствени средства, нито от приложените по делото веществени доказателства, получени чрез експлоатиране на СРС, се установява знание у подсъдимите, че принадлежат към такова сдружение и че действат под обща воля и цел, че имат знание за структурираност на сдружението, за неговата йерархия и действат съгласувано в посока постигане на предварително дефинираните престъпни цели. Освен това в хода на съдебното следствие не е доказан и фактът на извършено сговаряне за престъпна насоченост между подсъдимите лица, след като в нито един доказателствен източник не се съдържа информация за постигнато между тях изначално разбирателство за престъпно обединяване на усилията им. По тези съображения прокурорът счита, че елементите, посочени в чл. 93, т. 20 НК не са изпълнени, като деянието по чл. 321 НК може само да се предполага.

Защитникът на подс. И. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Сочи, че СГС е оценил доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда затова, че подсъдимият И. не е извършил инкриминираното му деяние по чл. 321 НК. Приетите за установени от първата инстанция по същество фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Спазени са съответните процесуални правила, изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали по делото, а не само на някои на тях.

3

Мотивите били пълни, ясни и безпротиворечиви. Липсвали основания да се счете, че доказателствата по делото са преценявани едностранчиво и тенденциозно или че съдържанието им е изопачено, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по фактите, е извършено в съответствие с действащите процесуални норми. Липсвали основания да се счете, че първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа или интерпретацията на доказателствените материали да е извършена в нарушение на НПК.

В своя защита подс. И. се присъединява към аргументите на защитника си.

Защитникът на подс. М. и самият подсъдим също пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда като обоснована, правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подаденият протест е допустим, но неоснователен.

По досъдебното производство, по което впоследствие е внесен обвинителния акт, с който на подс. Л. И. и подс. К. М. са повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 1, вр. ал. 1 НК и чл. 281, ал.

2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК за И. и по чл. 321, ал. 3, пр.

2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК за М., са протичали още и обв. И. Ч. С. и обв. А. К. М.. По отношение на обв. С., който бил привлечен към наказателна отговорност за две престъпления – по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 НК – за участие с К. М. в организирана престъпна група, ръководена от Л. И., създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 280, ал. 2, т.

4

3 НК и по чл. 281 НК, както и по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК – за осъщественото на 18.07.2018 година в землището на с. Мало Малово противозаконно подпомагане чрез използването на моторно превозно средство и с цел да набави за себе си имотна облага на дванадесет афганистански граждани да пребивават в страната в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено поради неговата смърт. За обв. А.

М., който бил привлечен към наказателна отговорност за извършеното на 02.10.2018 година в района на гара „Бригадир“ в землището на община Божурище престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - противозаконно подпомагане чрез използването на моторно превозно средство и с цел да набави за себе си имотна облага на шестнадесет афганистански и пакистански граждани да пребивават в страната в нарушение на закона, в чието извършване е бил улеснен от подс. Л. И., наказателното производство е завършило с одобряването на споразумение по реда на чл. 382, ал. 1 НПК след приключване на досъдебното производство.

В хода на съдебното производство по НОХД № 4629/2019 година защитниците на подсъдимите Л. И. и К. М. – адв. Г. и адв. Б., сключили споразумение с прокурора от СГП по повдигнатите на подзащитните им с обвинителния акт обвинения по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК (за М.) и по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.

4 НК (за И.), които споразумения на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 НПК били одобрени от друг състав на съда с определения от 16.12.2024 година и от 23.12.2024 година по НОХД № 7917/2024 година на СГС, 16-ти състав. М. бил наказан с 10 месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, а И. - със същия размер на наказанието лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим след приспадане на времето през което е бил с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Така контролираната инстанция следвало да се произнесе само по първия пункт от обвинението на подсъдимите И. и М. първият да е ръководил, а вторият да е участвал с покойния С. в организирана престъпна група по чл. 93, т. 20 НК, създадена с користна цел за извършването на престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 281 НК.

Престъпната деятелност на подс. И. като ръководител на организираната престъпна група, е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт със следните подлежащи на доказване факти – контактуване с лица, които на 5 територията на Република Сърбия се занимават с организацията по превеждането на сирийски, иракски и афганистански граждани през границата на Република България с Република Сърбия и организиране на канал за незаконното превеждане на чуждите граждани; търсене на сирийски, иракски или афганистански граждани, които желаят да бъдат преведени през границата или искат да бъдат транспортирани през вътрешността на Република България и след това през българо-сръбската граница в посока западноевропейските държави; уговаряне на плащанията за тези лица; възлагане на транспорта през вътрешността и превеждането през границата от другите участници в групата; разпределяне на получените приходи от осъществяваната вторична престъпна дейност между участниците в групата.

Подлежащите на доказване факти касателно престъпната деятелност на подс.

М. и починалия С. като участници в престъпното сдружение според обстоятелствената част на обвинителния акт са набирането на водачи на товарни и лекотоварни автомобили (такива били осъденият М. и св. Н. М.); ангажирането им да транспортират противозаконно влезли през турскобългарската граница чужди граждани от различни места в България до границата с Република Сърбия или до други места в страната; указване на маршрута на превозване на чуждите граждани; съпровождане с други автомобили на набраните от тях водачи с цел осъществяване на контрол по спазване на маршрута, указаната дестинация и успешното превеждане през граница; лично ангажиране понякога с транспортирането на чужди граждани.