Определение № 2425 от 14.08.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2425

Окръжен съд – Варна

14.08.2020 г.

Град Варна

II състав

На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501984 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №42472/01.07.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №2211/09.06.2020г., постановено по гр. дело №16872 по описа за 2019г. на РСВарна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Даниел Стайков Пашов сумата от 1696.96 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 228.03 лв. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение на КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, въззивникът моли искът да бъде частично отхвърлен за периода 01.01.2018-16.07.2018г. поради липса на действаща правна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд, чийто размер е 279.79 лв. съгласно заключението на ССчЕ. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №42472/01.07.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.

Богдана Йорданова, против Решение №2211/09.06.2020г., постановено по гр. дело №16872 по описа за 2019г. на РС-Варна.

НАСРОЧВА производството за 23.09.2020г. от 9.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________